0° C, облачно
Заради инфлацията от близо 2% общият доход на стопанствата се предвижда да намалява с 1,2% на година през следващото десетилетие
Въпреки по-високите цени на енергията, които ще се отразят върху разходите за торове и фуражи, земеделските стопанства в ЕС ще увеличават, макар и по-малко, доходите си на годишна работна единица до 2031 г. Продължаващият отлив на работна ръка от сектора се очаква леко да се забави, поради структурни промени на ниво ЕС. Очаква се делът на по-младите мениджъри на ферми да се увеличи, както и възможностите за развитие на нови умения за повече производство, като същевременно се смекчават въздействията върху околната среда.
Това са само част от обобщените прогнози на доклад за селскостопанските перспективи на Европейския съюз за 2021-31 г., публикуван от Европейската комисия.
Според него общата стойност на селскостопанската продукция в ЕС ще нараства по-плавно отпреди - с 0,7% годишно, в сравнение с 2% през 2011-2021 г.
Авторите приемат, че към 2022-23 г. цените на зърнените култури се връщат към нивата отпреди скока през 2021 г., стойността на растителните продукти (15% от селскостопанската продукция на ЕС през 2021 г.). След това се очаква постепенно да се възстанови до 2031 г. – с 1,3% годишно. За десетилетието: 2021-2031 г. стойността на растителните продукти може да намалява с 0,4% годишно, въпреки нарастващите количества и цени на маслодайните култури. Това е обръщане на тенденцията: през 2011-2021 г. стойността на растителните продукти нараства с 1,8% годишно.
Стойността на животинските продукти (36% от селскостопанската продукция през 2021 г.) нараства с 2% годишно през 2011-2021 г. Това увеличение ще се забави до 0,6% годишно през прогнозния период. То се дължи главно на нарастващите количества и цени на млякото, яйцата и домашните птици.
Разходите за енергия и торове ще представляват над 20% от общите разходи
Разходите за енергия и торове бяха 18% от междинните разходи през 2017 г., както знаем тези разходи са силно свързани с цените на суровия петрол и природния газ, които са се увеличили рязко през 2021 г. Следователно, въпреки очакваното по-нататъшно повишаване на ефективността при използването на торове, тези разходи би могло да се увеличат най-много: с 2,7% годишно през прогнозния период (спрямо 1,6% през 2011-2021 г.).
Така до 2031 г. се очаква те да представляват 22% от всички разходи. Поради намалението на обработваемите площи и на стадата, увеличението на другите разходи (семена, фуражи, продукти за растителна защита, ветеринарни разходи и др.) трябва да остане ограничено, посочва анализът. Като цяло се очаква увеличението на междинните разходи да се забави - от 1,8% годишно през 2011-2021 г. до 0,7% годишно през 2021-2031 г.
Доходът на работник ще остава почти непроменен
Нетната добавена стойност плюс субсидиите минус данъците се равняват на доходите на земеделските стопанства. Очаква се последните да нарастват с 0,7% годишно между 2021 и 2031 г., като представлява забавяне спрямо 2,1% през 2011-2021 г. Ръстът се дължи основно на увеличаване на стойността на продукцията.
В контраст с тази прогноза (на текущи цени), резултатите на постоянните цени (от 2010 г.) са съобразени с инфлацията. А тя, между 2021 и 2031 г., се очаква да е относително висока от +1,9% на година. Тогава общият доход на земеделските стопанства се предвижда да намалява с 1,2% на година през прогнозния период.
Изтичането на работна сила трябва да компенсира този спад. Очаква се доходът от земеделските стопанства на работник при прогнозни постоянни цени да остане почти стабилен. Той трябва да нараства средно с 0,1% годишно между 2021 и 2031 г. (в сравнение с 2,7% през 2011-2021 г.).
Работната ръка още ще намалява
Работната сила в сектор земеделие – измерен в годишни работни единици (ГРЕ) – се предвижда да намалява с -1,3% годишно през 2021-2031 г., като се забавя в сравнение с намалението от 1,9% през 2011-2021 г. Източните страни от ЕС (особено Полша и Румъния) се очаква да имат най-силен отлив на селскостопански работници, както в относително, така и в абсолютно изражение. Това се дължи на продължаващата концентрация на ферми (т.е. появата на по-малко, но по-големи ферми) и повече механизация.
Като цяло ще са необходими нов набор от умения, за да се произвежда повече с по-малко работници и по-малко въздействие върху околната среда и механики, които са по-сложни за управление, напомнят авторите на доклада.
Според тях се очаква значителна тенденция на поколенческа приемственост.
Защото броят на стопанствата, управлявани от земеделски стопани на възраст 44 и по-млади, се е увеличил с 3 200 годишно между 2005 и 2016 г. Очаква се тази тенденция да продължи през следващите 10 г., което представлява възможност за адаптиране на фермерите към новите предизвикателства. В същото време броят на стопанствата, управлявани от фермери на възраст над 45 години, намалява с 245 000 годишно.
С 52 000 на година намалява броят на жените фермерки в ЕС, или 1,6%. Броят на стопанствата, управлявани от мъже, намалява по-бързо с 2,2% или 190 000 годишно. Но пък делът на стопанствата, управлявани от жени, се е увеличил леко от 25% на 29% между 2005 и 2016 г.
В доклада се предвижда повишаването на здравната осведоменост да увеличи консумацията на плодове и зеленчуци, докато промяната в начина на живот и новите предпочитанията ще продължават да се отразяват на лозаро-винарския сектор.
Коментари