Започна жътвата.
След маратона на зърнопроизводителите ще стане ясно каква реколта ще бъде прибрана, но предвижданията са за малко над 4 млн. тона, които по принцип са достатъчни за хляб, семена и фураж.
Загадките за цените, като преди всяка жътва, остават, а верният отговор ще зависи от количеството реколта, която ще прибере Черноморският регион и цените, които първо той ще оформи.
Друг е въпросът, които тревожи фермерите ни, а това е, че Министерството на земеделието и храните дефакто не работи и не се знае кога ще започне.
От ден на ден въпросът става питане с все по-повишена трудност.
След жътвата обаче идва есен и сериозна есенна кампания, предстои животновъдите да кандидатстват за субсидиите си, предстои да се отварят мерки по Програмата за развитие на селските райони.
Предстои и сериозната есенна сеитбена кампания, чиято подготовка фермерите започват още в края на лятото, купувайки семена, торове, препарати, инвентар, горива.
Предстоящото обаче става все по-неясно...
Още преди месеци Националната асоциация на зърнопроизводителите, очаквайки нов кабинет в МЗХ, заяви какво ще изисква от него и от правителството, за да се решават въпросите един по един и да не се стига до протестни действия.
Исканията на асоциацията към към новото правителство и сега /което и да е то/ за политиката в сектор земеделие са важни, за да не бъде осакатен икономически секторът и да не започне да обявява от есента фалити.
Те са следните: изплащане на европейските директни плащания на площ в срок до 31 декември на текущата стопанска година както в ЕС, приемане на намалена ставка на акциза за горива за земеделски нужди, което е одобрено с нотификация на Европейската комисия от 2011 г. и което се прилага в целия ЕС с изключение на България.
На трето място спешно мобилизиране на усилията и капацитета на преговарящия с европейските институции екип на Министерството на земеделието и храните за справедлива защита на интересите на българското земеделие в новата ОСП 2014-2020 г..
Четвърто - пълноценен анализ на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 и на усвоените средства по мерките и на тази база да се разработят новите мерки в ПРСР 2014-2020 по шестте основни приоритета, което вече направиха всички останали страни-членки.
На пето място превръщане на земеделието в реален приоритет и своевременно приемане на стратегия за развитие на сектора с отчитане на природните, пазарните и климатичните обстоятелства. И шесто - бързи законодателни инициативи за приемане на Закон за браншовите органицации.