5° C, лека мъгла
Еньовден е граничен период в годишния календарен цикъл. В основата на празника е култът към Слънцето. Според народните поверия то заиграва при изгрев и от този ден започва далечното завръщане към зимата. В този ден небесното светило остава по-дълго време на небосвода, окъпва се в жива вода, подмладено и весело, поема пътя към есента.
Старите хора съветват в ранното утро на Еньовден да видиш изгрева, а и Слънцето да те види, да те погали с лъчите си, да ти даде частица от силата си. С гадаене започвало ранното утро на празника. Който успеел да зърне Слънцето как „играе” и „трепти” при изгрева, се надява на здраве през цялата година. Ако пък види сянката си без глава – това било сигурна поличба за близка болест или смърт.
Гадаенето, магиите и лекуването с билки
Те идват с празника от най-древни времена с вярванията на предците ни, в техните обредни практики са за съхранение и продължение на жизнения цикъл и за плодородие. Вярвало се, че срещу Еньовден звездите слизат на земята и омайват билките и тревите, придават им магическа, но и най-голяма лечебна сила, която изчезвала с изгрева на слънцето. Затова, още в нощта срещу празника, жените-билкари варели омайно биле. Из гори и поляни намирали онези билки, дето свързвали със самодивите: вратика, комунига, чемерика, тинтява, пелин, росен. На Еньовден към тях прибавяли и цъфтящото по това време еньовче. На някои билки променяли имената и ги прибавяли с наричане на магическото им действие: билката, която можела да раздели двама влюбени, наричали делянка, а пък онези, дето трябвало да скрепят още повече двама влюбени – прибирниче.
Сутрин преди зазоряване за еньовски треви и цветя тръгвали всички – стари и млади, но главно жени и моми. Правели еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Правели толкова китки, колкото са в семейството, наричали ги и ги оставяли през нощта навън под стряхата или на покрива, потопени в менче с мълчана вода. На сутринта по това, дали китката е свежа или не, гадаели за здравето на този, комуто е наречена.
Водата от реката имала сила
да пречиства от всяко зло
Еньовските китки и венци окачвали на различни места в дома и през годината ги ползвали за лек. Затова се знае, че тревите и билките, брани по Гергьовден, Йеремия и Спасовден, се ползвали повече за лекуване на добитъка, а еньовските билки лекували хората. По пътя към къщи жените минавали край реката да се окъпят. С водата се пречиствали, защото ходили по гори и поляни, обитавани от самодивите, а който мине през самодивско място, заболявал. Водата от реката имала сила да пречиства от всяко зло, защото слънцето се е окъпало в нея. Поверие задължавало хората да се пречистват от тъмните сили срещу Еньовден. Нощта смятали за граница между долния и горния свят.
Времето от потайна доба до изгрев слънце е благоприятният момент за извършване на разни магии и заклинания. Правели ги житомамници, бродници, магьосници. Те ходели по росата срещу Еньовден и омагьосвали житата да не раждат богата реколта. Житомамниците грабели реколтата на съседа, бродниците ограбвали млякото от добитъка или кърмата на майката, а магьосниците сваляли месечината от небето, за да не извърши целия си ход и да настъпи времето на изгрева. Красива древна поетика, пренесена до днес чрез народния ни фолклор, чрез предания и легенди. Така се преплитали древните вярвания с обредите за здраве в общия култ към водата, тревите и слънцето.
На Еньовден се бере също здравец и се пресажда у дома, да донесе здраве, сили и успехи на хората. С това вековно вярване неизменно в градината на българката има място обрасло със здравец, от който къса, за да се закичи сутрин. С китка здравец изпраща съпруга си на работа, с нея изпраща децата на школо или на далечен път на гурбет, или на далечни пътешествия.
Според учените обаче няма нищо мистично на този ден. А само начало на астрономическото лято,
което започва в деня на лятното слънцестоене, когато лъчите, идващи под ъгъл 90 градуса падат върху Северната земна окръжност. До лятното слънцестоене Слънцето непрекъснато расте - т.е. изкачва се над хоризонта, на този ден - то спира и променя своята посока, започва да се спуска докато настъпи зимното слънцестоене, и тогава пак спира.
На Еньовден денят е най-дълъг, а нощта е най-къса, затова билки и треви тогава са най-лековити, поради интензивното поглъщане и усвояване на енергията от най-много слънчеви часове. Народната медицина твърди, че в тези дни билките въздействат най-добре на организма, съчетавайки се с природната енергия и специалните сили на зареждане.
Естествената природна сила, които дните около лятното слънцестоене притежават, стимулира физическата ни сила и духовния ни потенциал, поддържайки и развивайки ги най-активно.
От векове в Деня на лятното слънцестоене хиляди хора се събират в района на 5000-годишните мегалити край Стоунхендж, за да отпразнуват най-дългия ден в годината именно поради спецификата на магическото му въздействие. Денят е празник на апогея, на успеха, на позитивната енергия.
На този ден украсете дома си със свежи цветя, като слънчогледите ще създадат специално лятно настроение и, както казва народът, ще ви изпращат своите благословени магически въздействия подобно на самото слънце.
Коментари