Комасацията няма да се отрази на средния размер на имотите, казва доц. д-р Мария Станимирова

ВИЗИТКА: Доц. д-р Мария Станимирова е ръководител катедра „Аграрна икономика“ в Икономически университет – Варна. Преподава дисциплини като „Управление на поземлените ресурси“ и „Аграрен маркетинг“, „Маркетингови проучвания“ и др. Участва в редица научни проекти, както и в обученията на Националната служба за съвети в земеделието, Камарата на независимите оценители в България и др. Също така консултира предприемачи в сферата на селското стопанство.

Радина ИВАНОВА

- Доц. Станимирова, как се развиват поземлените отношения у нас? Какво създава дисбаланс на пазара на земеделска земя и как влияе инфлацията в момента?

- Пазарът на земеделска земя в България продължава да бъде един от най-динамично развиващите с. Като причини за това най-често се посочват субсидирането в отрасъла и прилагането на Общата селскостопанска политика на ЕС. Подпомагането на земеделските производители води до нарастване на изплащаната поземлена рента, повишава търсенето на земеделска земя, както от страна на земеделските производители, така и от други инвеститори, търсещи нарастваща възвръщаемост. Това обяснява значителното поскъпване на земята и повишаването на броя на осъществените сделки и общия размер на търгуваната земя след 2007 г.
Силно раздробената поземлена собственост е сред основните характеристики, които обуславят спецификата на поземлените отношения и пазара на земеделска земя у нас. След промените от 1989 г. и възстановяването на поземлената собственост,

България е сред страните

с най-нисък среден размер на имотите в ЕС,
като 86% от имотите са с размер под 1 ха (за сравнение, в Румъния това се отнася за 60% от имотите). Малките и средни стопанства в страната ни са 85 на сто от всички стопанства, но получават едва до 10% от общите субсидии по схемата за единно плащане на площ.

- Често се дискутира въпросът може ли евентуалната бъдеща комасация да повиши средния размер на имотите в страната. Какво е вашето мнение?

- Степента на раздробеност на поземлените имоти в България е толкова висока, че дори евентуални действия по комплексна (законова) комасация на земята няма да се отразят на средния размер на имотите. При настоящата структура на поземлената собственост и с оглед на действащата нормативна уредба в страната – а все още у нас няма конкретно законодателство, регламентиращо комасацията - към настоящия момент е аргументирано приложението единствено на проекти за опростена комасация. Такива са масивите за окрупнено ползване, без промяна на собствеността, според ЗСПЗЗ (Закон за собствеността и ползването на земеделските земи). Това е т.нар., от земеделските стопани, „едногодишна комасация“, която е без промяна на собствеността. Комплексната комасация, обхващаща по-големи територии земеделска земя, изисква приемането на специално законодателство и е оправдана единствено в случаите, в които се предприемат съществени инфраструктурни промени, планират се благоустройствени дейности и съществуват достатъчно аргументи, че с такива проекти ще се подобрят условията и качеството на живот в съответния район. Тъй като няма действащ закон, комасацията като понятие няма точна дефиниция в българското законодателство, но в нормативната рамка на повечето европейски държави се разглежда като комплексно разместване на имотите за голяма проектна територия с оглед създаване на рационални стопанства, подобряване инфраструктурата и други цели.

Страната ни имаше шанс да заимства от чуждестранни пилотни проекти за разработване на стратегия за уедряване у нас, които приключиха през 2017 г. Те трябваше да тестват нагласите и да популяризират ползите от комасацията, както и за обединяване на избрани землища. Но понеже нямаме закон за комасация, нито един от проектите не приключи с реално разместване на имоти с промяна на собствеността.

- За кого е от полза такава комплексна комасация и защо години наред страната ни е без такъв закон?

- Едно такова евентуално разместване на имотите не би се приело равнодушно.

Ще има много голям социален натиск
и мнозина няма да са съгласни. Правила съм подобни проучвания и по-дребните собственици на земи не са съгласни, защото виждат възможност за спекулативна защита на интересите на по-едри собственици. Ето защо тази комасация, която от години се прави в цяла Западна Европа, с идеята да се обработва комплексно земята, в нашето законодателство доста трудно ще се възприеме.

Освен това, заради това, че е толкова раздробена собствеността у нас, както казах, дори да се проведе комплексна комасация, няма да се отрази на средния размер на имотите в страната и той ще остане много нисък. Логиката е, че дори да получа на едно място два наследствени имота, тези имоти не след дълго трябва да ги разделя на наследниците.

