Създаването на растителни съобщества не е нова практика. Тя съществува от незапомнени времена в природата, а градинарите постоянно откриват доказателства за ползите от нея. И не говорим само за естетиката. Повечето причини за засаждане на растенията в групи са свързани с тяхното здраве и имунна система, а също и с превенцията срещу нападения от хвъркащи, лазещи, смучещи и гризещи врагове. С други думи, голямото земеделие може да се облагодетелства, но тепърва ще ставаме свидетели на отричане от монокултурното отглеждане в голям мащаб.

От друга страна, декоративните градини винаги са били разнообразни и богати на различни украсни растения. Рядко сме ставали свидетели на площи, заети само с цветя или само с храсти. Е, има и изключенияна, но в повечето случаи виждаме съчетание, дори цял ансамбъл от форми и багри. От гръбнака на всяко открито пространство – дърветата и храстите, до акцентите и цветовете – цъфтящите едногодишни и многогодишни растения, всеки вид си има своите изисквания, нужди и правилно място.
Благодарение на тях и съобразявайки се с тях сме се научили

да подреждаме видовете по височина,

необходимост от светлина, вода и храна. Със съобществата издигаме науката за растенията на едно ново и осъзнато ниво, защото някои растения се облагодетелстват от съседството си с други, редуцира се броят на неприятелите, защото са объркани от миризмата или пък се привличат нови приятели пак чрез нея. Резултатът е здрава градина с намален брой третирания с препарати за растителна защита, просто защото няма нужда от тях. И в никакъв случай не пропускаме естетическата страна на монетата.

Основният герой на днешната ни статия ще бъде царицата на цветята, нейно величество розата. Почти сме убедени, че няма двор без роза или поне човек, който не ги познава. Да, един разкошен розариум с добре поддържани храсти е гледка, която спира дъха с красота и аромат. Но във всяка приказка има поддържащи и второстепенни роли, персонажи, които се явяват подобно на солта в ястието и без които не може.

И така, кои растения сте засадили вие, за да допълнят красотата на розовите храсти?

Класически дует с лавандула 

Често пъти се случва и двете растения да са фаворити на градинаря или да имат сантиментална стойност за него и несъзнателно да бъдат засадени заедно или в близост едно до друго. Лилавите цветове на лавандулата и нейните сивкави остри листенца са чудесно решение за контраст и аромат в подножието на високите розови храсти, а с по-ниските сортове се аранжират още по-добре.

Не само това е важно обаче. И розата, и лавандулата обичат слънце, добре дренирана и отцедлива почва и не много чести, но обилни и напоителни поливки.

Лавандулата обаче има скрити козове и малки тайни. С аромата си тя отблъсква някои врагове на розата, а в същото време привлича пчели, пеперуди и други полезни насекоми и опрашители. Наблюдавано е даже, че в тази комбинация листните въшки не нападат розата, а се концентрират по лавандулата, но колонията им не расте.

Това приятелство в градината е повече от добър пример за множество ползи от две красиви растения, които хем се отглеждат лесно, хем ароматизират невероятно.

Вместо лавандула, спокойно може да се спрете на градински чай или другите видове салвия. Естетическият ефект ще бъде сходен, а резултатите и ползите от това съжителство – също.

Алисум с аромат на мед 

Стелещото се снежно или люляково оцветено растение създава уникален нежно обагрен килим от милиони малки цветчета. Алисумът изкглежда много добре самостоятелно, но в комбинация е неотразим, стига да се съчетае с правилните растения. Той е подходящ както за контейнерни, така и за градински условия.

Изискванията му към факторите на средата не са големи, дори може да се каже, че той е толерантен и опрощава всичко. Облагодетелства се от леко засенчване в най-големите летни жеги.

Подобно на лавандулата отделя аромат, но от цветовете си, с който привлича опрашители. Те пък създават движение около растението, събирайки нектар и прашец, но и привличайки пернати песнопойци. Голяма полза от стелещата природа на алисума е и тази, че той засенчва и покрива почвата. Така пречи на водата да се изпарява и губи безвъзвратно във въздуха, а и намалява температурата за корените на розата.

Накратко, една комбинация от трите растения – роза, лавандула и алисум ще бъде истински полезна и ароматна бомба.

Като от английска градина  Още един чудесен пример за добросъседство с розите е клематиса. Лианата използва здравите стъбла на кралицата за опора. Тънък момент в тази комбинация е периодът на цъфтеж на двете растения да се разминава, за да се радвате на цветове максимално дълго и едното да компенсира другото.

Още един чудесен пример за добросъседство с розите е клематиса. Лианата използва здравите стъбла на кралицата за опора. Тънък момент в тази комбинация е периодът на цъфтеж на двете растения да се разминава, за да се радвате на цветове максимално дълго и едното да компенсира другото.

Великата Британия е била и винаги ще бъде мяра за декоративното градинарство по света. Там съумяват да създадат както строги живи лабиринти от храсти, така и диви градини с романтична нотка и огромно разнообразие на видове. Високите цъфтящи растения и сезонният цъфтеж там са на почит и именно за такова ще ви разкажем.

Напръстникът изглежда достолепно със своите дълги и продължително цъфтящи цветоноси в късното лято. Камбанковидните цветове се отварят постепенно в розово, лилаво, бяло и дори жълто, като допълват красотата на кичестите рози.

