Гъсениците водят скрит начин на живот, което ги прави почти „неуловими" за третиране

Ваня ВЕЛИНСКА

Картофеният молец само за няколко години се превърна в един от икономически най-важните неприятели за културата. Това се дължи на повредата, която засяга и клубените, които са негодни за консумация.

Разпространение

Картофеният молец се среща на повечето континенти, във всички страни, в които се оглеждат картофи. Неприятелят се пренася посредством клубените, както и с растителни остатъци. Голямото му разпространение се дължи на това, че видът е изключително адаптивен към условията, освен това се размножава много бързо.

Ежегодно производители в различни райони на света търпят значителни загуби, а милиони хектари са нападнати от вредителя.

Гостоприемници

Картофеният молец е икономически важен вредител за картофи и тютюн, но напада също домати, пипер, патладжан. Неприятелят може да се срещне и по плевелни видове от сем. Картофови, както и по още над 60 растителни вида.

  • Той е особено опасен за картофите към края на вегетацията им и по време на съхранението им.
  • За тютюна – по време на вегетацията на културата.

Неприятелят

  • Възрастното насекомо е дребна пеперуда. Предните крила са тесни и дълги, сиво-жълтеникави на цвят, имат тъмни петна. Задните крила са по-къси, оцветени са в сиво, имат дълги ресни.
  • Яйцето е малко с овална форма. Първоначално е бяло със седефен блясък, а после става кремаво.
  • Възрастната гъсеница е сиво-зелена, с дължина около 13 см.
  • Какавидата е червено-кафява, пашкулът е бял.

Биология и развитие

Картофеният молец развива различен брой поколения в отделните местообитания. Броят им зависи от температурата в климатичната зона. Например, в северните райони неприятелят развива около 2-4 поколения, а в топлите – може да достигне до 10. Едно поколение през лятото се развива за 3-4 седмици, а през зимата – за 5-7 месеца.

У нас видът най-често развива 4-о и частично пето поколение. Зимува като възрастна гъсеница или какавида в почвата.

Особеност! Картофеният молец се развива целогодишно по картофите, не изпада в диапауза. От полето вредителят се пренася в хранилищата - така цикълът не се прекъсва.

Пеперудите са активни привечер, а през деня се крият в приземния слой или под листата на растенията. Женските снасят от 50 до 150 яйца, като ги разполагат в почвата, в близост до картофите, по стъблата. В хранилищата яйцата се снасят около очите на клубените. При благоприятни условия те се излюпват за 3-5 дни.

Първоначално младите гъсеници пълзят, а впоследствие се вгризват. Развитието им се определя от температурата, като може да продължи между 1 седмица и дори над 1 месец.

След приключване на ларвения стадий изхранената гъсеница търси подходящо място за какавидиране. На полето това става на почвената повърхност и около растителните остатъци. В хранилището гъсеницата какавидира под кората на клубените, във вдлъбнатините им или на подходящо място в помещението.

Важно! Картофеният молец не понася отрицателни температури. Те могат да доведат до редуциране на популацията.

Повреда

Вредният стадий на картофения молец е гъсеницата, която напада почти всички части на картофеното растение – листа, стъбла и клубени. След излюпването си гъсениците се вгризват в листата и ги минират. Те се намират между двата епидермиса, като се хранят с паренхима. С храненето мините се разширяват, имат неправилна форма, стават кафеникави. Понякога гъсениците преминават към съседите листа, за да продължат храненето си. Когато нападението е силно, листата изсъхват.

Впоследствие гъсениците започват да се придвижват и се вгризват в стъблото, като правят ходове надолу към клубените. Гъсениците от по-късните поколения, когато листната маса е започнала да съхне, нападат клубените.

Внимание! За критични се определят между 2 и 4 седмици преди прибиране на реколтата, т.е. след завяхването на листната маса до изваждане на картофите. Нападението се благоприятства, когато клубените не са покрити с почва.

При съхранение

След прибирането на картофите от полето в хранилището заразените клубени са източник на разпространение на неприятеля. Колкото повече се съхранява продукцията, толкова повече се увеличава популацията им. Освен това нападнатите клубени се заразяват от вторични патогени.

Повредите, причинени от неприятеля по време на съхранение на картофите, са много по-големи от тези на полето.

При другите култури:

  • При тютюна се минират листата и стъблата. По принцип се повреждат най-долните листа, но при силно нападение, се засягат и тези от средната част на растението.
  • При доматите се повреждат плодовете.
  • При патладжана се нападат листата.

Контрол

Картофеният молец е неприятел, който много трудно се контролира, тъй като гъсениците му водят скрит начин на развитие. Също така той развива няколко поколения през годината, има много гостоприемници и лесно се адаптира към условията на средата.

През отделните години се отчитат различна поява и нападение на вредителите, има разлика и в отделните месторастения.

За да е ефективна борбата срещу вредителя, важно е да се комбинират различни агропрактики, биологичен и химичен контрол.

В началото на вегетацията на картофите се препоръчва да се прилагат основно агротехнически мерки. Тъй като нападението на клубените става около месец преди прибирането им, в този период има смисъл от химически контрол.

Какви практики се препоръчват:

  • Да се използва само здрав посадъчен материал.
  • Клубените да се засаждат на дълбочина 20-25 см.
  • Обработка на почвата, както и загърляне на растенията.
  • Добре е почвеният слой да се поддържа влажен чрез оросяване, а не чрез браздово напояване.
  • Навременно прибиране на реколтата. След изваждането на клубените те да не се оставят върху почвата, а да се прибират в хранилището.
  • Унищожаване на растителните остатъци.

Неприятелят нанася сериозни вреди по съхраняваната продукция
Неприятелят нанася сериозни вреди по съхраняваната продукция
Повреди от картофен молец
Повреди от картофен молец