Мандра „Боровица“ – кръстена на село, лесно покорява местния пазар

Твърде голямо е търпението на фермерите за разглеждането на проекти по селската програма, дано в новия период да е по-бързо, надява се Тодор Иванов, мениджър на стопанството

Радина Иванова

Разговаряме с Тодор Иванов, мениджър на ферма и мандра Боровѝца на 10 км от Белоградчик, обл. Видин. Мандрата е на пазара от 2 години, а фермата е от 3 години и половина.

- Г-н Иванов, ферма „Боровица“ е новоизградена и бързо навлезе на пазара, Същевременно сега много ваши колеги започват да се отказват от този занаят. Откъде тръгна идеята да се занимавате с животновъдство?

- Така е, има го този момент. Не е лесно.

Получи се, че имахме парцел на бивша ферма и приятели, които са консултанти, ми дадоха идея да кандидатстваме по Програмата за развитие на селските райони. Северозападът дава повече предимства при одобрението. Така стартирахме. Фермата ни е изградена по 4.1, а мандрата ни е по 4.2.

- Преди това с какво сте се занимавал?

- Работил съм в банка и сега се занимавам с финансово-счетоводна дейност, която до голяма степен има в това предприятие.

- Какви животни гледате?

- Имаме около 200 животни, порода Холщайн, внос от Чехия.

Това е порода за мляко, въпреки че има хора, които не я предпочитат, защото е малко по-нежна. Всяка порода си има плюсове и недостатъци. Дори ферми, които гледат Симентал, вече се убеждават, че е по-добре да ги гледат във ферма, свободно боксово, отколкото на пасища. При тези даденостите в България, разбира се, в Австрия и Германия са друг тип пасища.

- Колко души работят за вас?

- Във фермата – осем души, в мандрата – 12.

Някои от тях имат опит, специалисти са, други се научават. За една ферма най-важен е ветеринарят, за мандрата – всички звена са важни. Но технолог и ветеринар са основополагащи.

Повечето служители са млади, около 30, 40-годишни. Над 50 г. нямаме. За 3-4 години посъбрахме, поизчистихме хората, които не са за тази работа.

- Има много ваши колеги, които споделят, че най-трудният момент е работната сила.

- Така е. Най-трудно е да се работи с хора и да изпълняват качествено задачите си.

- Черпите ли знания от чужбина?

- Нашият ветеринарен лекар има поглед в Холандия, Израел, бил е на стажове в Германия. Доста от нещата ги прилага в ежедневието. Но имайте предвид, че много от фирмите, които предлагат оборудване за мандри, работят със западен маниер. Така че всичко актуално се предлага и на българския пазар.

- Как се справяте с нарастващите производствени разходи?

- Трудно, защото в пандемията стартирахме и едва проходили, сега и война и ценови кризи… Адаптираме се.

Радваме се, че инвестирахме във фотоволтаици и в сондаж. Тези наши инвестиции идват точно навреме, защото която и от тях да направиш, изисква поне една година време, за да започне да работи.

- Има ли още нещо ново, което планувате?

- В момента подготвяме разширяване на оборите за още около 60 животни. Знаете, че млякото в цяла Европа е кът. Цената му расте всекидневно, а ние използваме само наше мляко и в момента сме на етап, че не ни достига и предпочитаме да си разширим докъдето може стадото и да си ползваме наша суровина.

Чакаме и новия програмен период, септември месец подадохме проект за закупуване на техника и оборско оборудване и чакаме одобрение. Доста от нещата сме ги закупили, защото ни трябват, а времето минава… В животновъдството всеки ден е важен.

- Членувате ли в браншова организация?

- Членуваме в Асоциацията на млекопреработвателите. От скоро членуваме и в Български фермерски съюз.

- С тях правите ли общи договори?

- Специално в БФС има такава идея, но все още няма нищо конкретно.

- Какви са очакванията ви от новия програмен период, както и от новото правителство, което евентуално ще се сформира?

- Всички проекти, които са за развитие на фермите, подкрепа на животновъдство и земеделие, да се разглеждат по-бързо. Ето ние, повече от година - 13 месеца чакаме и няма одобрение. Дори и да бъдем одобрени, ще отнеме месец – два. През това време цените са се вдигнали многократно. Да не говорим за нуждата от дадени инвентари и продукти на самите предприятия. Става безсмислено. Много хора си казват: за какво ми е да участвам в програмата, мога да си го взема на лизинг. Тези проекти имат някакъв смисъл, не само за участието колкото да се усвоят средствата.

В обратния момент пък хора с европроекти биват обвинявани, едва ли не са дамгосани. Да, тези програми са за това, за мандри, за ферми, лошо е даже, че около 50% не се усвояват и ги връщаме в ЕС. Не е срамно да ги ползваме тези средства, това не са пари за болници или за училища, те са заделени за земеделие. Но трябва да се усвояват на време и от кандидатите, който заслужават, естествено.

- Смятате ли да изнасяте? Къде пласирате?

- Преди две седмици семейство от Испания с хранителни магазини купиха пробно количество. През наши партньори имаме в Румъния, Гърция, Кипър, Великобритания, но това са дребни тестови количества. Не ни е самоцел да изнасяме.

Пласираме се в Северозапада, включително Плевен, Троян, Козлодуй, освен Видин, Монтана, Враца. И в София. Продаваме в няколко големи супермаркети, опитваме се да се позиционираме във фермерските продукти, не сме промишлено производство, няма и как да станем масовка. Държим на идентичност, която се опитваме на налагаме и развиваме.

Правим 14 продукта, сред които топено сирене, кашкавал с орехи, с боровинка, овкусено сирене с манатарка и подправки, кисело мляко 4,5%, мариновани сиренца, моцарела и други.

- Освен на изложенията за храни в София, участвате ли другаде?

- Това ни е второто присъствие тук. Участвали сме и на други изложения в София, както и местни във Видин. Там много добре ни приемат, понеже сме от региона. Разпознаваеми сме и най-добре се чувстваме. Мандрата е на името на село и местните го знаят.

Ефектът от такива изложения е положителен, хората те забелязват. Един празник за нас да покажем в няколко дни какво сме направили през годината и хората да ни видят.

- Доколко са важни традиционните продукти и новите въведения?

- Важни са и двете, не бива да се разделят. В нашата гама имаме и класически продукти, и нетрадиционни, с които се опитваме по някакъв начин да изпъкнем, за да ни забележат хората. Но най-важното за нас е да произвеждаме истински продукти, защото масово и вериги, и магазини гледат цена, не качество. Българинът няма толкова висок стандарт, но в крайна сметка дали ще изядеш 2 кг сирене тази седмица или 1 кг, по-добре изяж един, но да е истински. Особено с новите изисквания за съдържание на сухо вещество, могат да видят разликата. Виждал съм продукти с 8% сухо вещество, което на език на потребителя трябва да значи, че си купува 92% вода, скъпа вода.

- През асоциацията бихте ли настоявали за нови правила?

- Правилата са ясни, може би самите потребители още се лутат кое е хубаво. Докато вериги търсят количества и цена, ще има и разминаване в качеството.

- В заключение, пожелания към читателите ни.

- Кураж на всички фермери и производители!

Мандрата се върна с три златни медала от изложението Светът на млякото в Интер Експо Център