Изискванията са сходни – слънце до шарена сянка, добре отцедлива почва и много впечатлени погледи. Цветовете на напръстника привличат насекоми с дълги хоботчета заради формата си. Това означава, че ще се радвате на много пеперуди, в това число и гълъбови опашки, ако го настаните в градината си. Съветваме ви да намерите готов разсад.

Украсни растения с подобен външен вид и чар са кученцата. Тях също може да вмъкнете в розовата градина с огромен успех.

Милиони звезди в един гипсофил 

Много традиционно и често срещано допълнение към повечето букети и аранжировки е именно гипсофилата. Малко градинари обаче се замислят, че тя може да украси градината, при това доста успешно и без много грижи. Безбройните бели или розови цветни облаци контрастират идеално с големите и ярки цветове на розите.

Гипсофилата е подходяща за градинари, които искат с малко усилие да постигнат огромен ефект.

Студоустойчива, сухоустойчива, многогодишна, рядко страдаща от болести и нападения от неприятели, тя ще се чувства чудесно на слънчево място и без много грижи.

Ако пък сте хоби флористи и обичате да аранжирате цветя във ваза, то гипсофилът е идеално допълнение и за това.

Повече от добра комбинация с лукови 

Декоративните видове лук са невероятно красиви по време на цъфтеж, но и ядливите не им отстъпват никак. Комбинацията между рози и лук, чесън, левурда, резенец, самардала, сибирски лук, шалот и техни братовчеди и братовчедки е повече от интересна и полезна по ред причини. Всъщност, според опитните градинари прави чудеса.

Силният аромат на алиумите отблъсква въшките и много други вредители. Има дори теза, че фитонцидните свойства на подправките са превенция срещу появата на черни листни петна по розите. И ако това не са добри причини да създадете подобни растителни съобщества, то кажете кои са?

За луковите представители е добре известно, че се отглеждат лесно от луковици и семена. Те са студоустойчиви и непридирчиви, понасят както директно слънце, така и шарена сянка, към водата и почвата не са претенциозни. Голяма част от тях ще намерят приложение и в кухнята.

Нелогично приятелство, но работи отлично 

Сигурни сме, че едно от последните растения, което ще се сетите да засадите до роза е магданозът. Не е много привично, но пък е идеален пример за добро съседство с много ползи. Дори да оставим настрана факта, че магданозът е традиционна подправка в почти всяка салата или ястие на българската трапеза.

Всъщност, двете растения изглеждат изненадващо добре едно до друго, особено по време на цъфтеж. По-важното е, че магданозът със своя аромат гони неприятелите на розите, а се твърди и че подобрява аромата на цветовете им.

Мерудията, както я наричат в някои краища на България, е студоустойчива, предпочита влажни и добре дренирани почви и се отглежда лесно от семена. Поникването е бавничко, но бъдете търпеливи. Можете да го стартирате сега в домашни условия или навън, стига почвата да го позволява. Естествено, при ниски температури, поникването ще бъде още по-бавно.

Романтика и очарование с маргарити 

Абсолютно всички маргаритоподобни цветя ще правят комплимент на розите в градината. Контрастът тук е не само в цветовата гама, но и в самата форма на цветовете. Поиграйте с тях и създайте шедьоври.

Сред членовете на семейство Сложноцветни са хризантемите, еригероните, астрите, обикновените и африканските маргарити, но също така и лайката, вратигата, танацетумите, пиретрумите. Последните изброени са известни със своите инсектицидни свойства и нежна, дива красота.

Практиката е показала, че всички маргарити до една харесват слънцето и се отглеждат лесно. Някои понасят студ, други не, но пък се размножават лесно от семена. Изборът на видове е само на градинаря.
Не забравяйте, че и така спряганите в последно време невен и тагетес също са зачислени тук. За ползите от тях вече сме говорили неведнъж.

Чести грешни решения 

Нито един градинар не е имунизиран от грешки. Те дават ценен опит, дори да не са изпитани на собствен гръб. Когато говорим за рози, трябва да знаем, че те обичат слънчевите лъчи, но в най-големите летни жеги ще се облагодетелстват от мъничко засенчване.

Почвата пък трябва да е с отлична отцедливост, много добре запасена с хранителни вещества като фосфор, калий и микроелементи, но с ниско съдържание на азот. По отношение на поливките, важно е да се спазва правлото “рядко, но качествено” отколкото “често, но по малко”. Още една много важна особеност на розите е, че покоят при тях е доста нестабилен, което може да доведе до необраими повреди в интерес на истината.

От тук следва, че добри съседи на кралиците са растния със сходни изисквания или добър толеранс към отклоненията. Един добър пример за не добре обмислена комбинация е тази с фуксията. Колкото и да хвалим обичките, било то отглеждани в контейнер или градина, и да ги харесваме, те предпочитат по-сенчести и хладни условия. Влажността на почвата трябва да бъде постоянна и умерена, прецизно премерена, ако трябва да сме точни.

Сходна е ситуацията с всички сенколюбиви растения, за които се сетите. Да, розата ще осгурява сянка до известна степен, но не достатъчно, че импатиенси, хости, хойхери, брунери, роджърсии и т.н. да се чувстват добре.

Помислете преди да започнете да редите пъзела и да създавате приятелства и съобщества в градините си, проучете добре и не се бавете много, защото точно сега е моментът да творите. Успех!