30° C, предимно ясно
Биодинамичните принципи работят в пълен синхрон с технологичния напредък, доказва го Мирослав Пешовски във ферма „Версол"
Технологиите не противоречат, а напротив – помагат на биологичното и биодинамичното земеделие да се разгърнат в пълния си потенциал. Ако не вярвате, посетете семейна ферма „Версол", която се намира в мездренското село Лик. Тя е биологично сертифицирана, но прилага и биодинамични принципи.
Създадена е от ВЕИ-специалистът и географ Мирослав Пешовски в родното село на майка му и баща му. В годините около милениума той е живял във Франция, където тогава „със завързани очи не можеш да познаеш какъв плод и зеленчук ядеш", купени от техните пазари. В България обаче е различно. Живеем на земя, каквато няма друга като нея, във Франция и Германия могат само да ни завиждат. Живеем на прекрасно място с прекрасен климат, смята той.
Заради новината, че се появява нов член в семейството, Пешовски се замисля с каква храна ще се храни то и цялата фамилия. Това го вдъхновява да развие биодинамично (една стъпка по-напред от биологичното в определени принципи) градинарство, което полека-лека се превръща в бизнес, първоначално с помощта от пласиране на продукцията на фермерски пазари. Днес има между 200 и 250 активни клиенти, включително хора с абонамент и биовериги в столицата. От 3 дка преди десетина години, стопанството вече разполага със 140 дка, които не успяват да обработват изцяло, поради фактора работна ръка. Отглежда трайни насаждения и всякакви видове зеленчуци, в отворени и затворени пространства.
От година на година производството се увеличава, но не е и лесна задача, изисква се много работа и постоянно учене и надграждане.
Как технологията „партнира"
на биодинамичното земеделие?
Биодинамичното събира много методи в себе си, като алелопатия за растителна защита, редуване на културите с максимална цел за ефективност на пространството, добро покриване на почвите и други. Освен това биодинамичното земеделие предполага нищо или почти никакъв чужд ресурс да се внася отвън, включително енергия и биологични препарати за растителна защита.
Да се влезе в кожата на биодинамичното земеделие означава точно това - да се постигне самостоятелност и независимост, обясни стопанинът.
Тук този затворен цикъл е постигнат, благодарение на множеството иновации.
- Затопляне на водата
На покрива на стопанското съоръжение са сложени слънчеви колектори за отопление на поливната вода. И през топлите, и през студените месеци се полива с хладка вода, така че да не се стресират растенията. Харчат около 5 кубика на декар на ден вода, с която поливат оранжериите през лятото, съвсем в нормата за оранжерийно производство.
- Събиране на дъждовна вода
Направени са площадки за събиране на вода в дренажи и в ревизионни шахти в ниската част на стопанството. Като стигне водата до определено ниво, се изпомпва до голям резервоар от 240 куб. м, поставен във високата част на стопанството. Събират дъждовната вода от около 10 дка площ. Това става през пролетния сезон до средата на лятото, когато вали най-много, и се пази, за да се използва при сушата през лятото и есента.
Имат още няколко резервоара – вътрешен, т.е. е в затвореното хале, той побира 200 кубика вода, друг външен от 50 куб. м, и малки резервоари от по 20 кубика. Общо над 600 кубични метри е пълният капацитет на резервоарите. Във фермата има и басейнче, което събира около 300-400 кубика.
- Процес на структуриране
Водните резервоари са свързани помежду си.
Като падне водата, изпомпваме водата от долните в горния резервоар. Една от практиките на биодинамичното земеделие е, че водата не трябва да застоява, а винаги да бъде в движение, обясни Пешовски. Идеята е да се структурира – единият вариант е със завихряне, а другият със зеолит и магнити.
Структурираната вода се усвоява няколко пъти по-лесно от растенията, усвоява се не само от корена, а от листата и стъблото, има доказателства от високонаучно ниво, не става дума за празни приказки. Водата е носител на информация и идеята на биодинамичното земеделие е тази информация да стигне до растенията.
- Фотоволтаици
Пестенето на ресурси и постигане на енергийна независимост включва фотоволтаици за производство на електрическа енергия, заедно с акумулаторно стопанство, така че изобщо не са вързани към мрежата. Дори и авария да има в селото, тук винаги има ток, допълва Мирослав Пешовски.
Енергията захранва цялото стопанство – проветрители в парниците, помпи за вода, осветление и всичко необходимо. Той не продава ток на други (пък и условията по инвестиционната мярка от ПРСР, с която е изградил ВЕИ, не го позволяват). „През 2015 г. проектантите ни казаха, че е невъзможно да сте независими, извън островна мрежа, по това време още не беше толкова развита индустрията. Успяхме да го направим с външна компания за направата на автоматизацията", разкри фермерът. Но всичко е в детайлите.
