29° C, предимно ясно
Това е равносметката по полетата, където ледените късове унищожиха земеделската продукция
Ваня ВЕЛИНСКА
От началото на активния сезон по градозащита, който стартира на 10 април, са изстреляни 9990 ракети. Само за сравнение за същия период на миналата година са били едва 5500 ракети. Над 1100 ракети са използвани в Южна и Северна България и то за двата дни – 12 и 13 юни, през които интензивни градушки нанесоха сериозни щети по земеделската продукция на много места в страната. Градоносният облак е тръгнал от района на Драгоман, след което е достигнал до Ботевград и оттам се е насочил на изток по протежението на Стара планина, където навлиза на територията на област Сливен, в района на Нова Загора. И въпреки мерките, които се предприемат от Изпълнителната агенция „Борба с градушките",
пораженията за някои стопанства
са катастрофални
Все още няма точни данни колко декара са засегнати и какви са щетите по културите. Едва ли ще се разбере и с точност, тъй като част от производителите няма да подадат данни за състоянието в полетата им след градушката. Безспорно сред най-засегнатите райони е този на Старозагорско – над 5 хил. декара са пострадалите земи в землището на с. Зетьово, където са унищожени полета с царевица, слънчоглед, нахут, пшеница, маслодайна роза. В общините на Твърдица и Нова Загора ситуацията е подобна, там има засегнати и лозови масиви. В с. Караново, където жътвата трябваше да стартира всеки момент, тя вече е под въпрос, тъй като реколтата почти е съсипана.
Провалена жътва ще има и в Сливенско. Пораженията в с. Мечкарево са много големи - унищожени са пшенични полета, слънчогледът и царевицата са нацепени. От рапицата в с. Крушаре няма каква да се жъне, тъй като шушулките са спукани и в тях няма семена.
Овощари от Сливенско споделят, че силният град е разцепил прасковите, които още са зелени и много твърди, на две части. Това говори за
големиям размер на ледените късове
и за силата, с която са падали
Земеделски производители от с. Крушево са буквално на ръба. Те споделят, че градушката е повредила 50% от плодовата реколта, а останалата също е застрашена, тъй като плодовете са наранени, което ги прави податливи на зарази. Почти е невъзможно те да се опазят, дори да се третират. Зеленчуковите градини също търпят много сериозни щети – на места и на 100%.
И в с. Искра ситуацията е подобна - между 60 и 100% са пораженията по лозя, череши, сливи. Земеделците не са оптимисти за реколтата, тъй като останалите плодове, едва ли ще успеят да се „спасят". Най-вероятно приходите им ще се ограничат до тези, които са имали с обраните череши допреди градушката.
В района на Ботевград пораженията също са значителни, хиляди декари с полски култури в землищата на селата Трудовец, Врачеш и Литаково търпят сериозни щети. Има полета с тритикале, овес, царевица и т.н., които са съсипани на 100%, на други пораженията са по-малки, но това не успокоява производителите. Те споделят, че ежегодно има градушки, но като тази на 13 юни досега не е падала. В района няма ракетна площадка, а според думите им, най-близката е във Враца. Затова земеделците ще настояват за изграждане на такава в общината.
Това са малка част от примерите, които може да се посочат. Но те много добре описват картината в засегнатите райони.
Опустошителните градушки нанесоха
поражения по всички видове култури,
като се започне от есенниците, жътвата на които вече започна, премине се през пролетниците, етерично-маслените и, разбира се, овощните и зеленчуковите култури. В случая дори не може да се каже, че щетите са по-малко, или повече при едни или други култури. Да, при някои ще има частично възстановяване. Например, на полета с царевица, част от растенията може да се възстановят. При слънчогледа нещата са необратими – пречупените стъбла означават провалена реколта. В зависимост от пораженията на част от трайните насаждения – овощни градини и лозя, може да им се помогне, за да се спасят останалите плодове и грозде.
