6° C, предимно облачно
На 5 юли ще бъде учредена Българска агрохранителна камара, но без моето участие, казва министърът на земеделието и храните
- Г-н Вътев, вече 3 седмици сте на министерския стол след повече от 30 г. в управлението на успешен бизнес. Каква е разликата? Кой стол е по-удобен?
- Когато си създател на един бизнес и си минал през всички изпитания на развитието му е естествено да се чувстваш там в свои води. Аз за първи път в живота си попадам в държавната администрация и тук е много различно. Но пък и много интересно, особено погледът отвън и отвътре. Така че има безкрайно поле за работа.
- И какво е най-голямото разминаване при погледа отвътре, в сравнение с очакваното отвън?
- В общи линии нямам много изненади. Но една от тях е, че през годините (не знам точно кога) е закрита дирекция "Хидромелиорации" в МЗХ. А имаме държавно предприятие "Напоителни системи". Без експерти в областта на хидромелиорациите как може да се правят политики за увеличаване на поливните площи?!
Изумявам се, че няма такава дирекция
Другото нещо, което ми прави впечатление е, че няма и дирекция за връзки с нашите търговски аташета. И тук не говоря само за земеделските, а за търговските аташета по света и то при положение, че имаме на склад големи количества зърно, слънчоглед, дай Боже по-нататък и от други стоки, за които трябва да се търсят пазари.
- Проведохте ли вече обещаните срещи с представители на други държави за търсене на пазари за българското зърно? Къде може да се пласира родната продукция?
- Започнахме, но там където сме направили контакт - в Египет и арабските страни в момента търсенето е удовлетворено с доста евтино зърно от Русия.
Според мен трябва да има по-дългосрочни пазарни стратегии. Не може, когато сме се затрупали със зърно, тогава да търсим пазари. Освен това смятам, че работата по сектори е довела до тяхното състояние, в което са в момента. Ние трябва да работим по продуктови агрохранителни вериги.
- Вие в първите си думи като министър заявихте тази голяма цел - да обедините агрохранителната верига от производителя на суровина, през преработвателя до крайния продукт. Как обаче това реално ще стане?
- Няма как да стане светкавично с магическа пръчка. Това ще е процес, но ще гледаме той да не се проточи много във времето, защото имаме добрия пример като модел. И той е Консултативният съвет по зърното.
В Нидерландия има законодателно регламентирани продуктови бордове, които свършиха огромна работа. И не е случайно, че Нидерландия е втора по пазарен дял в света на аграрни стоки след САЩ.
- Каква работа ще вършат подобни продуктови бордове? Защото добрият пример, който давате у нас с Консултативния съвет по зърното, той има само консултативни функции, министърът не е длъжен да се съобрази с тях.
- Ще дам пример. Консултативният съвет по зърното е много добър като модел. По този модел могат да бъдат изградени и други - по млякото, по месото, по плодове и зеленчуци, по технически култури, по горското стопанство, откъдето излизат дърва за огрев, за мебели, за строителство. Нямам претенцията, че знам всичко - всеки конкретен ще бъде помислен внимателно. Екипът, който събирам има много висока експертиза в различните направления.
Непременно в тези бордове трябва да участва и търговията накрая. В Консултативия съвет по зърното влизат зърнопроизводители, растителна защита, пожарната, митницата, фуражите, брашното, хлебопроизводството, търговците на зърно. И сега на последния консултативен съвет миналата седмица понеже част от складовете са пълни със слънчоглед установих, че в него трябва да участват и производителите на растителни масла, защото ги няма.
Сега искам да дам пример как ще изглежда и млечният борд. Имаме зърно, фураж, пасища, земи за груби фуражи - силажите, защото тях няма откъде да си ги купиш. Още сеното, което за преживното животновъдство е от изключително значение. Отиваме във фермата. Имаме животни, породи, дребни и едри преживни, здравеопазване по животните, селекция и репродукция. Трябва да следим добивите на мляко, защото сега субсидираме едни животни, които са под селекционен контрол, а те не могат да дадат и половината количество на другите животни. Защо ги подпомагаме? Освен това ще вземем мерки
чрез електронни чипове да елиминираме
тотално възможността за виртуални животни
- Те и сега имат ушни марки, но измамите продължават.
- Ушната марка не е електронен чип. Тя се губи, може да се носи в чанта, може да се заявява и т.н.
- Тоест идеята е да е като при домашните любимци и с устройства да се чете информацията за тях.
- Точно така. Това е примерът. Значи по домашните любимци може да имплантираме чипове, а по животните - не може. Защо? Има и други варианти с бонуси за едрите преживни и т.н., което е отдавна практика в европейските страни.
