Основните симптоми – затруднено дишане и стойка на „седящо куче” * Лошата новина – застрашена е рентабилността на фермата, защото най-възприемчиви са прасетата от 2-седмична до 6-месечна възраст

Заболяванията на дихателните пътища при животните, така както и при хората, се делят на две големи групи: болести на горните дихателни пътища и болести на долния респираторен тракт. Към първите спадат възпаленията на носа, фаринкса, сливиците и трахеята. Към вторите спадат възпаленията на долните отдели на дихателната система - бронхите, бронхиолите и алвеолите.

Заболяванията на дихателната система са типично зимни болежки - те се изострят по време на есенно-зимния сезон. Особено критични са дните, когато времето е мъгливо, студено и влажно.

Бронхопневмониите са много видове - в зависимост от причинителите, времето на действие на агентите (остри и хронични), от механизма на протичане на възпалителния процес и др.

Свинете са застрашени най-често от ензоотична пневмония

която представлява бавнопротичаща заразна болест по прасетата под 6-месечна възраст, предизвикана от различни патогенни микроорганизми - микоплазми, неорикетсии и бактерии като вторични агенти.

Описаните причинители се срещат в организма и на здравите свине. В хода на заболяването много често се намесват и различни вируси, които усложняват клиничната картина и задълбочават възпалителния процес. Боледуват прасета от всички породи, като най-възприемчиви са животните от 2-седмична до 6-месечна възраст.

Болестта тръгва от свинете от заразените ферми

- от болните, преболедувалите и дори здрави животни. Затова от особена важност е да се внимава откъде се купуват прасета и стоката да се оглежда, за да не се вземе заразен екземпляр. Така най-често инфекцията прониква във фермата, но тя може да избухне и спонтанно.
Как става заразяването: при вдишване на въздух, замърсен с причинителите на болестта, които се намират в дихателната система на животните и при кашлица, кихане и пръхтене се изстрелват и попадат във въздуха на помещението.

Студените зимни месеци благоприятстват разпространението на пневмонията, тъй като животните се отглеждат предимно затворени в тесни, влажни и мръсни помещения. Така разположени на малка площ, бързо се засягат голям брой от животните.

Най-често това се случва в угоителните и по-рядко в развъдните ферми

Колкото по-близък е контактът между свинете, толкова по-бързо се предава заразата и обхваща повече екземпляри.

Признаци на ензоотичната бронхопневмония:

* бавно развиващ се процес, съпроводен със суха кашлица, продължаваща със седмици и месеци;

* затруднено дишане;

* изоставане в растежа и развитието;

* набръчкване и покриване на кожата със струпеи (крустозна екзема);

* периодично слабо до умерено повишаване на температурата (до 41 градуса).

* Обикновено апетитът е запазен или леко намален.

Болестта завършва с постепенно оздравяване (при по-възрастните прасета), смърт за 1-3 седмици (при млади прасета и при много лоши зоохигиенни условия) или най-често – със закърняване и изоставане в растежа

Последният вариант много често се неглижира и такива свине се приемат за нормално развити, здрави или поне се продават за такива.

Фермерите трябва да бъдат много предпазливи при избора на прасета

Ако по време на огледа при покупката им предложат свито, настръхнало, със загрубяла кожа, по-дребно от останалите в партидата животно, което обикновено стои настрани от групата, то не трябва да се купува. Един път вече преболедувало от бронхопневмония животното никога не може да се възстанови напълно и да догони останалите от прасилото. Такива животни по-възрастните хора наричат пневмоници и от тях не може да се очаква да достигнат 150-200 кг.

Пневмоничните прасета растат насила, "зяносват" смеските и наддават бавно и неефективно. Ако приемем, че 1 кг прираст се прави средно с 5-6 кг домашно приготвена ярма, то за 1 кг прираст на преболедувало от бронхопневмония прасе ще са необходими поне 8-10 кг, дори и повече.

Когато се разфасова прасе със засегнат бял дроб, в него лесно може да се видят бронхопневмоничните огнища и гнойници, възпаление на плеврата, уголемяване на белодробните лимфни възли и др. Поразената белодробна тъкан е по-тъмна, плътна и по-тежка, изпълнена с кръв.

Лечението на бронхопневмониите, независимо от вида им, е насочено в две направления: борба с патогените и премахване на предразполагащите фактори.

За предпазване на здравите ферми от заболяването

не бива да се внасят животни от заразени стопанства

особено при активно проявяване на болестта (т.е. наличие на болни екземпляри). Ако все пак пневмонията се появи във фермата, болните животни трябва незабавно да се изолират и лекуват и е препоръчително те повече да не се връщат в групата. Здравите прасета от засегнатите боксове се третират профилактично с антибиотици в смеските или във водата.

Задължително се вземат мерки за:

* премахване на влагата в помещенията;

* недопускане на пренаселеност;

* намаляване на запрашеността;

* подобрява се храненето и се извършват дезинфекции с белина, натриева основа - 2%, екоцид и др.

Най-радикалният и ефикасен метод за борба с болестта е получаването и отглеждането на свободни от причинителите на заболяването прасета.

Медикаментозна терапия с антибиотици

Лечението на пневмонии в свинефермата включва прилагането на антибиотици - бетамокс ЛА, аламицин ЛА, тиловет, пен-стреп, шотапен, линко спектин и др., мускулно в средна доза 1 мл/10 кг живо тегло в продължение на 5-7 дни.

Тъй като често заболяването е придружено с висока температура, целесъобразно е да се използва аналгин (инжективно), дексаметазон, както и витамини - АД3Е, В-комплекс и С. Общоукрепващата терапия включва прилагането на бутазал, дуфалайт, новакок, глюкоза и др.
Когато заболяването е масово и обхваща голям брой животни, те може да се третират групово, като в смеските се залагат антибиотици или същите се поставят в питейната вода за приемане през устата.

Спешно подобряване на зоохигиенните условия

в свинефермата е задача №1. Прасетата да се поставят в сухи, проветриви помещения, да няма въздушно течение, храненето да бъде балансирано и съобразено с възрастовата група и живото тегло на прасетата. Профилактично е добре да се дават всекидневно витаминно-минерални препарати за укрепване на имунитета, особено през зимния сезон.

При много студено време животните, както и хората, изпадат в т.нар. температурен стрес, който рязко намалява адаптивните възможности на организма и срива дейността на имунната система. В тези периоди е наложително организмът да се поддържа с по-големи количества витамини и минерали.