Каквото и да се предприеме обаче, загубите за земеделските производители ще са колосални. Разбира се, когато става въпрос за проблем от климатично естество, много лесно е „да си измием ръцете" и да кажем, че срещу природата не може да се борим. Не е обаче точно така. Говорим за земеделие, което е достигнало много модерни нива на развитие, имаме огромен финансов ресурс, който, явно е, не се управлява по най-добрия начин. Със сигурност
земеделците виждат пропуски
в действията на градозащитата,
и стана видно, че има много такива. Но е ясно, че ако я нямаше защитата, пораженията щяха да са още по-големи.
Според мен, а и не само, работата по защитата от градушки към момента е неефективна, казва Коста Петров, председател на Сдружението „Българска праскова" в Сливен. Дали ракетите, дали организацията, дали и двете, защото тези ракети, с които сега се работи, стрелят до 8 000 метра, а един градоносен облак се движи от 10 000 до 15 000 метра. Не може част от облаците да останат необработени и да се очаква, че няма да има пробив. В сливенското Старо село има площадка, там се намира и командването за цяла Югоизточна България. Радарите ѝ хващат всички облаци от Истанбул до Букурещ. Изстреляни са изключително много ракети и пак няма резултат. Това означава, че или системата е сбъркана или ракетите са неефективни. Не може да се гърми сякаш сме на бойното поле, а да няма никакъв резултат.
Земеделските производители от района на Сливенско ще настояват пред Министерството на земеделието
да се отвори прием на проекти за купуването на
противоградни оръдия с шокови звукови вълни,
които могат да защитават около 800-900 дка площ. Цената им е около 100 000 лева. Според тях, ако се съфинансира тази покупка с 50%, може един стопанин или няколко, които се обединят, да осигурят защитата на земеделските си площи.
На няколко места в страната вече работят такива противоградни оръдия. В случай, че те се поставят на мобилна станция, спокойно ще могат да покрият още по-големи територии.
Подобно мнение споделя и Божидар Петков, председател на българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я). Според него е необходимо работата на агенция „Борба с градушките" да се ревизира, за да се търсят по-добри бъдещи действия.
Искаме да се инициира отново проверка от земеделското министерство на противоградната система, каза Божидар Петков. Нужна е ревизия на работата на Агенцията, защото специално тази година, пробивите са изключително много. И въпреки че всяка година бюджетът за ракети се увеличава започваме все по-често да се съмняваме в тяхната ефективност и качество. Настояваме след оценка на щетите от падналата градушка в различни части на страната и на тази база
да се отпусне de minimis
за пострадалите фермери
Минималната компенсация обаче няма да бъде достатъчна. Нужни са по-строги мерки за предотвратяване на бъдещи щети като тези, които нанесе градушката с големина на юмрук на много места.
Божидар Петков е категоричен, че към момента няма нито един доклад, който да отчита ефективността на изстреляните ракети и изобщо те дали работят.
Имаме огромни щети в района на Попово и Лозница, където няма изградени площадки, каза председателят на БАМ-Я. В тази връзка получихме уверението от Агенцията за борба с градушките, че тези места ще бъдат защитавани със самолетния способ. Данните и за тях обаче остават пълна мъгла. Това, което разбрахме е, че радарът в Шумен не е получил сигнал за опасност. Дори локалните оръдия е трябвало да бъдат задействани ръчно, което също е създало проблеми и пропуски, тъй като градушката е паднала във вечерните часове.
От друга страна стои въпросът със застраховането на земеделската продукция. Единици са стопаните, които имат застраховки.
Истината е, че
родните фермери още са далеч
от идеята да застраховат продукцията си
Причината е проста.
Хората нямат вяра в застрахователите, обобщава мнението на производителите Георги Радев, председател на Сдружение на земеделските производители „Хаджи Димитър". Дори правихме среща от асоциацията с фермери и застрахователни компании, условията им не бяха лоши, но хората не вярват на думите и обещанията им. Ще дам един прост пример. Мои колеги тази година купиха градини с праскови. За първа година трябва да ги чертаят. Застрахователите им казали, че първо трябва да очертае, за да може да се нанесе в анкетната карта. А те не са чертали, защото СЕУ не работи. Градушката сега удари. Какво правят?
