-3° C, облачно
Папагалите са отличителни домашни любимци – освен шарени и екзотични, са единствената птица сред питомните и дивите, която може да имитира човешка реч. В това отношение, говорещият любимец е несравним с останалите. Ето как функционира и трябва да се развива техният говорен механизъм:
Защо могат да говорят?
Някои разлики в нервните механизми при птичия говор спрямо човешкия все още са загадка. Изследване на моделите на генната експресия установява, че мозъците на папагалите имат разлика в структурата от тези на пойните птици с вокални умения. При папагалите има „черупчести пръстени”, обвити около центровете в мозъка, които контролират вокалното обучение. Колкото по-способен е да говори един папагал, толкова по-големи „черупки” има в сравнение с по-малко говорещ такъв. Това навежда учените на мисълта, че тайната на говора при папагалите са именно тези обвивки, участващи във вокалното обучение.
А как могат да танцуват?
Обяснението е, че повечето области за вокално обучение в мозъка на птиците съвпадат с областите, които контролират движението. Така някои папагали се научават да танцуват в музикален ритъм.
Кои видове говорят най-много?
Ако държите любимецът ви да говори, най-вероятните да реаргират на обучение видове са папагалът Жако, вълнистите, (двойно) жълточелата амазона и папагалите Александър. Все пак помислете добре, защото понякога могат да станат големи бъбривци или доста шумни, а винаги има риск и да не проговорят. Цената им варира от 10-20 лв. за вълнистите, през около 600-900 лв. за Жако, 2000 лв. Какаду, до десетки хиляди за Зюмбюлен ара например. Но уменията не зависят от цената, а от предразположеността на вида и постоянството в комуникацията с него.
Как се обучава да говори?
Тъй като се привързват към един човек, главният обучаващ трябва да е този, с който е привикнал любимеца – този, който полага грижите за клетката, храната и играта му. Дресирането трябва да се случва в тихи условия, първата дума може да отнеме месеци докато се усвои, но след всяка нова, животинката трябва да се поощрява с лакомство, за да създаде асоциация, както се прави и при други животни. Ако някоя дума го затруднява, няма смисъл да настоявате да я научи – папагалите обичат речта да става все по-разнообразна.
Представата на повечето хора се разминава с реалността. Това, че трябва преднамерено да се седне срещу него и да му се повтарят членоразделно думи и фрази, които искаме да научи е заблуда. Много е вероятно това да е причината папагалът да не иска да проговори. Когато присъстват в игрални филми, папагалите винаги прихващат иронизиращи или дори обидни епитети с комедийна цел. Всъщност в тази интерпретация има доза истина, защото папагалите прихващат най-вече обръщения, най-често от разговорите, които водите с тях самите. Ако често го наричате по име или с нарицателно като „пиленце” е много вероятно в един момент да започне да ви отвръща и също да ви нарича „пиленце”.
С две думи: решите ли да му повтаряте едно и също, надали ще повтори след вас. По-склонен е да употребява дочути в разговори думи и удивителното е, че ги подбира правилно и използва съвсем на място. Изразът „повтаря като папагал” е грешно възприет, защото папагалите просто имат нужда да слушат човешка реч докато постепенно я научават и то доста смислено.
След първите думи, можете да опитате със заучена фраза или отговор на въпрос, като първо започнете с отговора, а после задавате въпроса и го възнаграждавате при успех. Ако искате да създадете асоциация с действие, можете да го учите на направления като „нагоре” и „надолу”, ако съответно го повдигате и сваляте, докато повтаряте думата. Правете преговори от време на време, защото колкото по-богат става речника им, толкова по-често може да забравят по-старите думи.
За това се изисква търпение и говорене като на малко дете – възможно най-много. Наказанията не вършат работа, напротив. Ако се налага да отсъствате дълго от вкъщи е добра идея да оставите телевизора включен, за да се учи дори самостоятелно, макар прякото общуване на живо да е най-резултатният метод.
Какви грижи изискват?
Да не забравяме обаче, че освен развитие на атрактивния им талант, папагалите като всяко домашно животинче имат своите нужди. Преди да закупите такава птица трябва да сте наясно, че грижите за тях отнемат време и финанси.
Папагалите са много интелигентни и социални, затова на първо място имат нужда от ежедневни контакти и игри със стопанина. Замислете се дали ще имате достатъчно свободно време за тях, и вземете предвид дългата им продължителност на живота.
Първоначалните разходи при отглеждане включват самата птица,просторна клетка, ветеринарен преглед, впоследствие ежедневните са за храна, играчки, рутинни прегледи, подрязване на ноктите или клюна или непредвидено лечение. В България има малък брой специалисти в тази област, затова всяко заболяването често е с характер на „спешен случай” и се заплаща по-скъпо.
Убедете се, че папагалът на който сте се спрели не изисква специализирана храна. Имат нужда от разнообразна диета от прясна вода, плодове и зеленчуци, и различни ядки и семена.
Птицата може да живее в апартамент, но е сравнително шумна в зависимост от породата и от самият индивид. Това е нормално, защото са свикнали да живеят на ята в природата и да общуват с близките си, в случая със стопаните. Вълнистите папагалчета, корелите и африканският сив (Жако) са от най-тихите видове.
Те могат и да разхвърлят храната си по пода, защото в природата са свикнали да „залесяват” горите. Гризането също е характерна черта, затова дръжте клюновете им далеч от ценни книги или тапицерията на мебелите. Нормално е да разрушават играчките си, за да задоволяват инстинкти за набавяне на храна.
В природата са свикнали и на дъждове, затова трябва да се къпят поне веднъж или два пъти в седмицата. Важно е водата да е чиста, за здравето на перата. Той сам ще ви покаже предпочитанията си дали това да се случва под душ, в мивка, вана или с водна струя.
Начин да изразят недоволство е хапането, понякога е признак на страх или гняв. Те са по-откровени в действиято си от хората, но не трябва да проявяваме злопаметност или това да ни наранява.
Папагалите са от малкото любимци, които не са подходящи за съжителство с малки деца, защото са твърде интелигентни и имат нужда от дълготрайна връзка, а порастването на децата е непостоянен и променлив процес.
Коментари