Предложените интервенции имат потенциала да подобрят жизнеспособността и рентабилността на сектора

„Европейската комисия дава позитивна оценка на Стратегическият план на България и акцентира върху това, че той е базиран на факти за идентифициране на проблемите и на взетите решения, както и добре балансирания набор от интервенции, насочени към посрещане на многобройните потребности на селскостопанския сектор и селските райони в България. На първо място в коментарите си ЕК се посочва неразривната връзка между действията в областта на климата и продоволствената сигурност, във връзка с руската инвазия в Украйна. В този контекст и предвид кризите в областта на климата и биологичното разнообразие всички държавите членки, включително и България са приканени да преразгледат своите стратегически планове по ОСП“. Това заяви министърът на земеделието Иван Иванов пред медии. Той уточни, че страните трябва да използват всички възможности да укрепят устойчивостта на селскостопанския сектор в ЕС и да намалят зависимостта си от синтетичните торове и да увеличат производството на енергия от възобновяеми източници, без това да застрашава производството на храни и да трансформират производствения си капацитет в съответствие с по-устойчиви производствени методи.

Писмото съдържа 57 страници, с общо 405 коментара, констатации и препоръки, които са разпределени в шест области.

„Службите на Комисията са оценили Стратегическия план на база на икономическата, екологичната и социалната жизнеспособност на сектора. Същевременно отправя искане към България да преразгледа някои от целевите стойности и определи адекватно равнище на амбиция, като го съобрази с националните специфики и променената геополитическа ситуация“, информира д-р Иванов. По думите му общото заключение на Комисията е, че СП показва потенциал да допринесе по ефективен начин за постигането на тази обща цел. Той допълни, че предложените интервенции имат потенциала да подобрят жизнеспособността и рентабилността на сектора, чрез преодоляване на съществуващите разлики в доходите между малките и големите земеделски стопанства и спада в традиционно конкурентните сектори.

Аграрният министър съобщи още, че комисията приветства усилията на България за подобряване на насочеността на подпомагането към малките и младите земеделски стопани, чрез налагане на таван на основното подпомагане на доходите за устойчивост, въвеждане на прогресивно намаляване на плащанията в райони с природни или специфични ограничения и активиране на схемата за плащания за малки земеделски стопани.

„Съгласно коментарите на ЕК от България се изисква по-ясно да покаже повишена амбиция във връзка с планираната зелена архитектура по отношение на целите, свързани с околната среда и климата“, съобщи д-р Иванов. Той поясни, че новата ситуация свързана с енергийната криза извежда на преден план необходимостта от нов прочит на Националния план в областта на енергетиката и климата на България, в това число и стратегията за устойчива енергия в селското стопанство в посока на намаляване на енергийната зависимост чрез увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници.

Земеделският министър обясни още, че комисията смята, че документът показва потенциал да допринесе по ефективен начин за постигането на тази обща цел, като следва да се отбележи по-специално продължаването на интервенционната логика на програмния период 2014 - 2020 г. В коментарите на ЕК се акцентира и върху мерките за преодоляване на тенденциите към обезлюдяване, бедност и влошаване на качеството на услугите в селските райони, като се обръща специално внимание на инвестициите в дребномащабна инфраструктура и инвестициите в земеделски стопанства и необходимостта от повишаване на амбицията за „модернизиране“ на селските райони.

Необходимостта от определяне на национални цели в съответствие със стратегическите документи, които са пряко свързани със Зеления пакт, в това число и националните планове в областта на околната среда и климата е част от коментарите на комисията в изпратено писмо, като референцията е към основно към Стратегията за биологичното разнообразие и стратегията „От фермата до трапезата“.

Съгласно утвърдената процедура по одобрението на Стратегическия план в определения три седмичен срок от получаване на коментарите МЗм подготвя отговор до ЕК за коментарите ни по писмото, с което ще дадем и съгласието си за публикуване на изпратените коментарите на електронната страница на Европейската комисия.

В процеса на комуникация по отразяване на коментарите вчера, 07 юни 2022 г. се проведе и първата техническа среща със Службите на комисия.

На 13 юни 2022 г. ще проведем и заседание на тематичната работна група по изготвяне на Стратегическия план, на което ще представим постъпилите коментари от общественото обсъждане на изпратения към ЕК проект на Стратегически план и обобщена информация за постъпилите коментари от ЕК .

В следващите седмици предвиждаме активна комуникация със заинтересованите страни по завършване на този изключително важен за сектора стратегически документ, който ще прилагаме през следващите 5 години.

Заместник-министър Момчил Неков коментира, че имаме увеличени на националното съфинансиране, това показва, че по коренно различен начин адресираме бележките, които са направени по околна среда и климат. „Ако се придържахме към минималното съфинансиране, което беше от 2007 година към момента щяхме да имаме на разположение 650 млн. евро публични средства, а сега разполагаме с 1,4 млрд. евро. Реално имаме много повече финансов ресурс, за да изпълним количествени показатели за опазване на околната среда и климата“, заяви в заключение той.