От българският фермерски съюз (БФС) настояват да се създаде гаранционен фонд за щети в земеделието.
Фондът да действа освен при градушки, при наводнения и суша, заяви Георги Стоянов, председателят на БФС. В подобна трудна ситуация, земеделските производители имат нужда именно от навременна помощ и съдействие. Затова ще проведем конструктивен диалог между Министерството на земеделието и храните и бранша. Целта ни е да се създаде работеща система за обезщетение и на тези земеделски стопани,
чиито загуби са в количество и качество водещо
до невъзможност за реализация на продукцията,
макар и да не са претърпели 100 процента щета и пропаднали площи.
Български фермерски съюз предлага като част от възможните решения за преодоляване на проблемите, създаване на специален гаранционен фонд от държавата или по примера на Австрия – солидарна застрахователна система, с процентно участие в застрахователната вноска както от земеделските стопани, така и от държавния бюджет.
Държавата е осигурила на всички земеделски стопани да застраховат продукцията си срещу неблагоприятни климатични събития, като предоставя частично компенсиране по застрахователните полици, заяви министърът на земеделието и храните Георги Тахов в община Нова Загора, където се проведе работна среща с правителствения оперативен щаб, който работи за преодоляване на последиците от градушките в цялата страна. Подпомагането обхваща застраховане на плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури, тютюн, зърнени и маслодайни култури. Максималният размер на подпомагане е до 70% от стойността на застрахователната премия при плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури и тютюн, и до 50% при зърнени и маслодайни култури.
Земеделският министър съобщи, че приемът на заявления по помощта продължава до 31.07.2024 г. Стана ясно, че към момента има 3 пъти повече подадени заявления, в сравнение със същия период на миналата година.
Всеки земеделски стопанин
може да се възползва от държавната
помощ за компенсиране на щетите
по земеделските култури от неблагоприятни климатични условия. Трябва да има 100% пропаднали площи, а подпомагането се предоставя под формата на директни помощи, като те са в размер на до 80% от действителните разходи. Министърът пое ангажимент обезщетенията на стопаните ще бъдат изплатени по най-бързия начин.
За ефективна борба с градушките и опазване на земеделската продукция Министерството на земеделието и храните стартира процедура за изграждане на 24 нови ракетни площадки. Към Регионалната дирекция за борба с градушките в Старо село, област Сливен, се предвижда да бъдат изградени още 7 ракетни площадки, и още 4 в Долни Дъбник, област Плевен.
ДИЯН ТАНЕВ:
Не сме удовлетворени от ефективността
на противоградовата защита
Инес ЗЛАТАНОВА
Производителите в област Сливен и Нова Загора са засегнати за втора поредна година и декларират 100% пропаднали площи. По предварителни данни на МЗХ са засегнати около 4 600 ха в землищата на селата Караново, Брястово, Кортен, Съдийско поле, Коньово, Омарчево. Съдиево, Езеро, Полско Пъдарево, Питово и град Нова Загора. Земеделските стопани могат да се възползват от държавна помощ за компенсиране на щетите при 100% пропаднали площи, а подпомагането се предоставя под формата на директна помощ в размер на до 80% от разходите.
Диян Танев, собственик на фирма ЕТ „Диян Танев – Агроплод" отглежда около 20 хиляди дка основни зърнени култури (конкретно пшеница, царевица, слънчоглед и рапица) и грах в землищата на Нова Загора и село Асеновец. Той е един от силно засегнатите производители в района на Нова Загора и коментира последствията от ситуацията за в. „Български фермер":
„Всеки е подложен на този риск, аз съм изпитвал последствия от градушката за последните 6-7 години, но тази година е в огромни размери. По различен начин са ударени различните полета както моите, така и в цялата област. Някои полета предполагам ще успеят да се възстановят, други няма да могат. Големи са щетите, особено в съчетание с тежките времена, които зърнопроизводството изпитва в момента от ниските изкупни цени. Работим на ръба и едно такова бедствие ни се отразява много зле."