Но комасацията със сигурност ще се отрази на това, че големите собственици ще получат земята си на едно място. Това вече има значение за инвестиции в инфраструктура, напояване и т.н.

В полза ще е и за общините. В много землища значителна част от земята е Държавен поземлен фонд и дори събирането на едно място на имотите на държавата би позволило земята да се използва по-оптимално. Да се инвестира в инфраструктурни проекти и други.

- Кои са факторите, които влияят на цената на земята? Как се отразява инфлацията и сигурна инвестиция ли е земеделската земя в периоди на криза?

- Изменението на цената на земята се свързва основно с промяната в изплащаната в страната поземлена рента. От своя страна изплащаната рента се влияе от произведеното количество и изкупните цени на отглежданите земеделски култури. Силно въздействие върху цената на земята оказва производството на основни земеделски култури – пшеница, слънчоглед и царевица. Цената на земеделската земя и съотношението между цената на земята и поземлената рента нарастват всяка година спрямо предходната за последните 10 години, като достигат средно за страната за 2020 г. стойности съответно 952 лв./дка за цена на земята и 21,15 за съотношение цена – поземлена рента.

Закупуването на земеделската земя остава сигурна инвестиция в периоди на криза. Инфлацията е съществен фактор, който влияе върху изменението на пазарната цена на земята. За периода 2014-2020 г. се установява много силна, почти права по посока зависимост между инфлацията и цената на земеделската земя – с коефициент на корелация 0,939. За сравнение над 0,8 се смята за много силна зависимост, като коефициентът варира от 0 до 1,0. Причините са ясни: в периоди на инфлация нараства търсенето на недвижими имоти (вкл. земеделска земя), с цел съхранение на стойността на парите във времето. В същата посока влияят и очакванията за инфлация и поскъпване на цените на имотите.

- За финал, какви специалности предлага Икономическият университет – Варна и в частност катедра „Аграрна икономика“, свързани с развитието на земеделието?

- Катедра „Аграрна икономика“ е създадена през 1990 г. и към момента обучава студенти в бакалавърска степен по специалност „Аграрен бизнес“ в редовна форма на обучение и в магистърски програми – „Аграрен бизнес“ и „Бизнес консултиране“ в дистанционна форма и „Екоикономика“, съответно в задочна форма на обучение. Разкриването на последните две магистърски програми е в отговор на икономическите приоритети, потребностите на пазара на труда и необходимостта от обучение на кадри по т. нар. "зелени специалности", необходимост от разпространение на екологични технологии, засилване на конкурентспособността на бизнес и нестопанските организации, чрез внедряване на екологични практики и реализиране потенциала за печалби от екоиновации.

Проучванията показват, че 98,5% от завършилите специалност „Аграрен бизнес“ („Аграрна икономика“) в бакалавърска и/или магистърска степен са намерили професионална реализация. 89 на сто от дипломиралите се студенти са се реализирали по специалността. От тях 57% са предприемачи и/или мениджъри и служители на предприятия в аграрната сфера, частни институции и организации, свързани с аграрния бизнес, а 32% са се реализирали като служители и експерти в държавни и общински институции и организации.

Онлайн обучение за бърз старт в бизнеса

Инвестицията в земеделска земя и познанията за специфични технологии в областта на селското стопанство не са достатъчни за развитие на успешен бизнес, казва доц. Мария Станимирова. Според нея в последните години все по-бързо нараства търсенето и се осъзнават ползите от консултантска помощ в сферата на икономиката и управлението. И макар, че все още това да се свързва предимно с достъпа до финансиране по европейските програми, уменията за бизнес-планиране и стратегии биха отворили нови врати пред развиващите се предприятия.

Освен преподавател в областта на агроикономиката Станимирова е бизнес-консултант, който помага на фирми да идентифицират конкурентните си предимства, да разработят комуникационна програма и цялостна маркетингова стратегия, като я представят в конкретни стъпки за предстоящото тримесечие. За тази цел в България вече се предлагат и групови форми на консултиране – срещи на месечна или тримесечна база с бизнес треньор, който да помогне за разработване и изпълнение на стратегията.

Ще се радвам да споделя с Вашите читатели информация за предстоящо събитие „Бизнес на върха“ на 18-19 март 2022 г., в което участвам като бизнес треньор, организирано от ActionCOACH България (световният лидер в сферата на бизнес консултирането, с представителство в над 80 държави и десетки хиляди клиенти в различни сфери на бизнеса), казва Станимирова. Според нея събитието е реална възможност и за земеделските стопани, изправени пред предизвикателството как да бъдат по-ефективни и иновативни.