Докато прогнозите за времето все още са положителни трябва да свършим една много важна работа, свързана с цветята в градината и на балкона – зазимяването и прибирането. Ще започнем с подробна информация относно ваденето, обработването, прибирането и съхранението на едно униклно ароматно и красиво цвете по молба на наш редовен читател. Става дума за туберозата, а ето и въпросът на Илия Ставрев от Благоевград:

„Кога е най-добре да се извадят туберозите и как да се съхраняват, за да цъфтят обилно на следващата година?“

Приложена е и снимка, която показва отлично поддържана лехичка с млади туберози.

Специалистите и практиците препоръчват ваденето на луковиците на туберозата да става след леко осланяване. Когато листата се повредят, може да сте сигурни, че хранителните вещества от тях се насочват към подземните органи на съхранение. Ако изпреварите събитията, те може да не са се запасили добре с резерви и на следващата година да не цъфтят.

От друга страна осланяването провокира и промяна на биохимичните и физиологичните процеси в растението, а от тук следва и по-добра подготовка за лагеруването.

Повредената листна маса се подрязва на не повече от десетина сантиметра над почвената повърхност, след което може да се пристъпи към изваждане. Луковиците се подкопават отдалеч, за да не се повредят с инструмента. Хубаво е да се запази колкото може повече почва около тях, да се изсушат заедно и евентуално да се съхранят по този начин.

Луковиците не бива да мръзнат

по време на сушенето

Щом изсъхнат се проверяват за сериозни повреди и заболявания. Следва подреждане в кашони или касетки, като е добре да се сложи някакъв вид разделител между отделните грудки, за да не се опират една в друга – торф, вермикулит, пясък, перлит, дървесни трици или хартия. Ако ризомите са много, слагат се на два реда в амбалажа.

Мястото за съхранение да е с постоянна температура не по-ниска от 1-2 градуса и не по-висока от 7-8. През зимните месеци посадъчният материал се проверява редовно. Ако се забележи набръчкване и спаружване, трябва да се навлажнят леко стените на съда, както и изолационните материали между грудките. Ако започне прорастване на корени, трябва или да се преместят на по-сухо и хладно място или събудените да се засадят в саксии.

Има шанс в топлите райони на страната туберозата да презимува под дебел слой мулч. Ризомите биха издържали без повреди до около минус 6-7 градуса по Целзий.

Продължаваме с грудките на бегонията и тези на калата и каладиума. Най-добрият съвет е да засушите растенията преди прибиране, да изчакате листната маса да пожълтее сама, но в никакъв случай да не допускате излагане на прекалено ниски температури.
За бегонията подходящо е съхранението да става също в сух пясък или друг инертен материал за изолация между отделните тубери. Тук засаждането напролет става, когато се появят първи признаци на пробуждане. Естествено, редовна проверка в периода на съхранение е задължителна.

Методи за съхранение на мушкатата

Повечето цветари се чудят къде и как точно да съхранят пеларгониумите си така, че хем да не заемат много място, хем да оцелеят всички растения. В интерес на истината всичко зависи от условията, с които всеки разполага. Според нас, най-добре е да се подсигурите чрез залагане на резници за вкореняване. От една страна младите растения цъфтят по-обилно, от друга, те заемат много по-малко място.

Все пак ето кои са най-разпространените методи за съхранение на мушкатото:

Без да се вадят от почвата и без да се подрязват се прибират на светло или тъмно място с положителни температури, а поливките се намаляват драстично. Например в общите части на блока.

Извадени от почвената смеска с почистени корени и подредени на въже в мазето без провеждане на резитба. В случай на прекалено увяхване се налага леко опръскване с вода.

Извадени от почвената смеска, увити във влажен вестник и подредени в кашон. Мястото за съхранение е с ниска постоянна температура и умерена влажност.