След животните и добиването на млякото идва съхранението му. Трябва да имаме дългосрочни договори и всяка една ферма да знае това мляко за кого го произвежда. След това идва преработката в млечни продукти, а после имаме пазар на млечни продукти. Дай Боже да дойде ден, в който да търсим пазари за българско сурово мляко заради излишък. А не както в момента да внасяме от Унгария, от Украйна.
- По вашето описание в един борд трябва да има по 100 човека!
- Колкото е необходимо. И митниците трябва да влизат, контрол по храните и всичко, което има отношение по тази агрохранителна верига от полето до масата. Но за да върши работа този продуктов или консултативен борд трябва законово да е регламентирано. Нека да започнем с консултативни съвети, за да не стресираме цялата система.
- Какъв срок си поставяте, в който тези съвети вече ще са факт?
- Надявам се до месец да ги конструираме.
- Как ще стане с наредби на министерството или с ваши заповеди?
- Да, вероятно с наредби или заповеди, не съм точно наясно. Ще е по същия нормативен документ, по който е създаден Консултивният съвет по зърното.
При месото този борд ще е аналогичен на млякото, с тази разлика, че там има едно междинно звено след фермата - кланицата.
- Вие вече обявихте, че според вас трябва да има две големи кланици - по една в Северна и Южна България, които да продават месо по позиции, които се търсят от преработвателите, а не каркаси. И че досега политиката на МЗХ да се подпомага създаването на малки кланици от самите фермери е погрешна. Това обаче срещна съпротива у някои животновъди, които твърдят, че с тях имат директен достъп до потребителите.
- Вижте, няма лошо. Който смята, че това е добър бизнес модел и му осигурява необходимите доходи, никой не му забранява да си прави малки кланици. Въпросът е, че ние нямаме кланици, които да предоставят месо за месопреработка. Това е големият проблем, а ние имаме сериозна месопреработка в страната. Коя кланица сега може да достави на един месопреработвател 5 тона джолан, филе или бут?
- Това ли е единствената причина във вашия бизнес да работите предимно с вносно месо, за което ви упрекнаха много животновъди след номинацията ви за земеделски министър? Как ще се реши този проблем?
- Това е единствената причина. Не е нормално в България най-голямата кланица за прасета да коли 600 на ден, на запад от Сърбия и Румъния най-малките колят по 600 на час. Е, помислете колко разходи има тази кланица, която коли едните на ден, а другите на час.
Месото не е скъпо във фермата,
то поскъпва в кланицата. И при тези разходи у нас и неясни договори къде ще се реализира месото, рисковете стават много. После какво правим с кланичните отпадъци? Покажете ми една държава с инсенератори. Кланичните отпадъци, т.нар. СЖП-та или странични животински отпадъци, са безценна суровина за преработка. Не е нормално да горим всичко и да го унищожаваме.
Едни от най-печелившите бизнеси по света е преработката на животински отпадъци. Кръв, кости, вътрешни органи - от тях се прави пет фууд, месокостни брашна. Само от кръвта колко неща се вадят! Сега ние ги внасяме като готов продукт, а може да го произвеждаме.
Според мен вместо да се дават пари за инсенератори трябва да се изгради един рендеринг, който да превърне това, което изгаряме в суровина за много ценни продукти.
Ако се върнем в растениевъдството -
защо България внася компост
от Гърция, от Нидерландия?
Защо не можем да направим собствено производство на компост от тези растителни отпадъци, които не знам какво ги правят сега. Имаме толкова много биомаса, която да превърнем в компост за саксийни и градински растения, за обогатяване на почвите. Винаги съм се чудил как може България да внася компост или див лук от Израел. Да не говорим за медицински растения, билки, етерично-маслени култури, които сега бяха тема на моето първо участие на Съвета на министрите в Люксембург.
- Ще успеем ли да защитим розите и тяхното етикетиране?
- Имаме огромен научен потенциал. Най-добрата лаборатория в света по розата и лозата е в България. Това се признава от всички. Смятам, че с изключително необорими научни аргументи може да си защитим етеричните масла.
- Парламентът ви задължи да промените стратегическия план за развитие на земеделието до 2027 г. Много от браншовите организации искат такава ревизия отдавна. Предишното ръководство залагаше на разработването на технологични карти, но в някои подсектори нещата зациклиха. Кога ще сте готови с промяната и в каква посока?
- Вече сме започнали работа. Бързаме всичко да свършим в максимално кратки срокове. Най-същественото е, че вече не се занимаваме с този или онзи бранш или организация, а с агрохранителната верига от полето до масата.
- Очаквате ли недоволство от браншови организации, които да искат да остане досегашния ред, по който са работили?
