-2° C, облачно
Двете фабрики за преработка на морските деликатеси в Черноморец възстановиха работа на 15 май – след почти 3 г. на затруднения* Надяваме се на постепенно възстановяване на производството, казва д-р Светозар Василев, управител на Бългериън Уайт Шелс ООД и председател на Асоциацията на рибарите, преработвателите и търговците на бяла пясъчна мида Донакс Трункулус.
Жени ВЛАДИНОВА
Дейността по преработка на рапани, миди и риба в Черноморец има дълга история - 12 години. Като се започне с улова на бяла мида и рапани, докато се стигне до готовия продукт, се минава през специализирана обработка и пакетиране на деликатесните морски дарове. Качеството е високо и това го доказва гарантираният пазар в държави от Европа и Близкия изток.
Рапаните се почистват замразяват,
и се изнасят за Корея и Япония
А белите миди след улов от морето също се изнасят – за Испания, Италия, Франция - държави, в които потреблението на миди е много голямо.
Всичко върви добре, но идва Ковид пандемията - цели две години. И бизнесът е стопиран. Причината - заради нарушените доставки през 2020 и 2021 г. не само в Европа, а в световен мащаб. А когато вирусът затихва, очакваното възстановяване на износа понася поредния удар – започва войната в Украйна.
По време на пандемията в двете фабрики – едната за бяла мида, а другата за рапани и риба, не работят. Беше много дълъг и тежък период, казва д-р Светозар Василев, управител на „Бългериън Уайт Шелс“ ООД и председател на Асоциацията на рибарите, преработвателите и търговците на бяла пясъчна мида Донакс Трункулус. И уточнява, че като компенсация получават само една помощ, и то еднократно в размер на 70 хил. лв. Така че за 3 години това е подпомагането. Към днешна дата получават помощ за тока, както всички останали бизнеси.
Какво се случва сега:
уловът на бялата мида е спрян
с мораториум за един месец
– прави се ежегодно, за да се запази популацията. Това естествено допълнително се отразява на бизнеса, още повече, че за да запазят работниците, за този месец им се плащат заплатите.
Добра новина е, че от 15 май вече стартира уловът на бяла мида, защото мораториумът изтече. Засега все още популацията на бяла мида е запазена, но на рапана нетолкова в наши води. Това налага преработвателите да внасят рапани от Румъния.
Процесът на преработка е механизиран –
за сортиране, за верификация, за почистване на мидата, за пакетаж. Прилага се и шоково замразяване. С въздушен транспорт се осигуряват и доставките на живи миди, които се поставят в малки мрежички, в стиропорени кутии.
Разбира се, проблемите са много. И те са свързани с високите цени на горивата – както и на другите разходи за преработка - ток, вода.
Резултатът е рязко свиване на печалбата
Например миналата година цената на тока много шоково се отразява на производството. Затова и сега преработвателите имат притеснения как ще се справят при продължаващо увеличение на ел. енергията, особено след май – ще се удължи ли подпомагането и в какви размери.
Позицията на д-р Светозар Василев е, че не трябва да се пречи на бизнеса у нас. И производителите да се подпомагат от държавата в така усложнената ситуация, в която живеем. Според него
административните мерки усложняват
работата във всички сектори
Например към днешна дата бизнесът с морски дарове много разчита на скъсяване на веригата – т.е. като се започне от улова на миди, рапани и риба, да се избегне една дълга верига от посредници, прекупвачи и търговци.
Скъсяването на веригата ще доведе до намаляване на доста сериозни по размер разходи. А тези пари са нужни на всеки преработвател да преодолее трудностите, които са извън нас, и да се запази и оцелее бизнесът, категоричен е д-р Василев.
Коментари