Епидемиологичната обстановка в страната остава усложнена

През последната година вследствие на птичия грип страната ни е загубила 21% от стоковите кокошки носачки в индустриалните стопанства. Това показва най-новата статистика на Министерство на земеделието и храните. Според експертите има данни за увеличение на броя на разплодните и подрастващите носачки към края на 2023 г., които дават основание да се очаква сравнително бързо възстановяване на сектора при успокояване на епидемиологичната обстановка.

Общото производство на яйца от кокошки през 2023 г. намалява с незначителните 0,3% до 1 382 642 000 броя или 84 092 тона. Добивът на яйца за консумация се увеличава с 0,8% спрямо 2022 г., до 1 183 764 000 броя или 71 973 тона. Произведените оплодени яйца за люпене са общо 198 878 000 броя или 12 119 тона - с 6,5% по-малко на годишна база, поради намаления с 8,5% добив на яйца за люпене на пилета за месо, докато този на разплодни яйца за кокошки яйценосно и комбинирано направление нараства съответно с 11,7% и над пет пъти.

Повече пресни яйца от чужбина

През 2023 г. в страната са внесени 5 516,9 тона или около 92 млн. броя пресни кокоши яйца с черупки за консумация, което е близо два пъти повече спрямо предходната година. Освен с конкурентните цени по вноса, този ръст се обяснява донякъде с пониженото производство на яйца към края на 2023 г., заради огнищата от птичи грип. Макар да нараства чувствително на годишна база, импортът на цели пресни яйца за консумация продължава да представлява сравнително нисък дял от потреблението в страната – около 9% за 2023 г.

При общия размер на доставките на пресни яйца за консумация от ЕС е налице увеличение с 10,6% спрямо предходната 2022 г., като количествата от Полша и Гърция са съответно с 38,6% и 23% повече, докато това от Румъния спада с 19%. Осъществен е и известен внос от Латвия, Германия и Унгария.

Доставките от Полша, Румъния и Чехия

помагат за възстановяването

За разлика от предходните няколко години, през 2023 г. е отчетен и внос на пресни кокоши яйца за консумация от Украйна в размер на 2,4 хил. тона, благоприятстван от временната либерализация на търговията на ЕС с Украйна, действаща от юни 2022 г. Внесените количества кокоши яйца за люпене през 2023 г. бележат ръст от 47,6% на годишна база, до 1 365,2 тона или около 22,6 млн. броя, обясним с нуждата от възстановяване на броя на кокошките носачки в страната. Те са доставени изцяло от държави членки на ЕС, основно от Полша, Румъния и Чехия.

Доставките на пресни яйца с черупки за консумация от чужбина продължава да нараства и през текущата 2024 г. Общо внесеното количество за първите два месеца е четири пъти повече на годишна база, основно вследствие на засиления внос от Украйна, при липса на такъв за аналогичния период на 2023 г. Увеличение над три пъти бележат и доставките от Румъния.

Същевременно, вносът на кокоши яйца за люпене спада с близо 53% спрямо година по-рано, а този на яйца без черупки и яйчни жълтъци - със 7%. За първите два месеца на 2024 г. не е осъществен внос на консервирани яйца с черупки.

По-голям износ на пресни яйца през 2023 г.

2023 г. е поредната година, в която се отчита увеличение на износа на пресни кокоши яйца за консумация с черупки. Общо изнесеното количество е в размер на 18 064 тона или около 298,8 млн. броя - с 16,4% над нивото от предходната година. Основен пазар за българските яйца остават страните от ЕС, като пратките за там нарастват с 13% спрямо 2022 г., достигайки близо 17 хил. тона. Най-голям принос за това има увеличението с 11% на износа за основния ни търговски партньор - Гърция. Налице е и значително разширяване на реализацията на продукта в Кипър, Полша, Германия, Австрия и Унгария. По-малко са количествата, насочени за Румъния с 26% и Италия с 53%.

Експортът на цели пресни кокоши яйца за трети страни през 2023 г. е два пъти над отчетения за предходната година, като водеща дестинация остава Швейцария. Отчита се годишен ръст и на експорта на кокоши яйца за люпене – с 14,6% до 8 847,4 тона или около 140,9 млн. броя. Най-големи количества са насочени за Гърция и Ирак съответно с 33,9% и 12,7% повече спрямо 2022 г., следвани от тези за Румъния, Кипър, Германия и други.

Износът на консервирани яйца с черупки е в размер на 7,7 тона, което е многократно по-малко спрямо 2022 г., но все пак с близо 40% над нивото от 2021 г. Главни дестинации са Германия с 4,2 тона, Нидерландия с 1,8 тона и Белгия с 1,3 тона. При реализацията на яйца без черупки и яйчни жълтъци извън страната се отчита намаление с 26% на годишна база. Най-големи са пратките за съседните Румъния 149,9 тона, Северна Македония 111 тона и Гърция 110 тона, следвани от Полша със 105 тона.

Изнасяме повече за Швейцария

Данните за първите два месеца на 2024 г. сочат спад при износа на пресни кокоши яйца за консумация от 59% спрямо аналогичния период на 2023 г. Изпращанията за ЕС са с близо 65% по-малко, като е налице свиване на обемите за основните ни партньори – Гърция, Румъния и Полша. Намалението е свързано с последствията от разпространението на птичи грип в страната, както и с повишения внос на яйца от Украйна в ЕС, който затруднява реализацията на българската продукция на традиционни европейски пазари. Износът за трети стани нараства с 12% на годишна база и е насочен основно за Швейцария.

