0° C, слаб снеговалеж
Необходимо е да се следи коя билка ще е модерна през годината, за да се отговори на пазарните тенденции, казват производители
Девора НЕДЯЛКОВА
През 2020 г. износът на билки от страната е намалял с около 20% до под 9 хиляди тона. Макар и с такъв спад, експортът на български лечебни растения все още е до над 50 държави, а търсенето продължава да е най-силно от Германия. Това обясниха от Българската асоциация на билкарите пред “Български фермер”.
“През последните години събирането на билки в България много намаля, поради липсата на работна ръка и силно завишените изисквания за качеството”, казаха от сдружението.
Българските лечебни растения се влагат във фармацевтичната, хранително-вкусовата, козметичната и други индустрии. Определящо за всяка билка е качеството, степента на преработка и, естествено, пазарното търсене/предлагане, отбелязват от асоциацията.
В последните години има много повече принадена стойност в билките, които се събират в България и се изнасят като преработена суровина за нуждите на различни индустрии. Това коментира преди няколко месеца пред БНР Иван Цицелков, председател на Управителния съвет на асоциацията.
Преди години билките само се сушали и се изнасяли без преработка, докато
сега 95% от тях са в преработено състояние
Според данни на асоциацията около 80% от българските билки се изнасят, като основните пазари са Швейцария, Италия, Франция, Испания Полша, Чехия, Словения и др., също така и САЩ, Южна Америка, Азия.
По информация на Цицелков, има тенденция към увеличаване на дела на култивираните билки у нас, като те представляват между 20 и 30% от общото производство. Тази тенденция е положителна, защото дава по-голяма сигурност за пазара.
Най-големите конкуренти на България в производството на билки са Полша, Китай, Египет, Индия.
Откакто страната ни се присъедини към ЕС, Агенция „Митници“ събира информация за вноса и износа на стоки само за трети страни. От там обясниха, че тарифното класиране на различните видове билки се определя в зависимост от конкретното растение, начина на представяне (самостоятелно или в смес), както и предназначението (за козметични или медицински цели, като подправки, за човешка консумация като зеленчуци и т.н.).
Ако тези растения, представени самостоятелно, не влизат в обхвата на друга номенклатура, попадат в обхвата на позиция 1211 с детайлното обозначение „Растения, части от растения, семена и плодове от видовете, използвани главно в парфюмерията, медицината или като средство за унищожаване на насекомите, паразитите или други подобни, пресни, охладени, замразени или сушени, дори нарязани, натрошени или под формата на прах“. Например, тази позиция включва: всички видове мента, маточина (Melissa officinalis), корени от глухарче (Taraxacum officinale), градински чай (Salvia officinalis), липа, лавандула (Lavandula vera), лайкучка (Matricaria chamomilla, Anthemis nobilis), див риган (Origanum vulgare) и други.
От агенцията обясниха, че според данните, които събират в България, от посочените билки от държави извън ЕС са внесени малко над 1 150 000 кг в периода януари-декември 2020 г.
Износът за същия период до трети страни е около 1 200 000 кг.
Все по-малко обаче се ползвали разрешените количества билки, отчитат от Министерството на околната среда и водите.
Ведомството ежегодно издава заповед с лечебните растения, които се поставят под специален режим на ползване. Според Закона за лечебните растения в тези списъци влизат билките, които са забранени за събиране на територията на цялата страна и квоти с конкретни разрешени за събиране количества по области, мерки за възстановяване на популациите и др.
Отчетите за ползвани лечебни растения през 2020 г. на територията на цялата страна според специален режим на опазване и ползване, показват, че са
ползвани много по-малки количества от разрешените за 2020 г.
„Това не се дължи единствено на кризата около пандемията на COVID-19 през 2020 г., а е тенденция, която се наблюдава през последните години“, обясниха от МОСВ за „Български фермер“.
Според данни на министерството за реално ползваните билки в кг. сухо тегло от естествени находища за 2020 г., разрешените количества са били повече по отношение на области, билки и количества.
„Лицата, организирали билкозаготвителен пункт и/или склад за билки представят в съответната регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) до 31 януари обобщена информация за предходната година за изкупените, реализираните и намиращите се на склад билки със справка по образец, като това засяга както диворастящи лечебни растения, така и култивирани“, обясниха от екоминистерството.
