20° C, ясно небе
Например при пшеничното зърно с по-високо белтъчно съдържание се отчита подобряване на хлебопекарните показатели и качество на глутена
Как влияе минералното торене на съдържанието на белтъчини, мазнини, въглехидрати и витамини в растителната продукция? За да се даде отговор на този въпрос, в редица европейски институти се правят различни изследвания.
Най-много, резонно, те са при житните култури - пшеница, царевица, ечемик и други, тъй като те са най-евтиният и най-достъпен източник на белтъчини за човека и животните. От тях пшеницата и царевицата са най-големите доставчици на растителни белтъчини за населението на земята.
1.Съдържание на белтъчини
При пшеница
В зърното на пшеницата съдържанието на белтъчини се колебае от 9,5 до 25%. Според международния стандарт, белтъчното съдържание до 12% се счита за ниско, между 12 и 13% - средно и над 13% - за добро.
Съдържанието на глутен, количеството и качеството на който в много европейски страни се взема като критерий за качеството на пшеницата, зависи от белтъчното съдържание.
Данните от проведени у нас изследвания установяват, че влиянието на торенето върху качеството на продукцията, че азотното торене с нарастващи норми увеличава процента на суровите белтъчини в зърното на пшеницата - мека и твърда, на царевицата и на ечемика. Положително влияние върху съдържанието на белтъчини
при торените култури оказват всички
форми азотни торове на всички почви
както при самостоятелното им прилагане, така и в съчетаване с фосфорни и калиеви торове. С увеличаването на белтъчините в пшеничното зърно става и подобряване на хлебопекарните качества само при сортове с високо качество на глутена. Повишеното белтъчно съдържание под влияние на азотното торене на зърното при ечемика, използван за фураж на животните, се смята за висококачествен показател, но при ечемика, предназначен за бирените фабрики, е лош показател. За получаване на доброкачествена бира, белтъчното съдържание в зърното на ечемика не трябва да надвишава 12%.
0 Влиянието на азотното торене върху белтъчното съдържание при житните култури е в голяма зависимост от метеорологичните условия през периода на наливане на зърното. При почвено засушаване намалява подвижността и усвоимостта на фосфора и калия, а усвояването на азота не намалява.
0 При фосфорно торене без участие на азот, най-често се понижава белтъчното съдържание при житните култури. В крайна сметка, понижаването на белтъчното съдържание от фосфорното торене се свежда до небалансираното му съотношение с азота.
0 Калият влияе върху белтъчното съдържание на житните култури, аналогично на фосфора, т.е. като то е слабо изразено.
В много западноевропейски страни
в практиката се е наложило многократното
внасяне на азота – на 3-4 пъти
У нас най-често внасянето на азота става на два пъти: 1/3 преди сеитба, а останалата част рано напролет или в началото на вретененето. Това се обяснява с факта, че нашите почвено-климатични условия, най-вече по-тежкия механичен състав на почвите и свързаното с това по-слабо измиване на азотните съединения. С променливите условия напоследък и нашите фермери започнаха да променят технологията, като предпочитат да торят няколко пъти с по-ниски торови норми.
Като подходящ азотен тор за късно подхранване на пшеницата се използва карбамид, въпреки че в последните години има различни нови продукти, които също се налагат в технологиите.
В изследванията с царевица при различни почвени типове се установява положителен ефект от некореново подхранване с разтвори от карбамид
във фаза начало на зърнообразуване
Въз основа на изложеното може да се каже, че повишаването на белтъчното съдържание на пшеницата и царевицата под влияние на торенето не води до неблагоприятни за пълноценното хранене изменение в качеството на белтъчините. При пшеницата не се понижава съществено аминокиселинната пълноценност на белтъчините, а се повишават технологичните качества на зърното.
При царевица
При тази зърнена култура съдържанието на белтъчини се понижава в известна степен, но в замяна на това се повишава смилаемостта им. При всички случаи обаче торенето увеличава силно добивите и повишава съдържанието на белтъчини, а оттам и количествата на неговите компоненти от единица площ.
При картофи
Белтъчното съдържание при картофите се влияе силно от минералното торене. Изследването направено у нас показва, че азотното торене при тази култура увеличава белтъчното съдържание на клубените, без да променя биологичната му ценност. Но много високите норми на азотно торене обаче увеличават съдържанието на небелтъчните азотни съединения и специално на амидите – гутамин и аспарагин. Недостигът пък на фосфор и калий може да стане причина и при сравнително ниски норми азот да се натрупат амиди в клубените.
При листни зеленчуци
При видовете като спанак, маруля, зеле и други, нарастващото азотно съдържание също увеличава съдържанието на сурови и на чисти белтъчини в продукцията, но едновременно с това понижава биологичната им ценност, тъй като намалява съдържанието на аминокиселината – метионин.
2. Съдържание на мазнини
Мазнините са основен качествен показател при културите, които се отглеждат за получаване на растително масло. Влиянието на торенето върху съдържанието на мазнини в слънчогледа показват, че процентът на мазнините в семената намалява слабо както под влияние на азотното, така и под влияние на фосфорното торене. В повечето случаи се наблюдава обратна зависимост между маслеността и белтъчното съдържание на семената, а също и между маслеността и добива.
Обратна корелация между белтъчното съдържание и маслеността е установена и при царевицата. При ечемика е установена успоредност в натрупването на белтъчини и мазнини в зърното, но при пшеницата не е установена такава връзка.
3. Съдържание на въглехидрати
Въглехидратите са най-евтиният и най-достъпен източник на енергия за храненето на човека и животните. По-голямо значение за храненето на човека имат захарите и нишестето и по-малко целулозата. От количеството, вида и съотношението на въглехидратите зависят органолептичните свойства на растителните продукти.
При зърнените житни и бобови и при клубено-образуващите култури, най-висока форма на запасен въглехидрат е нишестето. Съдържанието на нишесте, захари и органични киселини в пшеничното, ечемиченото и царевичното зърно в повечето случаи се намира в обратна зависимост със съдържанието на белтъчини. От това следва, че
факторите, които благоприятстват синтеза на белтъчини, снижават процента на въглехидратите
в продукцията. Съдържанието на нишесте е основен качествен показател при картофите. То съставлява 75% от сухото им вещество. Азотното хранене оказва положително влияние върху съдържанието на нишесте в картофите. Калциева и амониевата селитра увеличават съдържанието на нишесте, а амониевият сулфат и карбамидът го понижават. В зависимост обаче от сорта, почвените и климатичните условия това влияние на азотното торене може да се изменя. Активността на фермента, който осъществява синтеза на нишестето се стимулира чрез калиево-фосфорното торене. Установено е, че съдържанието на нишесте в картофите се влияе главно от калиевото торене. Фосфорът подобрява качеството на нишестето, като увеличава дела на нишестените зърна.
4. Съдържание на витамини
Основен фактор за съдържанието на витамини в растителната продукция е климатът, но минералното хранене при дадени климатични условия е също важен фактор за натрупване на витамини в продукцията.
Азотното торене повишава преди всичко съдържанието на каротика (провитамин А) в зеленчуците. Азотното торене повишава съдържанието и на витамините от В-комплекс. Безспорен положителен ефект върху съдържанието на витамин С в растенията е установен за калиевото торене. Обяснява се с доминиращата роля на калия в метаболизма на въглехидратите и при формиране на аскорбиновата киселина.
Коментари