12° C, ясно небе
Защо в народната агрометеорология хората свързват хляба с дебелия сняг през зимата и с валежите през май
Два противоположни рекорда бяха отбелязани за последните 5 години: най-висок и най-нисък среден добив при пшеницата. Повишената честота на екстремните метеорологични явления е посочена от учените като пряк резултат от климатичните промени. Условията от година на година стават все по-трудно предсказуеми и не позволяват устойчивост на добивите при растенията, отглеждани на открито и при липса на напояване. Тази статия поставя на фокус житните растения, от които се произвежда хляб: кога започва и приключва стопанската година; от кои метеорологични условия зависи количеството и качеството на реколтата. А също и каква е връзката на тези фактори с климатичните промени, както и какво е разпределението на валежните суми и температурата през двата критични за житните растения периоди – есенно-зимния и пролетния, през последните две години в страната. Обърнато е внимание на двупосочните връзки между пшеница и климат.
Накратко за житните култури по света и у нас
Много документи, свързани със сектор „Растениевъдство“, алармират, че климатичните промени ще повлияят върху растежа, развитието и продуктивност на земеделските култури и в частност на пшеницата. Отражението им ще бъде различно в Югоизточна Европа и в отделните части на света, но като цяло се очаква ефектът в страната ни да бъде по-скоро неблагоприятен.
Зимните житни култури се отличават с широка пластичност и приспособимост към различни почвени типове и условия. По света благоприятни условия за отглеждането им има в зоните между 30° и 55° с.ш. и 25° и 40° ю.ш., с годишни валежни суми между 300 мм и 1100 мм, като у нас в земеделските райони тези стойности са между 400 и 800 мм. От най-дълбока древност отглеждането на храна и суровини е основна причина за уседналост, увеличаване на населението и поява на богати градове. Като стратегически важна култура, пшеницата е в основата на възникването на обществена организация, свързана със земеделските земи и правата за тяхното използване.
Археологическите източници показват, че пшеницата е култивирана в югоизточните части на Турция, Сирия, Израел и Египет. Сред най-известните древни роднини на културата са еднозърнест лимец (Triticum monococcum), спелта (Triticum spelta) и камута (Triticum turanicum).
Към настоящия момент поне
75% от производството на зърно в света
е благодарение на отглеждането на пшеница, царевица и ориз. Големите производители на пшеница са Китай, Индия, Русия и САЩ. Според информация на Организацията за прехрана и земеделие към ООН – FAO за последните две десетилетия (2000 - 2020 г.) най-голям дял, възлизащ на 17%, се отчита в Китай, като непосредствено след него е Индия с 12,5%, а Русия и САЩ са с по 8,4%. При европейските държави лидер е Франция (5,4%), следвана от Германия (3,5%) и Украйна (3,1%). Делът на България е 0,7% (виж фиг.1).
Обикновената мека пшеница се използва за производството на хляб и тестени изделия, а твърдата – за макарони. От житни култури се приготвят спирт и пиво, скорбяла, грис, концентриран фураж и добавъчни продукти за селското стопанство. Пшеницата и житните храни съдържат специфичен растителен протеин – глутен, който придава еластичност и добри качества на брашното.
Какво е значението на пшеницата за българите?
Хлябът е задължителна част от трапезата и живота на българите. Питките са ритуални продукти, свързани с повечето обичаи и празници, с плодородието, раждането и погребенията.
Делът на пшеницата в България е над 50%, в сравнение с останалите зърнено-житни култури (виж фиг. 2).
Фермерите предпочитат пшеницата, защото покрива големи площи и в общия случай инвестициите, вложени в отглеждането ѝ, се възстановяват в рамките на един вегетационен сезон. За сравнение, царевицата се отглежда на два пъти по-малко земя у нас, свързана е с повече разходи, труд и рискове заради честите засушавания през летния период (виж фиг. 3).
Къде се отглежда пшеница у нас?
Пшеница у нас се отглежда в Северна България, Горнотракийската низина, Югоизточна България и Софийското поле. В останалите земеделски райони на страната, с надморска височина до 1000 м, също е застъпена по подходящ начин. В последните години с най-висока степен на благоприятност са райони от Предбалкана и Североизточна България по линията Видин, Монтана, Добрич, Велико Търново, Ямбол, Сливен и Източните Родопи.
Най-разпространените житни култури
в България са:
- обикновена пшеница (T. aestivum L);
- ечемик (Hordeum vulgare);
- тритикале (хибрид между ръж и пшеница);
- както и твърдата пшеница (T. durum Desf.), която е по-слабо застъпена.
За двуредния ечемик са подходящи полетата с по-голяма надморска височина, а ръжта може да се отглежда в предпланински райони и на по-бедни почви. Високите температури в началото на лятото, съчетани с ниска относителна влажност и вятър, често водят до припламване, а горещото и влажно време е причина за развитие на гъбни болести. Особеност на вида е необходимостта от температури около и по-ниски от 0° С през зимния период. Стойности >25° С през репродуктивния период могат да имат неблагоприятно влияние върху развитието и добивите. Зимуващите житни култури са познати още като есенници, а вегетацията им протича в по-хладните периоди на две календарни години - есенно-зимен и пролетен.
Дали е целесъобразно увеличаване на дела на
твърдата пшеница или тя е изчезващ вид у нас?
Този вид е по-разпространен в средиземноморските страни, в условията на сух и горещ климат и при по-бедни почвени типове. У нас се среща в Южна България, в районите на Стара Загора, Ямбол, Хасково и в части от Черноморското крайбрежие. Основен негов недостатък е значително по-ниската му продуктивност. Едно от предимствата на твърдата пшеница е по-късната сеитба. Това е полезно, защото в края на лятото и началото на есента площите често не са освободени от предшествениците, а почвата е негодна за обработка заради засушаванията. Обикновено е с по-високо стъбло и слаба устойчивост на полягане, но селекцията работи по създаване на по-ниски сортове. При наблюдаваните тенденции към повишаване на температурите на въздуха в страната този сорт заслужава внимание.
Източник: Климатека
Коментари