Експортът на яйца от кокошки за люпене през периода януари – февруари 2024 г. също е под нивото отпреди една година – със 17%, като най-големи са пратките за Ирак, Гърция и Румъния. При износа на преработени яйца се наблюдава увеличение на годишна база – със 7% за консервираните яйца с черупки и над два пъти за яйцата без черупки и яйчните жълтъци, но обемите са сравнително малки.

БГ яйцата по-евтини от средното ниво за ЕС

От началото на 2024 г. на българския пазар ценовите стойности се движат в посока надолу, с по-бърз темп от наблюдаваното намаление и на ниво ЕС. Освен понижението на разходите за производство, известен натиск върху цените оказва и повишеният внос на яйца от Украйна и Румъния на сравнително ниски цени. Средната цена по вноса за първите два месеца на 2024 г. е около 0,22 лв./бр. без ДДС и транспортни разходи.

Към края на май 2024 г. средната цена на яйца от клетъчно отглеждане в България спада до 156,16 евро/100 кг (около 0,19 лв./бр.) - с 32,2% по-ниска спрямо началото на януари 2024 г. и с 22% под отчетената по същото време на 2023 г. Така, към края на май 2024 г. българската цена е с 18% под средната за ЕС, при която е налице понижение с 15,5% от началото на годината и с 21% на годишна база до 190,51 евро/100 кг или около 0,23 лв./бр.

По държави членки, стойностите са в широките граници от 156,16 евро/100 кг (около 0,19 лв./бр.) в България до 243,15 евро/100 кг (около 0,29 лв./бр.) в Хърватия. Българската цена на яйцата за периода е най-ниската в ЕС, като е близка до отчетената в Литва и с около 0,01 лв./бр. под тези в Чехия, Испания и Кипър. В повечето държави членки се наблюдава поевтиняване на продукта на годишна база, достигащо до 26% в Полша. Все пак, цените на яйцата в ЕС, в т. ч. и в България, остават съществено над нивата отпреди началото на войната в Украйна.

През следващите няколко месеца се очаква цените на яйцата за консумация в България да продължат да се движат под рекордно високите нива от края на 2022 и началото на 2023 г. Стойностите ще зависят и от развитието на цените на фуражите и епидемиологичната обстановка в страната по отношение на птичия грип, посочват още експертите на МЗХ.

ЕК въведе ограничения за

вноса на яйца от Украйна

Увеличаващият се внос на яйца и пилешко месо от началото на войната в Украйна насам, намаляващите цени и птичият грип поставиха под силен натиск родните птицевъди. Фермерските протести в цяла Европа накараха Европейската комисия да вземе мерки за ограничаване на вноса на селскостопанска продукция от Украйна. Тарифните ограничения върху доставките на яйца и захар от Украйна влязоха в сила от петък и ще продължат до юни 2025 г. Българските птицевъди обаче са на мнение, че мярката не е достатъчна и няма да доведе до ефективно ограничаване на вноса, който е нараснал няколко пъти от началото на 2024 г. и към момента не спира.

Според Даниел Божанков, председател на управителния съвет на Асоциация на промишленото птицевъдство (АПП), мярката няма да има очаквания ефект, тъй като цените могат да варират и количествата могат да продължат да се увеличават. „По-добре е да се възприеме предложението, при изпълнение на квотата да се предвиди възможност за забрана на вноса. Този вариант обаче за съжаление няма да се случи."

Сред родните производители се очертава тенденцията на свиване на производството, по думите на браншовия представител. „Всички кризи от последните години влошиха средата, в която работят българските производители. Надяваме се фермите да се възстановят след птичия грип, но цените паднаха вследствие на увеличения внос от Украйна", отбеляза Даниел Божанков.

„Ние водим преговори с Министерство на земеделието и храните за въвеждане на забрана за внос на яйца след изпълнението на квотата за внос от Украйна. Изпратили сме своите въпроси до министерството, но все още не сме получили адекватен отговор. Проблемът е, че ръководствата на министерството постоянно се сменят през последните години и тъкмо когато вече имаме някакво развитие в преговорите, правителството се сменя. За българските производители най-важно е да могат да планират напред, но в момента липсва такава възможност", посочи председателят на АПП.

Птицевъдите в Украйна търсят нови пазари

Предложените от Европейската комисия мита върху вноса на украински яйца в Европейския съюз ще принудят производителите в Украйна да намалят производството или да търсят нови пазари, оплакаха се браншови организации, цитирани от Ройтерс.

„Ако бъдат въведени мита, украинските продукти ще загубят своята конкурентоспособност на пазара на ЕС, което неизбежно ще доведе до намаляване на износа", каза Сергей Карпенко, изпълнителен директор на украинския съюз на птицевъдите. По неговите думи намирането на нови пазари „в момента е изключително трудно поради проблеми с логистиката, значителното покачване на цените и ограничени възможности за износителите да бъдат акредитирани". Според Карпенко намалените обеми на износа определено ще имат отрицателно въздействие върху украинския търговски баланс и приходите от чуждестранна валута, а също така ще влошат финансовото състояние на производителите.

Украинското земеделие беше силно засегнато от военното нападение от Русия. По изчисления на учени от Института по икономика в Киев общата стойност на унищожените земеделски активи от началото на инвазията е 10,3 милиарда долара.

СНИМКИ:
02-03-1
02-03-2
02-03-3