1° C, облачно
Земеделието в сегашната ситуация трябва да стане мега приоритет
Алма Давидова
На Световния икономически форум, който се проведе наскоро в Давос, Швейцария, няма отделен панел за земеделието. Агробизнесът се разглежда от гледна точка на промените в климата и предизвикателствата пред продоволствената сигурност.
А предизвикателствата са сериозни!
Както знаем, населението на планетата трябва да се увеличи до над 10 млрд. души до 2050 година. Според експертите на ФАО търсенето на зърнени култури за производство на храни за хора и животни ще бъде около 3 млрд. тона.
Агросекторът по света е изправен пред недостиг на водни и земни ресурси промените на климата и нестабилността в цените на храните. Компаниите за производство на храни трябва да се адаптират към променящите се модели на потребление и да се грижат за подобряване на здравето на човечеството.
Тази година много от лидерите не дойдоха в Давос. Доналд Тръмп отмени пътуването, заради “шътдауна” в САЩ, Емануел Макрон - заради протестите на “жълтите жилетки”, британският премиер Тереза Мей - заради Brexit, а лидерът на КНР Ши Джинпинг изпрати заместника си Ван Кишан.
Девет от десетте експерта на Световния екологичен фонд, очакват през 2019 г. да се засилят икономическите и политическите конфронтации между големите сили. На форума се разискваха ключови теми, които пряко или косвено се отнасят до глобалното селско стопанство.
Земеделието допринася за развитието на икономиката
Аграрният сектор играе ключова роля за намаляване на бедността, създаване на работни места и осигуряване на продоволствена сигурност.
В света 2,5 млрд. души пряко участват в селскостопанското производство, докато дребните земеделски производители произвеждат до 80% от консумираната храна в Азия и Африка - на юг от Сахара. Въпреки това достъпът до храна все още е неравномерно разпределен.
Според Глобалната група за селскостопански и хранителни системи около 800 млн. души все още страдат от глад.
Равнищата на производителността в селското стопанство се различават значително по региони. Повечето от развиващите се страни изпитват така наречения ограничен достъп до неща, като торове или възможности за висококачествена сеитба, до информация (например пазарни цени за селскостопански продукти). Проблем е и лошата селска инфраструктура.
Някои земеделски производители нямат достатъчно познания за торовете, тяхната употреба, ефективното оборудване и как да получат по-добри добиви.
Производителността в селското стопанство е от решаващо значение за подобряване на условията на живот на бедните. Изследванията на световни експерти подчертават, че този сектор играе по-важна роля за намаляването на бедността, отколкото неземеделските дейности.
Според анализатори увеличението на селскостопанския БВП на глава от населението с 1% е пет пъти по-ефективно за намаляване на разликата в бедността от подобно увеличение в други сектори на икономиката. Ето защо световните експерти са съгласни, че е необходимо да се създадат повече възможности за икономическо развитие на малките земеделски производители.
Нужда от млади хора в земеделието
Общо взето младите хора не виждат бъдещата си кариера в агросектора. Често те нямат достъп до знания, необходими за придобиване на подходящи предприемачески умения. Това е сериозен проблем, защото аграрната индустрия в сегашната ситуация трябва да стане мега приоритет.
А липсата на работна сила, за производството на продукти може да засегне най-уязвимите групи от населението.
Проучванията показват, че жителите на градовете с ниски доходи изразходват до 80% от бюджета си за храна.
Недостиг на вода и деградация на почвата
През следващите 40 години световното население ще се увеличи с 2 млрд. души. За да отговори на това предизвикателство, селското стопанство се нуждае от нови технологии за увеличаване на добивите. Тъй като и благосъстоянието на хората нараства, съответно се изразходват повече вода и енергия. А промените на климата не допринасят за наличието на водни ресурси.
Напояването
Селското стопанство поглъща 70% от световното потребление на вода. В някои страни тази цифра достига 90%. Ако не се предприемат мерки за намаляване разхищението на храна и не се повиши ефктивността на ползване на водата в агросферата, търсенето на този ценен ресурс ще продължи да расте. Освен това ледниците продължават да се топят, поради глобалното затопляне, а морското равнище се увеличава.
Това на свой ред повишава засолеността на почвата и прави невъзможно получаването на висок добив.
Пример за един от начините за преодоляване на проблемите е бразилският земеделски производител и животновъд Леонард Сайлс.
