Списъкът на необлагодетелстваните райони не е променян от 2011 г. и се нуждае от обновяване, посочват браншови представители

 

Да се разшири обхватът на мярката за високопланинските пасища с цел да се намали натоварването в националните паркове, както и да се запазят традиционните практики в животновъдството на местните общности. Това поискаха животновъди по време на първото заседание на новосъздадения Консултативен съвет по планинско и полупланинско земеделие. Срещата се проведе по инициатива на фермерите и в нея участваха министърът на земеделието и храните Кирил Вътев, министърът на околната среда и водите Юлиян Попов, заместник-министърът на земеделието и храните Деян Стратев, директори на национални паркове и експерти от двете министерства.

По време на срещата стана ясно още, че предстои да бъдат публикувани за обществено обсъждане плановете за паша и местата за пашуване в националните паркове. Директорът на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията към Селскостопанска академия проф. д-р Ирена Атанасова представи проект за изготвяне на агроклиматична карта на страната за пригодността на отделните райони за отглеждане на различни земеделски култури. „Най-вероятно ще се мисли за подпомагане в тази посока, като нищо конкретно не е обсъждано", коментира за „Български фермер" Юлия Коюнджийска, заместник-председател на сдружение „Обединени български животновъди".

Подкрепа за планинска паша

„Положителното е, че се мисли за подкрепа за планинска паша. Ние от ОБЖ сме посочвали, че отсега трябва да се има предвид, че ако от 2025 г. отпадне мярката за пасторализъм след мониторинг, тогава всички бенефициенти, които пашуват своите животни на територията на трите национални парка, ще трябва да спрат да ползват тези пасища. Ние от ОБЖ поехме инициатива да бъде създадена мярка, която да замести мярката за пасторализъм. Мисли се в тази посока, поне от наша страна, но не знаем как гледат на това експертите от Министерство на земеделието и Министерство на околната среда и водите", посочи браншовият представител.

„В Консултативния съвет по планинско и полупланинско земеделие трябва да участват животновъди с опит на терен не само от трите национални парка, а и от необлагодетелстваните райони като например Родопи, Врачанския балкан, Странджа-Сакар – места, където наистина може да се запази местният поминък, защото картофопроизводството и тютюнопроизводството вече не са основен поминък там. Какво ще правят хората в тези райони? Да не говорим, че в Централен Балкан паша има почти единствено на територията на националния парк при Калофер, Карлово и т.н. Всичко това, според нас, трябва да бъде районирано, да се обособят райони и да се види кои ще бъдат необлагодетелствани територии. В крайна сметка списъкът с необлагодетелстваните райони не е променян от 2011 г. и се нуждае от обновяване", посочи още зам.-председателят на ОБЖ.

Ако от 2025 г. има мониторинг на пасищата, стопаните от ОБЖ ще настояват за задължително участие на животновъди в комисията за мониторинг, за да се гарантира обективното отразяване на процеса и за да могат животновъдите да вземат отношение към него. „Ще си водим дневници на пасищата и стадата, ако трябва ще осигурим рейнджъри в парковете, за да видим дали има обективно отношение и дали негативното въздействие идва по-скоро от човешкия фактор, или от самите животни, които също са част от биологичното разнообразие", категорична бе Юлия Коюнджийска.

Мерките за финансиране

По време на Консултативния съвет експертите на МЗХ представиха и мерките за финансиране, по които животновъдите могат да кандидатстват. Те обаче не са нови и браншовите представители вече са запознати с тях.

„Има големи възможности да защитим пред Европейската комисия мерки за финансиране в планинските и полупланинските райони, но е необходим екип, с който да се работи", коментира за „Български фермер" Бойко Синапов, председател на „Обединени български животновъди". Той допълни: „ОБЖ многократно сме представяли предложения за такива мерки, докато се работеше по Стратегическия план. Сега в един момент се обсъжда тази възможност, но това не се коментира с хора от тези райони, а те познават в детайли как се прави земеделие в планинските и полупланинските райони. Според нашите представители, които участваха в Консултативния съвет, всичко е било предварително подготвено. В момента ние не знаем какви точно са намеренията на Министерство на земеделието.

ОБЖ предложи в Стратегическия план да се включи мярка за подпомагане на площи с добавена природна стойност. Това не беше прието, а можеше да бъде от полза за хората в тези райони. Стопаните с автохтонни породи понесоха огромен шамар с намаляването на ставките по обвързаната подкрепа. Ето защо можеше да се включи мярка, която да компенсира стопаните в тези райони. Ако МЗХ наистина иска да работи за развитие на тези райони, ние от ОБЖ имаме достатъчно голяма членска маса и можем да предложим хора, които сами ще посочат от какво имат нужда.

Мерките за подпомагане, които действаха през изминалия програмен период, бяха с тежки условия и сега отчитаме, че няма усвояемост. Каквито и мерки да бъдат заложени за развитието на тези региони, те трябва да бъдат лесно изпълними за хората. Ако се наложат тежки изисквания, както по екосхемите в Стратегическия план, няма смисъл от това. Необходими са ясни, прости и изчистени правила – както беше мярката за пасторализъм – ние сами се отказахме от тази мярка, това не са го искали от Европейската комисия. Мярката можеше да попадне в обхвата на екосхемите, но липсваше желание."