Много градинари са обсебени от розите. И няма нищо чудно в това. Все пак става дума за кралицата на цветята. Поради големия интерес и желание красавиците да бъдат настанени във всяко кътче на градината, всеки любител е изградил правилни или не чак толкова правилни теории за най-оптимално отглеждане. При някои работят, а при други се провалят едни и същи практики.

На всичко отгоре и в интернет има толкова много информация. Та, затова ние днес ще се опитаме да разбием някои митове и легенди, свързани с обгрижването на ароматните царски особи, принудени да живеят в градински условия, а не в палат от злато и стъкло, както се разказва в приказките.

№ 1 Розите са предизвикателство

Донякъде е така, да, но в повечето случаи те са изключително лесни за отглеждане. Достатъчно е градинарят да си „напише домашното“ и да засади растенията на подходящи места с поне 6-8 часа слънчево греене, дълбока, песъчлива и пропусклива плодородна почва без наличие на силни въздушни течения особено през зимата. Да не забравяме, че напояването играе основна роля. То трябва да бъде 1-2 пъти в седмицата и обилно вместо всекидневно с малки количества вода.

№ 2 Резитби за специалисти

Тук царуват много митове. Къде да се реже, как, под какъв ъгъл да е отрезът, кога да се провежда резитба, с какъв инструмент и т.н. Най-важното е да осъзнаем, че всички тези въпроси са свързани със сортовите особености и района на отглеждане. Няма универсално правило за всички рози във всички части на страната. Ето и пример:

Доскоро се прилагаше сериозна есенна резитба, но най-новите проучвания доказват, че зимата е добре да се реже съвсем леко, за да може, ако има измръзнали участъци, те да се почистят напролет щателно. Така няма толкова голяма опасност да измръзне целия храст.

№ 3 Раните се покриват с восък и замазка

Тази практика има за цел да предпази отрезите от навлизане на инсекти и патоени в стъблата. Факт е обаче, че вредителите не са активни през по-студената част от годината, когато всъщност е най-подходящото време за провеждане на резитби. А и растенията тогава са все още в покой. Тоест, ако резитбата се провежда на време, няма нужда от допълнителни усилия, свързани с растителната защита.

№ 4 Голяма посадъчна ямка или малка

Да, розата е многогодишен храст и е необходима по-сериозна подготовка на почвата при засаждане в сравнение с това на тагетесите например. Но пък не е нужно и да се копае ров. Кореновата система е проекция на короната, което значи, че ако засаждате мини рози, ямката не бива да бъде голяма. Ако засаждате по-големи храсти, тогава се постарайте повече с размерите.

Тук може да вмъкнем и една тънкост относно торенето. Младите коренови власинки се намират по периферията на храста и именно там е мястото, където да доставяте храна, ако се налага. Та, забравете за околостъблените чаши – там корените са застарели и не работят толкова добре.

№ 5 Да подхранваме ли или не

И тук има сблъсък на градинарски теории. Според някои, розите изискват много и качествено хранене, докато други твърдят, че никога не са подхранвали допълнително кралиците си, а те се отрупват с цветове. Къде е истината? Ами в почвата естетвено! Как да разберете дали розовите храсти са гладни? Наблюдвайте ги! Ако си растат добре и щастливо, ако си цъфтят богато, то тогава няма нужда от изкуствени и специализирани скъпи торове. Достатъчно е от време на време да добавяте оганика. Както дефицитът на хранителни вещества е опасен, така и излишъкът може да навреди доста.

№ 6 Загърлянето е задължително

Да, загърлянето е задължително, но само в най-студените райони на страната, където има реална опасност зоната на присадкaта да измръзне. Реално обаче, а и наблюдавайки последните зими, повечето кътчета у нас не крият такава опасност. Загърлянето трябва да се прави разумно и на време, защото, ако се извърши рано има опасност да доведе до образуване на адвентивни корени. Тогава се губи ползата от подложката. Ако пък напролет се избърза с отгърлянето, пак има опасност от измръзвания.

Закъснението пък означава механични повреди на млади пъпки. Хубаво си направете сметка дали, кога и колко да загърляте розите. Още нещо! Не е добре да се копае в близост до храста, за да се загърли, защото корените може да пострадат. Препоръчва се да се донесе почва от друго място.

Каквито и практики да прилагате в градината и в частност с розите, през есента е хубаво да оставите плодовете, оформени след прецъфтяване. Като превантивни санитарни мерки е добре да почистите опадалите листа, а също и да третирате храстите подобно на овощните дръвчета. Няма да навреди, а само ще помогне.