Казва, че пет дни след опустошителната буря са подали заявление за държавна помощ за поразените площи, след като е минала комисия и констатирала 100-процентовите щети. В края на селскостопанската година очаква да види как ще се разпредели отпуснатият бюджет, като няма яснота за размера на подпомагането. Относно мерките за противоградна защита казва, че няма техническата компетенция, но последствията го карат да предполага, че нещо вероятно не е направено както трябва. „През 2024 г. би трябвало да имаме малко по-ефективни мерки, за да не се стига до такива огромни поражения. Имаме уверението, че ще бъде назначена комисия, която ще проследи работата там и се надявам коректно да изнесат данни за това доколко са си свършили работата, за да знам и аз поне за вбъдеще, ако се повтарят такива бедствия...", споделя зърнопроизводителят.
Той е застраховал всичките си култури, освен тези в новопридобитите след очертаването полета, които не могат да бъдат представени пред ДФ „Земеделие". Друг е проблемът, че заради тазгодишното забавяне на очертаването се е получило и такова за сключването на полицата. Другото, което посочва като проблем в подпомагането за застраховане е ниският праг от допустима площ - максимум 6 хил. дка на стопанство, което в неговия случай например е по-малко от 30%. Според него потенциално решение на проблемът с градушките е да се взима информация от споразуменията за площи, които обработва всяко едно стопанство и да се изтеглят сроковете, за да може да се изчислят разходите, трябва да се сключват застраховките още наесен, за да обхванат и зимните рискове.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ",
ВЕЛИКО ТЪРНОВО:
1. Площите с ечемик за стопанската 2023/2024 година на територията на област Велико Търново по данни от оперативна информация са 8391 хектара. Сравнени с предходната стопанска година площите са се увеличили. Увеличението е значително - с 1375 ха. Ечемик се отглежда във всички общини на областта. Най-много площи има в община Свищов 1930 ха. Пропадналите площи от лоши метеорологични условия са 102,5 ха. Жътвата на ечемик е започнала във всички общини на област Велико Търново с изключение на община Елена и Златарица поради по-планинския климат. Ожънати към 12.06.2024 са 3067,5 ха ечемик. Получената продукция е 19 650 тона. Средният добив от ечемик за област Велико Търново до момента е 640 килограма от декар. За сравнение добива от ечемик реколта 2023 е бил 595 кг/дка.
2. Площите с пшеница за стопанската 2023/2024 година на територията на област Велико Търново по данни от оперативна информация са 66 730 хектара. Сравнени с предходната стопанска година площите са се увеличили незначително с 647 ха. Пшеница се отглежда във всички общини на областта. Жътвата за област Велико Търново не е започнала. Най-много площи има в община Павликени 14 977 ха., следвана от общ. Свищов 14 162 ха. Пропаднала пшеница от дъждовете има в община Горна Оряховица 114,2 ха. Прогнозният добив за областта ще е над 600 кг от декар.
3. Рапицата е на площ от 1397 хектара. Намаляла е с 98 ха спрямо предходната година. 754,3 ха са развалени поради сушата. За реколтиране остават 642,7 ха. Жътвата не е започнала.
4. На територията на област Велико Търново реколта 2024 са засети 40 042 хектара слънчоглед. В сравнение с предходната година площите са се увеличили с 455 ха. Слънчоглед се отглежда във всички общини на областта. На първо място по площи е общ. Свищов 9678 ха. В община Свищов в следствие на градушка са пропаднали 73,8 ха слънчоглед.
5. Площите с царевица реколта 2024 са 42 204 хектара. Площите са намалели в сравнение с предходната година с 6678 ха. В община Свищов вследствие на градушка са пропаднали 74,4 ха царевица. Най-много площи има в община Свищов 11 657 ха, следват Полски Тръмбеш с 8600 и Павликени 6600 ха.
6. Други култури, които се отглеждат в областта на по-малки площи са ръж, тритикале и лавандула.
До момента има подадени заявления и съставени констативни протоколи за пропаднали площи от ечемик 216,8 ха; пшеница 238,23 ха; слънчоглед 345,3 ха и за царевица 337,82 ха от предишните паднали градушки.
Коментари