Ще пием хубаво вино. От много време не се е случвало да няма болести и добивът да е толкова висок

Деляна КЪРКЕЛАНОВА

Тазгодишната реколта от грозде ще бъде добра. Лозарите с радост споделят, че годината е по-плодородна и с по-малко болести, отколкото миналата, а и изобщо през последните години.

По принцип добра година за гроздето и виното се случва веднъж на десет години и реколтата от нея е с най-високата цена на пазара. По всичко личи, че реколта 2024 ще бъде точно такава.

"От началото на август започнахме да берем белите сортове като Шардоне и Совиньон Блан и някои червени, които използваме за розе. За първи път, в сравнение с предишни години, гроздоберът е толкова рано. Поне на този етап очакванията ни са за по-добра реколта. Миналата година беше много драматична - с продължителни дъждове, последвани от суша. Това доведе до развитие на болести. Тази не е така и първите количества, които берем, са с много добро качество", разказва Любка Зикатанова, която има семейна винарна със собствени лозя в района на Мелник.

Освен рекордно високите температури, които доведоха до преждевременно узряване,

друг фактор, който е изиграл съществена роля за

отличното производство, е капковото напояване,

коeто семейството прилага за първи път в масивите си.

„При тези промени на климата, видяхме, че капковото напояване е добър вариант, въпреки че няма достатъчно водоизточници. Ние бием сонди, изградили сме резервоар, но е сложно и дебитът не е голям. Някои от колегите също направиха капково напояване, други ще бъдат принудени да го направят. Тук не е валяло от три месеца", разказва още Зикатанова. Стопаните трябвало да се научат да се приспособяват към климатичните промени, които в последните години стават все по-осезаеми, казват в района.

Захарността на сортовете, които се берат в лозята на семейство Зикатанови, е около 21-22%, което е достатъчно за белите вина. Добивът от Шардоне се движил около 550-600 кг на декар и е сравним с едни от най-добрите предишни години. Догодина може с усъвършенстване на капковото напояване да се достигнат 700 кг от декар, но в семейната винарна не търсят количеството, а качество. Масовите сортове грозде също се берат десетина дни по-рано от предни години - в края на август.

Прогнозите са за добиви от 600-700 кг на декар,

а от местните сортове, които са се приспособили към условията в Мелнишко, може да стигнат и до 900 кг.

Проблем, с който се сблъсква семейството обаче е липсата на работна ръка.

„В началото по-лесно се намират работници, защото още се берат малки количества. Когато започне обаче масовия гроздобер в края на лятото, проблемът става много сериозен. Трудно се намират хора, които искат да работят. Идват основно от околните населени места. И понеже те знаят това, имат изисквания за по-високо заплащане, колко да продължава работният ден и др. претенции. Тук местностите са силно пресечени и до тях се достига със специални превозни средства и техника, а не всички лозари могат да си позволят да купят такива, защото са скъпи", обяснява Зикатанова.

Иначе

лозарите в Бургас също очакват

много добра реколта

В едни от най-винарските райони на България - Поморие и Сунгурларе, по чудо градушка изобщо не е падала това лято и гроздето се е съхранило. Не смеят обаче да се радват преди всичкото грозде да е прибрано, за да не стане както например през 2022 г., когато ураган унищожи 1500 дка лозови насаждения край Поморие.

Йордан Чорбаджийски, шеф на Националната лозаро-винарска камара, изрази своята надежда за добро производство.

„С тези жеги и липсата на напояване ще има грозде, но няма да има сок, ще е леко. На 40 сантиметра под земята влажността е нула, а и в определени райони градушката смаза много масиви", каза той.

Милка Велкова, която стопанисва 1600 дка лозя в ломското село Долно Линево, обаче споделя мнението на колегите си от другите краища на страната. Тази година нямало толкова болести, така че гроздето щяло да е перфектно. „При нас нямаше градушки, но принципно, за съжаление, тенденцията е масово колегите да се отказват и да се пренасочват към друг бизнес", казва още тя.

