Лещата е едно от най-старите културни растения отглеждани от дълбока древност в страните на Югозападна Азия. Египтяните, евреите, римляните и гърците са познавали много добре тази ценна зърнено бобова култура. По нашите земи лещата като културно растение е била отглеждана от прабългарите. Древните народи, а по-късно и европейците са използвали лещата освен за храна и в народната медицина.

Семената на лещата по съдържание на белтъчини, между 25 и 32%, не отстъпват на фасула и граха. Те съдържат почти всички незаменими за животинския организъм аминокиселини (тирозин, триптофан, лизин, аргинин, хистидин, цистин, метионин), богати са на витамин В1.

У нас лещата се отглежда като ранна пролетна култура. Сеитбата на лещата може да се извърши при първа възможност още в края на февруари и началото на март. Тя притежава висока студоустойчивост, пониците й понасят без повреди минимални температури до минус 6 градуса, а възрастните растения – до минус 8-9 градуса.

Още за отглеждането на лещата, четете в новия брой на вестник „Български фермер“ от 23 февруари.