При какви условия биопроизводителите ще връщат субсидии и как ще се изчисляват сумите

Промените в Наредбата за биорастениевъдство и биопчеларство са на обществено обсъждане до 17 февруари

Заради второто изменение на Стратегическия план Министерство на земеделието и храните предложи промени в наредбата за биопроизводство и биопчеларство. Проектът за изменение и допълнение на Наредба №9 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите „Биологично растениевъдство" и „Биологично пчеларство", включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. е на разположение за обществено обсъждане на сайтовете на МЗХ и за обществени консултации до 17 февруари 2025 г.

С документа се урежда начинът, по който биопроизводителите могат да продължат да изпълняват своите ангажименти, като добавят или намаляват площи, които отговарят на условията за подпомагане.

При наличие на финансови средства за оставащия период на изпълнявания многогодишен ангажимент по операция „поддържане на биологично растениевъдство" през първите три години земеделските стопани могат да разширят площите в този ангажимент с нови площи, които отговарят на изискванията за одобрение за участие.

По операция „преминаване към биологично растениевъдство" след третата година изпълняваният многогодишен ангажимент не може да бъде разширен с повече от 30 на сто.

Държавен фонд „Земеделие" уведомява земеделските стопани за новия размер на площите в одобрен ангажимент при преминаване и поддържане на биологично растениевъдство.

Одобрената площ по съответната операция от интервенцията „Биологично растениевъдство" може да бъде намалена с повече от 10 на сто, като бенефициентът може да продължи изпълнението на поетия ангажимент със заявената за подпомагане площ и трябва да възстанови получената финансова помощ за незаявените одобрени площи.

Изкуствено създадени условия

за получаване на подпомагане

Когато в две последователни години са установени изкуствено създадени условия за получаване на подпомагане, финансовата помощ по съответната интервенция за календарната година на констатацията и за следващата календарна година може да бъде отказана.

При умишлено неспазване на задължения от бенефициента същият се изключва от всички плащания и от всички начини за оказване на подкрепа по двете интервенции за годината на констатация и за следващата година.

Държавен фонд „Земеделие" може да поиска възстановяване на изплатената финансова помощ в три случая. Първият случай е, когато земеделският стопанин преустанови дейностите по съответната операция преди изтичане на петгодишния период и ако не е спазил задължението, през всяка следваща година да е подал заявление за плащане, освен ако доброволно е прекратил поетия многогодишен ангажимент. Вторият случай е, ако при проверка се установи, че е прекратен договор за контрол и сертификация с контролиращото лице преди изтичане на поетия и изпълняван многогодишен ангажимент. ДФЗ също може да поиска връщане на изплатените суми, когато при проверка на петата година от изпълнявания ангажимент по преминаване към биологично растениевъдство се установи площ, за която не е произведена биологична продукция – на база тази площ се изчислява сума за възстановяване за изминалите години от изпълнявания ангажимент.

Сумата за възстановява се определя по следния ред: въз основа на размерите на подпомагане се извършват изчисления на дела на незаявените одобрени площи спрямо площта с ангажимент по съответната операция и интервенция със същия размер на подпомагане за всяка от предходните години на ангажимента. Изчисленият процент се прилага към общата сума за дейността от операцията със съответния размер на подпомагане за всяка от предходните години на ангажимента. Тази сума за всички предходни години земеделският стопанин трябва да възстанови за незаявените площи от текущата година, когато ДФЗ установи намаление с повече от 10% на площта на одобрените за участие парцели в ангажимент. Сумата за възстановяване не може да надвишава изплатената сума по операцията за съответната година.

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник".

В нарушение на решение на Съда на ЕС:

Румъния отново разреши употребата

на пестициди за производство на слънчоглед

Румъния открито се противопостави на законодателството на Европейския съюз, като разреши използването на инсектицида Cruiser 350FS в царевични и слънчогледови култури през 2025 г., позовавайки се на тежки нашествия от вредители и икономически натиск. Така Букурещ за пореден път нарушава решение на Съда на ЕС, което забранява подобни дерогации.

Вредителите в слънчогледа

на Южна и Югоизточна Румъния

Румънското производство на слънчоглед е едно от най-мащабните в Европа и заема значителен дял от селскостопанската икономика на страната. Фермерите в Южна и Югоизточна Румъния, където слънчогледът и царевицата доминират на полетата, са изправени пред значителни заплахи от почвени вредители като царевична листна дървеница (Tanymecus dilaticollis) и телен червей (Agriotes spp.). Тези вредители могат да унищожат посевите в ранен стадий, налагайки скъпоструващо повторно засяване и намалявайки добивите.

Без неоникотиноиди, тоталните загуби на реколтата в някои райони са гарантирани, алармираха фермерите. Министерството на земеделието цитира тези рискове в своето решение, заявявайки, че третираните семена ще бъдат ограничени до райони със силно нашествие от вредители и при строг контрол ще се сведат до минимум рисковете за околната среда.

Cruiser 350FS е неоникотиноиден инсектицид, който от 2018 г. е забранен в ЕС поради неговото унищожително въздействие върху опрашителите. Решението на Съда на ЕС от 2023 г. имаше за цел да премахне „вратичките в закона", позволяващи на държавите членки да заобикалят тези забрани. Държави като Франция и Белгия, които са сред най-големите потребители на неоникотиноиди в ЕС, се съобразиха с това решение, но Румъния продължава да разрешава използването им при спешни случаи, като го направи през 2023 г., 2024 г. - и сега през 2025 г.
Европейската комисия заяви пред POLITICO, че все още не е получила официално уведомление за последните дерогации на Румъния. Въпреки това говорител на институцията потвърди, че въпросът се обсъжда в рамките на Постоянната комисия по растенията, животните, храните и фуражите, обединяваща представители от националните министерства, които се консултират относно практическото прилагане на политиката. От ЕК потвърждават своя ангажимент да работят в тясно сътрудничество с Румъния, но не посочват дали може да бъде започната процедура за нарушение.

Критици твърдят, че бездействието на Брюксел показва на страните членки как икономическите приоритети могат да надделеят над екологичното законодателство.

„Създава се опасен прецедент", според Мартин Дермине от PAN Europe - неправителствена организация, която работи срещу употребата на пестициди. Ако поведението на Букурещ остане без последствия, това може да предизвика ефект на доминото на неподчинение в целия блок, застрашавайки доверието в ЕС при спазването на екологичните ангажименти, посочва още Мартин Дермине.

Държави като Франция и Белгия, които са сред най-големите потребители на неоникотиноиди в ЕС, се съобразиха с това решение, но не и Румъния.