-1° C, ясно небе
До края на годината ще се увеличи и цената на гроздето, но това няма да се отрази на винарните, обяснява Петьо Бошнаков, председател на лозарското сдружение. Браншът има нужда от 32,5 млн. лв. държавна помощ
Радина ИВАНОВА
Българското вино може да поскъпне с до 30% тази година. В момента за крайния потребител цената му вече се движи с 5-10% нагоре, дължащо се на повишението на производствените разходи. Освен че с около 300% са се повишили сметките за ток в предприятията, с около 8-10% бележат увеличение и останалите производствени разходи – корк, етикети, кутии, бутилки, научаваме от Петьо Бошнаков, председател на Националното сдружение на българските лозари. Той е и винопроизводител, преподавател в Икономическия университет във Варна и управител на регионалната Черноморска лозаро-винарска камара.
Въпреки че винопроизводителите използват енергийно по-ефективни мерки – като следене на борсовата цена на тока и натоварване на мощностите, когато е по-ниска - без увеличение на производствената и крайната цена на щанда няма да се мине. В зависимост от самите производители накрая тя се очаква да е между 10 и 30%.
Досега единствено гроздето не е повишило цената си, уточнява Бошнаков. Но
наесен се очаква и суровината да поскъпне
Това обаче няма да принуди винопроизводителите да си покачат цената, тъй като тя вече е заплатена. По думите му ножицата между винопроизводителите и лозарите е голяма. Крайният продукт вино нараства като цена, а последните 2 години забелязвахме спад на цените на гроздето. Тази ножица все повече започна да се разширява в ущърб на гроздопроизводителите.
През 2022 г. обаче и те са принудени да увеличат цените, поради драстичното повишение на торовете и препаратите, които ще се вложат през пролетния и летния сезон за отглеждане на реколтата.
Така че, допълва Бошнаков, цената на гроздето ще се върне каквато е била преди 2-3 години. Трудът е второто сериозно перо, което ще вдигне разхода на лозарите. Един от факторите е увеличаването на минималната заплата и осигуровки. Другият е оскъдната работна сила и натискът за цените за ръчен труд, идващ от други сектори, които могат да си позволят да плащат значително повече. В своето производство Петьо Бошнаков извозва хора от 50-100 км, за да може да извършва необходимите обработки. Проблемът на гроздопроизводството е, че спрямо всички селскостопански дейности изисква най-много ръчни обработки, а работната ръка е скъпоплатена. И последните 3 години трупаме загуби, което рефлектира върху протести и натиск към администрацията да даде помощи, за да запазим сектора.
А без държавна подкрепа, лозарството загива, смята той.
У нас има около 320 изби,
от които около десетина – петнадесет са големи, които държат много голям дял на пазара и определят олигополно цената на крайния продукт. Те са основни производители, които имат съдов капацитет, и затова могат да си позволят да купят по-евтина суровина от ЕС, тъй като там е субсидирана от самите страни. Малките винопроизводители обикновено използват собствени масиви или купуват малки количества и нямат съдова вместимост, за да правят купажни вина. Големите винопроизводители имат възможността да реагират, да контролират цена, да внасят външен материал и да продават значително по-изгодно. Малките са обвързани от пазара и едно увеличение там рефлектира в търсенето, което така или иначе е доста конкурентно. Затова те ще усетят по-голям натиск и повече трудности при увеличаване цената на крайния продукт, коментира Бошнаков.
От името на сдружението преди около половин месец лозарите са поискали от земеделското министерство 30 млн. лева за подкрепа за трайните насаждения и 2,5 млн. лева за десертните лозя. Надяваме се това да бъде заложено в бюджета за следващата година, казва председателят. По думите му администрацията е заявила своята подкрепа и разбирането за необходимостта от тези средства, въпросът е да бъдат одобрени в бюджета и да се намери формата как да бъдат изплатени на стопаните.
Скоро Националното сдружение на българските лозари ще отбележи година от своето учредяване. За този кратък период те успяха да свършат доста работа – учредиха структурите си, завоюваха своето признание от страна на администрацията като най-голямото сдружение за защита на браншовите интереси на лозари. В момента имат и над 200 членове, в т.ч. аграрните университети, Института по лозарство и винарство, почти всички регионални камари; включени са и в тематични групи по решаването на земеделските политики. Миналата година с два протеста успяхме да заявим сериозността на нашите намерения, до някаква степен бяхме чути и успяхме да извоюваме допълнителна COVID помощ, допълва Петьо Бошнаков. Оттук нататък ни предстои много работа. Искаме промяна в Закона за лозата и виното, така, че
регионалните камари да заемат своето достойно място
като браншови организации, т.е. те да образуват националната камара, а не няколко частни фирми да я управляват. Според него интересите на лозари, малки винопроизводители, производители на десертно грозде там не са застъпени. И така вече 12 години, откакто е приет този закон. А освен това все още той дори няма нотификация от ЕС, така че не бил и легитимен.
Младото обединение си е поставило и още една сериозна мисия – сивия сектор, който пречи на всички. Тук проблемът не е в производството за лична консумация, а в нерегламентирания пазар, защото има много малки производители, които не се регистрират като такива, а продават продукт, който не минава през никакви дегустационни комисии, не се знае какво е качеството и вложените материали. Докато за всички регистрирани винопроизводители има строг контрол. Както ние малките, които сме регистрирани, контролират ни и сами извършваме анализи, така че да сме сигурни, че произвеждаме качествена продукция и, че отговаряме на всички изисквания, по този начин и най-малките трябва да могат да го правят. Разбира се, при облекчен режим, но да знаем, че това, което се продава, е регламентирано, и отговаря на изискванията“, уточнява той с идеята всички спиртни напитки да бъдат контролирани при един нормален режим, така че всички да са поставени пред закона, да плащат данъци и да произвеждат легално, без да спират дребните производители да излязат на пазара.
В допълнение е и контролът върху хотелите, които използват „ол-инклузивни“ вина, тъй като там се срива имиджът на българското вино. Не можем да продаваме вино по 1-1,20 лева и с него да очакваме имидж, на такава цена няма как да отговаря на изискванията за качествен продукт, казва Бошнаков. Подобрението на сектора без подкрепата на държавата няма как да стане, тъй като във всички европейски страни той е силно дофинансиран и се използва като културна ценност. Нещо, което ние сме загърбили последните 15 години, а имаме голям експортен потенциал.
Проблемите са много сериозни в сектора, необходимо е обединяване на бранша и всички заинтересовани страни за изработване на нова стратегия за лозарството и винарството. Надяваме се и в Изпълнителната агенция по лозата и виното да има по-добър контрол към сивия сектор, както и (с промени в закона) всички назначения в тези агенции да бъдат на конкурсно начало. По този начин най-способните ще заемат тези позиции и те ще милеят за сектора, заключва Петьо Бошнаков.
По случай Трифон Зарезан на всички свои колеги той пожелава една щастлива, здрава година в личен план и в лозарството. 2022-а да е на берекет, да имаме хубав добив и много качествени, хубави вина е надеждата на гроздо и винопроизводителите.
Въпреки, че е много е рано за прогнози, запасите от дъжд и сняг сега дават надежда за добър старт на годината. Но тепърва предстои и много работа.
Коментари