Националното сдружение на българските лозари дава пример, че през 2000 г. е имало 1,6 млн. декара лозя,

през 2023 г. са намалели на 160 хил. декара,

което прави около десет пъти по-малко

Това обаче, което в момента сякаш повече тревожи лозарите, е не толкова каква ще е реколтата, а дали ще успеят да я реализират на добра цена.

Притесненията им са породени от наредбата на финансовото министерство, според която  гроздето попада в списъка със стоки с висок фискален риск.

Наредбата бе приета в края на 2023 г., но влезе в сила на 3 януари тази година. Чрез нея се следят 500 стоки, като идеята е да се спрат опитите за източване на ДДС чрез тях. В списъка са повечето видове храни, сред които е и виненото грозде, други плодове и зеленчуци, месо, мляко, продуктите от тях, хляб, шоколад, плюс горива и масла. Ако доставката на такива стоки е над 5000 лева, или повече от 500 килограма, и се извършва с превозно средство над 3,5 тона, тя трябва предварително да се заяви в НАП. Данъчните издават уникален номер на превоза, който се дава на шофьора или спедитора.

„Според закона за спиртните напитки ние сме длъжни преди всеки превоз на грозде да притежаваме придружителен документ, в който са описани всички тези неща, които сега се искат от НАП - номер на превоза, килограми, час на тръгване, качество, превозвач, получател и т.н. Затова ние предлагаме НАП да направят една платформа, където всеки регистриран гроздопроизводител да може да влезе и след като изготви въпросния придружителен документ, да го снима и да го праща в платформата. Допреди години тези документи отиваха в приходната агенция, нека сега да бъде същото, но чрез тази платформа", предлагат от Сдружението на лозарите. Те са категорични, че новите изисквания биха убили бизнеса. Освен това на масивите нямало ток, обхват на мобилните оператори и интернет.

„Как си представяте някои по-възрастни лозари с лаптопи? Трябват им и електронни подписи, и да сядат и да въвеждат тази информация. Това е невъзможно. Освен това цената на един такъв кантар, който трябва да мери превозното средство още на масива и който се иска от нас, струва около 35-40 хил. лв. без монтажа. Кой ще си купи, хората не могат да си позволят", разтревожени са от сдружението.

От НАП обаче са категорични, че гроздето е сред стоките с висок фискален риск, които

най-често се използват в схеми с ДДС

Мотивите им са, че при множество съвместни проверки с Изпълнителната агенция по лозата и виното през последните години се установяват големи наличности на винено грозде без документ за произход, съответно без да са начислени дължими данъци върху неговата реализация. При съвместни проверки с агенция „Митници" се откриват големи количества алкохол без бандерол.

„Ние като сдружение винаги сме искали да има контрол. Има сериозен проблем с нерегламентирания внос на грозде. Става дума за десетки милиони килограми, които влизат от Румъния, Северна Македония и заливат държавата. Това просто ни убива, нашето грозде стои, не можем да го продадем, защото влиза едно грозде, което е извън всякакви правила", казват лозарите. Но твърдят, че не можело заради недобросъвестни играчи да страдат другите, които са честни и си декларират всичко.

„Гроздето пътува, отива до съответния производител и

ако има разлика в килограмите, трябва

да се пусне коригираща декларация към НАП

Трябва да изчакаме инспекторите по фискалния контрол, което означава да затворим предприятието за 4 часа. Несъответствие в килограмите винаги има. Представете си един камион, само да удари спирачки, ще изтече сок и ще даде разлика. За всеки камион ще затваряме предприятието и ще викаме фискалните инспектори. Гроздето в крайна сметка ще стои 10-12 часа на жегата и ще започне да ферментира. Накрая няма да има какво да го правим", коментира и Чорбаджийски. Затова призова приходната агенция да преосмисли наредбата и да изкара виненото грозде от списъка.

Оттам обаче настояват, че подобна промяна ще облагодетелства контрабандното внасяне на продукция и измамите с ДДС.