Основното предимство е това, че енергията се оползотворява директно, ако в момента има консуматор, тя не минава през батериите и инвенторите. По този начин цикълът на зареждане и разреждане на батериите се минимализира. На дисплей, както и през мобилно приложение, стопанинът вижда колко ток отива към консуматора.
Автоматизацията е направена така, че да не се изхабяват батериите излишно. Те поддържат стопанството през тъмната част от денонощието и са литиево-йонни, вместо оловни. Литиево-йонните са по-скъпи, но издържат доста по-дълго време. Ще стават все по-достъпни на пазара, тъй като новите технологии за по-добра ефективност бързо се развиват, предрича специалистът.
Въпреки че и без слънчеви дни се произвежда ток, с тези батерии стопанството може да издържи една седмица без слънце.
Панелите са с 30-киловатова мощност, като могат да произведат между 50 до 200 квт часа на ден, в зависимост от слънчевата радиация. Хибридните инвертори, вързани към мрежата, пък могат да поемат до 45 киловата ток от фотоволтаиците. 108 киловатчаса е капацитетът на батериите.
Да бъдеш независим от ел. мрежата е доста
сложно нещо, но не е невъзможно
Защото се изисква цялостно балансиране на мрежата, а то е трудно.
Мирослав Пешовски изтъкна и друг важен детайл за енергийна ефективност: „Избрали сме всяко оборудване да е с редуктори или мотори с нисък стартов ток, за да няма прекъсване на мрежата.
Защото, ако една машина е 2 киловата, не можете да я захраните с 2-киловатови фотоволтаици, защото трябва да има стартов ток с по-голяма мощност, може да е 5-6 киловата, например.
Това е скъпа автоматизация, която ни позволява да нямаме прекъсване. Единствено като тръгне хладилната камера, се усеща присветване в системата", разкрива той. В хладилната камера съхраняват продукцията за ден – два, преди да бъде пласирана на пазара.
Помпите също са от съвсем ново поколение, цифрови, а не импулсни, за да са с бавен старт. Има помпа за капково, помпа за мъглуване, помпа за външни площи, които са взаимозаменяеми, ако е необходимо. Отделна помпа има за растителна защита и с нея има щеки във всяка оранжерия, растителната защита е с биодинамични – ефективни микроорганизми, извлеци от коприва и други биологични настойки.
Размерите на оранжерията също са от значение
за ефективността. Пред идеята за шедова конструкция (трионообразен покрив, използва се при много широки съоръжения, осигуряващо горно осветление), т.е. голяма оранжерия, от по 10-30 дка, той избира няколко малки, с цената на по-висока инвестиция. От една страна и теренът не им позволява голямо съоръжение, но от друга – на него му е необходимо постоянно отопление.
Това е разход, който трябва да се избегне, вярва фермерът. Така че се спира на по-малки отделни тунели. В тях по-лесно се регулира климата, но е и по-скъпа инвестицията, защото всичко е по три – три зони на регулации, 3 пъти датчици, 3 пъти управления и електроника и т.н. В голяма оранжерия с една култура инвестицията е три пъти по-малка, отколкото тук, обобщава той.
Отопляват с печки, като е възможно най-минимално, само с цел да застраховат късната култура при значителни студове, която е и сезонна.
Стараем се да имаме продукция 12 месеца, но успяваме между 10 и 11. Тук почвите не са плодородни. Когато ги изследвахме в първата година, от института „Пушкаров" ни казаха, че тук освен за лук и картофи за друго не става. Доказахме, че можем по биодинамичен метод, произвеждайки не дотолкова в количествен, колкото в качествен аспект. Това наричаме жива храна, изтъкна земеделецът.
Модернизацията на стопанството е направена с три проекта по Програмата за развитие на селските райони от 2015 г. насам с обща стойност над 2 млн. лева. Но ПРСР е само помощно средство.
Не сме направили инвестицията заради ПРСР, когато стартирахме, се озовахме в епицентъра на подпомагане - Северозападният регион беше с приоритет, биологичното земеделие и планинският район също; желанието ни за енергийно спестяване също кореспондира с ПРСР. Така че се озовахме в подходящ момент. Но стопанството не е създадено за усвояване на средства. Имахме възможност да инвестираме и със собствени средства благодарение на паралелен бизнес, увери Мирослав Пешовски. Стопанството му още не е развито в пълния си капацитет.
*Посещението във фермата се реализира благодарение на Фондация „Биоселена".
Социалната отговорност
Тя включва грижа към местната общност, както и „сформиране" на общност. Например даряват дома за деца с увреждания в Мездра с продукция, която нямат възможност да продадат. Също така със съмишленици от района се стремят да развият общност, в която да споделят общи възгледи за хармоничен и устойчив начин на живот на село, и си помагат. Празникът им е Ослен фест.
„Версол" е бил домакин и на обучения на трайно безработни младежи по европейски проект между Италия, България, Румъния и Гърция. Идеята е била да им се представи как могат да правят малък бизнес или да работят в бизнес на село.
Коментари