С помощта на Интегрираната система за растениевъдство и животновъдство (ICLFS) той успява да възстанови повече от 100 хектара деградирали земи за по-малко от 1 година.Според тази система, земеделските производители съчетават пасища, гори и полета в една област. Това позволява да се използва почвата през цялата година, като се увеличават добивите и се предотвратява изчерпването ѝ.
Това означава също, че с подходящо управление и техническа помощ земеделските стопани могат дори да увеличат стадото с добитък, без да унищожават горите.
Интегрираната система за намаляване на разходите, повишава производителността, дава възможност за по-голяма диверсификация и частично намалява икономическите рискове, присъщи на земеделието и животновъдството, като например въздействието на атмосферни колебания и динамични пазари.
Проблемът с храната излезе на политическата арена
Продоволствената сигурност все повече се превръща в тема на политическия дебат. Търговските войни, биологичните атаки в аграрната сфера (патогенни култури на бактерии, токсини и гъбички за унищожаване на културите) и други подобни конфликти се превърнаха в реалност на нашето време. Наскоро дори международен екип от учени обвини Пентагона в разработването на биологично оръжие, като се позовава на програмата Insect Allies, която позволява да се заразяват културите с вируси, с помощта на насекоми.
Отношенията между САЩ и Китай все още са напрегнати
“Студената война между тези страни се превръща в негативен организационен принцип на геополитиката, който пазарите просто ще трябва да вземат под внимание и да Д заложат в цената”, пише журналистът Робърт Дейвид Каплан в своя публикация в изданието Foreign Policy.
Имайки предвид геополитическите рискове днес, много страни се стремят да развиват собствено земеделие и производство на храни, за да покрият нарастващото вътрешно търсене.
4 сценария за развитие на събитията
Специалисти от Световния икономически форум разработиха четири сценария за понататъшното развитие на събитията на фона на преобладаващите обстоятелства.
Оптимистичен: страните се обединяват за сътрудничество и за изграждане на търговски отношения. Силна подкрепа за по-слабите.
Конкурентни коалиции: страните си сътрудничат, но с дълбоки разногласия. Свободата на информираност, зависи от режима на управление. Бедните страни са повлияни от по-развитите страни.
Технологичен провал: страните действат едностранно. Технологичните иновации не подлежат на регулиране. Инвестиционните потоци са слаби, държавите със слаби икономики нямат достъп до най-новите технологии и услуги. Конфликтът между държавите може да се засили.
Песимистичен: едностранните действия и честите икономически конфликти водят до постоянни търговски войни между водещите световни икономики. Въпросите на търговията и инвестициите се превръщат в политическо оръжие. Глобалната икономика изпада в продължителна рецесия, която не е съществувала след Голямата депресия, създавайки сериозни вътрешни проблеми за повечето страни.
Светлото бъдеще
Естествено, световната общност няма да стои и мълчаливо да гледа как всичко се проваля. За да се създадат стабилни и справедливи пазарни условия за работа, участниците във форума предлагат да се започне с осигуряване на достъпа на малките земеделски производители до застрахователни структури. За земеделските производители те ще се опитат да създадат многостранни споразумения със справедлива търговска политика.
Те също така планират да продължат с продоволствените доставки в различни страни, в случай на извънредни ситуации и да препоръчват използването на мобилни приложения от фермерите, за да са наясно със ситуацията на световния пазар.
Плюсове и минуси на глобалното
Повишаването на температурите и зачестяването на периодите със силно затопляне може да разруши сегашните агросистеми. Уязвимостта към екокатастрофи се повишава и от монокултурното производство - 75% от световното продовольствие се състои от 12 агрокултури и 5 вида животни. А на всеки 10 години има 5%вероятност суша или наводнения да унищожат реколтата от царевица едновременно в двете найголеми производителки - Китай и САЩ.
Но промените на климата през последните 10 години се отразяват положително на производството на зърнени в Украйна, някои региони на Русия, западните части на Канада и северните щати на САЩ, подчертава Михаел Хорш съосновател и управител на Horsch Machines.
Зимите са станали по-меки и през пролетта падат повече дъждове. Разбира се добавят се екстремните суши и бури , но общата картина не е лоша, за което свидетелстват рекордните реколти от пшеница и царевица за последние 5 години.
Коментари