Дребни, но опасни хищници

Бялката е по-кръвожадна от златката

Може направо да опустоши кокошарника

Този дребен (40-50 см дължина) хищник се нарича така заради голямото сиво-бяло петно, което започва от гушата и гърдите и се раздвоява в горната част на предните крака. Козината на гърба и краката й е кафява или сивобяла.

НА ВЪРХА НА УШИТЕ СИ ИМА БЕЛИ КОСЪМЧЕТА и по това се отличава от златката, която няма такива. Носните отвори на бялката са кръгли, а на златката - елипсовидни. Кракатта й са по-къси от краката на златката.
У нас бялката се среща в планините до 2000 м надморска височина. Има я в Белоградчишко, Дряновско, Тетевенско, Сливенско, Омуртагско, Варненско, Карнобатско, Осогово, Панагюрско, Рила и Родопите.
За разлика от златката, която ловува обикновено по дърветата, бялката намира храна си по земята. Нейни жертви са дребни гризачи и различни диви и домашни птици.

ПРЕЗ ЗИМАТА СЕ ПРЕСЕЛВА БЛИЗО ДО СЕЛАТА обикновено в купчини дърва, камънаци или в дупки в стари постройки. Бялката е нощен хищник и направо може да опустоши пилчарника ви. Само са една нощ ЗЛАТКАТА МОЖЕ ДА ИЗДУШИ ВСИЧКИТЕ ВИ ПТИЦИ
Не тонася всички удушени птици, но си прави запаси. Любимо ястие й са птичите яйца.
Следите й трудно се различават от тези на златката, но се отпечатват по-ясно и по-гладко, защото петата и пръстите й са голи.

Бялката е причислена към вредните животни и ловът й е разрешено през цялата година.