Гергана Младенова
Е, тук няма да прочетете приказка за принцеси, но ще ви се прииска да създадете такава в двора или на балкона с помощта на увивните цъфтящи растения.
Ще ги разделим в две основни групи - едногодишни и многогодишни и ще подчертаем необходимите аксесоари и грижи за поддържане на красотата им.
В този брой ви представяме едногодишните и начините за отглеждането им. А в следващия - многогодишните.
Увивните цветя могат да се използват за всякакви цели. На балкона могат да създадат вертикална цъфтяща стена, която да внесе екзотичност.
Често се използват за цветени мрежи, с което лесно се прикрива вътрешността на двора или се поставя акцент в градината.
С достатъчно въображение и сръчни ръце могат да се оформят различни геометрични фигури във височина.
С едно простичко растение можа да се създаде ефект от дефекта. Всичко зависи от вас и вашите идеи.
Грамофончето има нужда от опора
Най- подходящото място за него е до ограда или мрежа
Ипомея или грамофонче - това растение се отличава с бърз растеж до 3 и повече метра и неголеми изисквания за нормалното си развитие. Единственото, от което се нуждае е опора, по която да се увива.
Размножава се само чрез семена. Те трябва да се засеят в края на март - началото на април, най-добре на постоянно място, защото не понасят добре пресаждане.
Ипомеята цъфти основно в бяло, розово и синьо-лилаво, но вече са селектирани двуцветни сортове. Формата на цветовете е тип фунийка, а вече има и полукичести вариатети. Размерът на цветовете варира от 3 до 10 см в диаметър. Листата са сърцевидни, тревистозелени и леко овласени, но има и цветове с пурпурни листа.
Най-подходящото място за това рестение е до ограда или мрежа, където ще се катери на воля и ще цъфти с пълна сила до късна есен. Семената, които образува, запазват кълняемост около 2 години, а ако не се съберат, се самозасяват и цъфтят на следващата година.
Друг по-екзотичен представител на семейство ипомееви е кипърската лоза или Ipomoea quamoclit.
Цветовете са по-дребнички, но са в аленочервен, бял или розов цвят и звездовидна форма.
Листата пък са много ефирни и дълбоко изрязани. За обилния цъфтеж на ипомеите е достатъчно добре огрявано място, нормално поливане и подхранване. Най-важният аксесоар за тези дами е опората, по която да се увиват сами.
Чернооката Сузана - ярък акцент
През май може да се засади на постоянно място
Тунбергията изумява с ярките си цветове в оранжево, жълто, бяло и керемидено, от които надничат черни очички. Другото име, с което се среща, е чернооката Сузана (отива й, нали?).
Цветът е оформен от 5 полусраснали венчелистчета, оформящи плитка фунийка в черен цвят. Листата са сърцевидни с ясно изразено жилкуване и овласяване. Увивният хабитус на растението позволява то да се поведе по колона, ограда или стена
При всички случаи е много ярък акцент в градината или на балкона.
Семената се засяват февруари-март след предварително накисване. Пониква за около 2 седмици, а през май може да се засади на постоянно място.
Тумбергията обича повече слънце, но се държи добре и при леко засенчване.
Поливането трябва да бъде редовно, а подхранването - поне 2 пъти в месеца. Цъфтежът продължава от началото на юни до късна есен.
Азарината е по-взискателна
Не понася добре ниски температури и много слънце
Лофос или Азарина е увивна принцеса с цветове в синята гама. В Северна Америка, откъдето произхожда, е многогодишна, но у нас се отглежда като едногодишно растение.
Семената се засяват по същото време като изброените досега, но с изнасянето ѝ трябва да се внимава
Азарината не понася добре ниски температури и продължителна пряка слънчева светлина, което я прави малко по-взискателна.
Този факт обаче позволява да се отглежда не само като външно растение, но и в домашни условия.
Все пак, за да цъфти обилно, светлината трябва да е интензивна, поливането редовно, а подхранването на 2 седмици.
За да се разклони и сгъсти, е препоръчително в ранните фази на развитие да се прещипят връхчетата
Засадена в саксия, Азарината може да се пусне надолу като каскадно растение или да се оплита по стълбичка, или по друга опора. В катеренето има нужда от помощ, защото не се увива сама, но дългите и тънки леторасли позволяват всякакви манипулации.
Декоративен грах и фасул
Растат бързо и се поддържат лесно
Две по-познати увивни цъфтящи растения в нашата страна са декоративните грах и фасул. По някаква причина тук не се обръща много внимание на декоративната им стойност, но именно грахът и фасулът могат да радват окото с интересните си дву- и трицветни цветчета, събрани в китки. Нюансите са от нежно розово до наситено червено и лилаво.
Растежът им е бърз и нямат нужда от помощ в увиването
Мустачките вършат тази работа. Декоративните прдставители се отглеждат по същия начин като свойте високодобивни роднини.
Въпреки че единствената им цел е да красят, семената им могат също да се ядат или да се съхранят за засяване през следващата година.
Много интересен сорт е фасулът Вигна - шушулките, които образува, могат да достигнат метър дължина, а цветовете са оранжево-червени.
Друг вариант, който предлагат бобовите, е с пурпурно оцветени листа и шушулки. Тези вариатети внасят контраст на фона на останалата зеленина в градината и се поддържат лесно.
Коментари