Българските билки са с високо качество и продължават да бъдат търсени от фармацевтични компании от Германия, Франция, Австрия, твърдят производители. Според тях обаче е необходимо да се наблегне на не толкова популярни за региона ни видове, които е възможно да се отглеждат, тъй като търсенето за тях е голямо. Важно било и
да се следят тенденциите,
които ежегодно са налагани чрез маркетингови подходи.
Качеството на българските билки не отстъпва по нищо на това от други държави, отбелязва Антон Лазаров, ръководител на отдел „Производство“ в „Ботаникъл ЕУ“.
„Опитваме се каквото можем да осигурим от български доставчици, с български произход, да се снабдим с него. Ние обучаваме нашите доставчици как да берат, в кой период, как да съхраняват билките, как да ги разпознават, за да имаме високо качество. Макар че това важи предимно за новите билкосъбирачи. Нашите дългогодишни партньори знаят тези тънкости“, казват от компанията.
"Бионикъл ЕУ" е семейна фирма, съществува от над 25 години и има над 100 продукта под тяхна марка и над 200 продукта под различни марки. Работи с около 230 различни суровини от цял свят. Изкупуват билки от цялата страна, а тези, които не виреят по нашите ширини, внасят от почти всяка точка на света. Към момента изключение прави само Австралия.
Лазаров обяснява, че е много важно билките да не се отскубват, а да се берат с ножица или сърп. Освен това
не трябва да се събира всичко от съответния ареал,
за да може растенията да се размножават и през следващата година, когато се отнася за диворастящи.
С билки се снабдяват от района на Стара планина, Гоце Делчев и др.
„Територията ни е малка, има билки, които не растат навсякъде, но не мога да разделя билките по райони. Розата е ясно – идва от розовата долина. Труден е подборът на партньорите ни. Много са факторите, по които избираме с кого да работим“, добавя той.
Фирмата изнася около 90% от суровините, които преработва – като полуфабрикат или готови. Компанията е сред най-силните в страната, която прави крайни продукти под различни брандове, а чайовете стигат до цяла Европа, а отскоро и в Америка.
„Последните няколко години има промяна в нагласите, консумацията на билкови продукти и чайове става все по-засилена“, казва той.
Отчита, че и в тази индустрия всяка година се налага нова тенденция. Дава пример с цвета от бъз, който бе изключително популярен, след като преди години различни компании предложиха напитки, произведени от билката.
Калин Краев, който е производител на различни видове козметика, внася почти всичките си суровини от Англия. Причината е, че растенията, които може да се намерят на територията на страната ни, не отговарят на състава, който цели за продуктите си собственикът на „Биохербес“. Изключение правят шипка, розова вода.
„Няма как да произвеждам моите продукти с български суровини, защото нямат тези свойства, които аз търся. Партнирам си с фирма, от която поръчвам сертифицирани суровини от различни континенти“, казва той.
Според него в България може да се отглеждат различни растения и билки, които са много популярни за продажба в страни в Западна Европа като шафран, различни растения, които се срещат в държави, като Перу например. Краев отбелязва, че
изключително популярно става маслото от индустриален коноп,
търсено е, а цената му започва от 40-50 евро за 200 мл.
Милен Петков, който отглежда около 30 декара мурсалски чай край силистренското село Осен и го реализира единствено на българския пазар. Казва, че сериозна конкуренция има от Гърция, където производителите получават субсидии, и от Албания, където има целенасочени държавни политики и свръхпроизводство.
„Напоследък има много производители и у нас. В момента много хора се чудят как да го реализират“, коментира Петков. Според него е необходимо да има по-голяма подкрепа от страна на държавата, за да си върне страната ни лидерските позиции при износа на билки.
„Качеството, което българските билки имат, не може да бъде намерено другаде. Господ е бил благосклонен към нас, защо не го оценяваме?“, обяснява той.
Изчислява, че
цената на мурсалския чай не би трябвало да е под 15 лв.,
за да се покрие ръчния труд и да се достигне сума за реинвестиция.
Той твърди, че растението е много специфично, трудно може да влезе във филтър и потребителят лесно може да го разпознае.
Смята, че е необходимо българските билки да се рекламират по-ефективно, за да се насочи потребителското внимание към полезните им качества. Отчита ръст в интереса и потреблението на мурсалски чай през последните години.
„Ако излезе още един като Асен Блатечки и каже, че се е излекувал от коронавирус с мурсалски чай, още повече хора ще започнат да го пият“, шегува се производителят.
Коментари