- Искам някой да ми даде аргумент с резултати от досегашния начин на работа. Аз гарантирам, че когато всички осмислят мястото и огромното си значение в агрохранителната верига, а не сами за себе си като растениевъди, животновъди или преработватели, ще ме разберат. Трябва да се разглеждаме като една неразримно свързана верига, защото тя реално е. Само че ние не я обезпечаваме със собствени сили, а с внос, с кърпене оттук-оттам. За преработвателите не е толкова голям проблемът - отвсякъде се предлага, но как ще имаме национална продоволствена сигурност от българско производство? И наистина е крайно време земеделието да стане национален приоритет не на думи, а на практика. Защото у нас има едно неправилно възприемане на понятието земеделие и аграрен сектор.
Съветът на министрите в ЕС е по земеделие и рибарство. И тук влиза всичко от полето до масата. Като кажеш земеделие автоматично се разбира и хранително-вкусова промишленост. Като кажеш рибарство не се разбира само риболов, но и преработката на рибата до краен продукт на регала в магазина. А в България хранително-вкусовата промишленост не е никъде. Тук в министерството казват: ама ние сме на земеделието, не сме на храните. Как не сте, вие сте на всичко! Ето това мислене трябва да се промени и трябва всички да си осъзнаем мястото, ролята и значението в агрохранителната верига.
- В тази връзка преди повече от година бяхте инициатор на обединението на бранша в аграрна камара. Такава обаче беше регистрирана от други. Ще има ли реваншизъм към тях, че са ви откраднали идеята?
- Не, абсурд, това не е сериозно. За какво да има реваншизъм? Затова, че няколко души са решили, че трябва да бъдат камара само на земеделски производители. Искам да попитам един земеделски производител какво си прави продукцията? Сам ли си я изяжда? Как я реализира, къде? Веригата е една и никой не е по-важен от другия - нито производителят, нито преработвателят, нито търговецът. Никой не може без другите, това е верига, организъм с всички необходими органи. Все едно да кажем, че бъбреците са ми най-важни и не ми трябва сърце или бял дроб!
Но да са живи и здрави, това не ни пречи. Нашата инициатива продължава, на 5 юли ще се учреди, но без мен.
- И как ще се казва - Втора българска аграрна камара?
- Ще бъде Българска агрохранителна камара.
- Изкупната цена на суровото мляко се срина, включително и заради внос. Как може министерството да помогне на сектора?
- Много е сложно да тичаме след събитията и да реагираме след кризите. Ние трябва да имаме перманентна прогноза за продажбите, за пазара и да можем да прогнозираме донякъде и кризите. И когато е възможно да ги предотвратяваме, а когато не, да имаме готовност за реакция в кризисната ситуация.
- Какво е най-важното, което искате да постигнете като министър?
- Първо искаме да променим мисленето и да бъде осъзнато мястото на всеки в агрохранителната верига, а не в неговия сектор. Оттук идват скандалите и разправите, защото всеки дърпа към своето.
Второто е да променим мисленето за субсидиите като цел - колкото повече, толкова по-добре. Цел трябва да е пазарът, а субсидиите са само подкрепа. Двете неща са взаимно свързани. Агрохранителната верига и пазарната ориентация. Не може да сме ориентирани към субсидиите, не са ни проблемът те. Вярно е, че има западни държави, които получават повече, което е некоректно от страна на ЕС. Ако ще е свободна пазарна конкуренция трябва всички да се състезават при равни условия.
България наистина има огромен потенциал. Ако успеем да вдигнем българското земеделие на 50% от потенциала му, ще е огромен успех. Сега сме много по-ниско.
В заключение нещата са много прости. Който не работи – не трябва да яде. И срещу всяка похарчена стотинка трябва да има продукт.
ВИЗИТКА
Кирил Вътев е роден през 1958 г. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ от Националната спортна академия, гр. София. Завършва множество обучения и специализации в чужбина, сред които са: „Запознаване с кооператива „Mercadona“, Барселона, Испания; „Обучение в производството на говеждо месо от кооперативи“, Модена, Италия; „Обучение по програмата JICA, Japan International Cooperation Agency“, Токио, Япония; „Програма за Генерален Мениджмънт към Австрийската Стопанска Камара“, Виена, Австрия и други.
В периода от 1993 – 2023 г. е съсобственик и управител на месопреработвателно предприятие „Тандем - В” ООД, гр. София.
Притежава значителен професионален опит като председател на „Асоциация на месопреработвателите в България“ (1999 – 2004 г. и 2010 – 2013 г.)
Бил е член на Държавната комисия по биоземеделие в периода - 2003 – 2010 г.
От 2017 г. до момента е председател на настоятелството на Българска хранителна банка, като той е и сред нейните основатели през 2012 г.
Кирил Вътев е получавал и редица награди и отличия за своите постижения, като: приз за принос в развитието на Германо-Българските икономически отношения, връчен от Германо-Българска индустриално-търговска камара; отличие за “Мениджър човешки ресурси - 2009” на Фондация „Човешки ресурси в България и евроинтеграцията”; награда за дългогодишна дейност и принос в изграждането на регионалните браншови организации, връчена от Българска стопанска камара и други.
Коментари