Странно нещо е човешкото желание - винаги искаме онова, което нямаме. В жегата искаме да завали и разхлади, да дойде есента или зимата. Когато пък е студено си мечтаем за топлото лято. Най-интересно е това явление във цветарските магазини и сред групите в социалните мрежи. Например в разгара на пролетния сезон, когато лалета, нарциси и зюмбюли предлагат огромно , в цветарските магазини, слънчогледите се търсят като еднорози. Още един пример – градинарите мечтаят за първи цветове – на кокичето, на теменужката, на хризантемата или каменното цвете.

Е, за да задоволим подобни желания, подсещаме, че може да направим есента пролет, ако до средата на август засадим минзухари. Да, правилно прочетохте! Есенно цъфтящи минзухари се садят в разгара на лятото.

Най-известният минзухар се казва колхикум 

и с него са свързани много легенди. Казва се, че щом разцъфне той, вече е време да вадим дебелите кожуси. Мразовец е народното му наименование. А също и кърпикожух. Приказно звучат, нали? Нищо чудно, че се носят легенди за него.
Дали е да вадим зимните якета или не, спорно е, предвид затоплянето и почти липсващата зима. Все пак, цветето си остава предвестник на по-студените сезони.

Колхикумът не е капризен, даже напротив. Интересно растение, което се размножава най-лесно и бързо чрез делене на подземния орган. Той представлява дребна клубено-луковица, достъпна през летния сезон в търговската мрежа на сравнително висока цена – около и над 5-7 лева за брой.

Покупката си заслужава, особено, ако сте решили да си създадете бордюрче от цъфтящи предвестници.
За да сте сигурни, че ще останете доволни от цветето, засадете луковиците в почва смесена с пясък, за да я олекотите и за да избегнете прекомерното задържане на вода, ако поливната система обхваща местенцето.

Казва се, че торене не е необходимо, но ние препоръчваме след прецъфтяване и напролет да използвате специализиран препарат за луковични цветя. Още един съвет – не засаждайте колхикум и други минзухари в тревните площи, ако косите активно. Има голям шанс да ги повредите, без да разберете дори.

Още един минзухар се засажда през летния период. Той се смята за най-скъпата подправка по отношение цена към количество. Да, става дума за

шафрановия минзухар или

наричан накратко просто шафран. 

Страната ни предлага много добри условия за производство на скъпата подправка, но има редица спънки да започнем да го правим. Най-вече те са свързани с липсата на работна ръка и кадри с желание за работа в селското стопанство, както и с големите конкуренти с доказани позиции на пазара. Все пак, всеки градинар може да отдели една лехичка и да си отглежда шафран за собствени нужди.

Самото засаждане няма големи специфики. Важното е да запомните, че най-ценната част на растението са стигмите или женските органи. Ако бъдете внимателни при събирането им, ще запазите цветовете в градината, а ще имате и ценна лечебна съставка за кулинарни шедьоври.

На финала на днешната цветна страничка ще насочим вниманието към една по-непозната, но много слънчева и весела красавица. Казва се

Sternbergia lutea 

и представлява есенно цъфтящо луковично растение.

В началото цветовете се появяват като сравнително едри за минзухареното семейство свещички – малки градински носители на светлина и добро настроение. В последствие, с напредване на цъфтежа, те се превръщат в уникални, ярки звезди.

Засаждането на стенбергията трябва да бъде с поглед в бъдещето, защото доста често цъфтежът се отлага с година-две след засаждане или поне до онзи цъфтеж, за който всеки градинар си мечтае.