2° C, ясно небе
Важно е производителите да са обединени, да се кооперират, за да защитават твърдо позициите си, а държавата да започне да работи в тяхна полза
Да възродим производството на български плодове и зеленчуци! Апелът звучи страхотно, искаме това да е реалност. Но, възможно ли е? След промените, вече почти 35 години, България е доста скромен производител. И ако допреди прехода не само сме задоволявали собствените си нужди, но сме били и сред основните износители за Европа, а и не само, то сега дори е безпредметно да се правят сравнения.
Парадоксът е, че всички ние като потребители искаме да се храним с плодове и зеленчуци, отгледани в България, а в същото време родните производители са поставени в ситуация, при която не успяват да отговорят на това. Причините са много и от различно естество.
И все пак, наистина ли може да върнем българското производство на плодове и зеленчуци на картата първо у нас, а после защо не и извън граница? Според Национална браншова камара „Плодове и зеленчуци" (НБКПЗ) това е не само постижимо, но и ще се работи да стане реалност възможно по-скоро. За трите години, откакто браншовата организации съществува, тя стана разпознаваема, тъй като активно участва в земеделския живот на страната ни.
Ние сме една от най-младите структури у нас, но за това кратко време работим активно, за да поставим на дневен ред проблемите в сектора, като търсим тяхното разрешаване, казва Цветан Цеков, председател на управителния съвет на НБКПЗ. Нашата цел е
да върнем славата на българското
производство на плодове и зеленчуци
Наясно сме, че това не е никак лесно, но сме убедени, че то може да се постигне. Пътят е дълъг, но вече тръгнахме по него.
Не една или две са трудностите, които съпътстват сектора. И те не са от вчера или от онзи ден, а са натрупани с десетилетия. Решаването на много от тях изглежда мисия невъзможна. Безспорно сред най-трудните са напояването, несправедливо разпределение на печалбата по агрохранителната верига, неравнопоставеността между европейските и българските фермери, нелоялната конкуренция от трети страни, а всъщност и от страни в съюза, трудно коопериране между производителите, проблеми с работната ръка, липса на редица законодателни промени, които се чакат от години, и т.н., и т.н. Може да изброяваме до безкрайност. И какво говори всичко това? Много просто –
липса на визия, за това как трябва
да се развива секторът за години напред
Затова и земеделието ни като цяло е хаотично, централизирано в определен сектор, които за няколко години беше силно печеливш, но в последните и той среща редица трудности. Сектор „Плодове и зеленчуци", а също и другите интензивни производства, които носят висока добавена стойност, бяха и още са игнорирани и оставени на произвола. През годините се подхвърлят финансови „трошици", които обаче „закърпват" някакъв моментен проблем, но не създават по-добри и устойчиви условия за бизнеса. Резултатът е – малко българска продукция и почти липса на преработена. Да отглеждаш плодове и зеленчуци в България е голямо предизвикателство, така че малко са ентусиастите, които решават да стартират в този бизнес, а повече са производителите, които всяка година се отказват.
Време е ние, производителите да се вземем в ръце и да разберем, че много от нещата зависят от нас, казва Васил Христов от НБКПЗ. Затова трябва да говорим, да настояваме, да изискваме спешни мерки, които да предприеме правителството, за да защити нашия сектор. Нас не ни интересува кой в момента е в управлението, не искаме да чуваме, че правителството е служебно, временно и т.н., искаме земеделието в България наистина да стане приоритет. И независимо кой е на власт това да не се променя. А за да е така, наистина ни е необходима спешна визия. Трябва да възродим българското производство, което значи да възродим и българското село. Важно е да работим в няколко насоки, основна сред които е и кооперирането.
Кооперирането бе и сред основните теми по време на третата национална среща на производителите на плодове и зеленчуци, организирана от НБКПЗ. И това няма да е никак лесен процес, но вече усилено се говори, обсъжда се, показват се примери от европейски държави. Надяваме се, че българските производители вече „узряват" за това начинание. Трябва. Защото това е пътят, ако искат да ги има и
продукцията им да е представена
на пазарите и в търговската мрежа
Проблем, който през последните месеци е във фокуса на обществото. Разбра се, типично по нашенски, всеки компетентен и не толкова, се изказва по темата. В крайна сметка МЗХ работи по въпроса и буквално съвсем скоро трябва да има решение на проблема.
Сектор „Плодове и зеленчуци" наистина трябва да бъде подкрепен, за да имаме продоволствена сигурност, каза министър Тахов пред производителите. Като цяло политиката на страната ни трябва да бъде насочена към повишаване на конкурентоспособността на земеделските стопанства. Уверявам ви, че ние много усърдно работим от гледна точка на защита на доходите на земеделските производители през закона, който вече е готов. Целта на законопроекта за доставките към хранителните вериги е да ви поставим при една по-изгодна позиция както при преговори, така и да съумеете да получите справедливата цена за произведената от вас продукция. Вярвайте, знаем всички порочни практики. И сега наистина имаме шанс, а и подкрепата от Министерски съвет да реализираме закон, който да разпредели равномерно печалбата в цялата вериги на доставки. Защото
към днешна дата най-малко от цялата
добавена стойност остава при производителя,
а най-много при търговеца. В момента законопроектът се представя пред всички браншови организации, като ще ще се обсъжда от всички по веригата.
Това звучи добре, но очакваме с нетърпение да видим резултата. Защото през годините земеделците са се наслушали на всякакви обещания, а реалността е съвсем друга. Но в случая с този казус развръзката би трябвало да е съвсем скоро, надяваме се, в полза на производителите.
Но да се върнем на визията за бъдещето на родното земеделие. Европейските нагласи в тази посока не вещаят добри промени, както се оказа след наскоро излезлия доклад. Статуквото ще се запази, ще се дават пари за дигитализации, изкуствен интелект, и т.н., и т.н., все неща, които, за съжаление, са много далеч от проблемите на българските производители. Това е друга тема, но все пак засяга именно бъдещата визия за земеделието ни.
От това, което виждаме като бъдеще на земеделието в Европа, положението не е никак обнадеждаващо, коментира Васил Христов. Европейската политика си е тяхна, т.е. на чиновниците, виждаме колко тя е неадекватна на световните реалности. Затова ние трябва да работим здраво и въпреки всички безумия. Виждаме, че не може да разчитаме и на изравнени земеделски субсидии със западните държави. А дори
ние не искаме да сме зависими от субсидии
Ако имаме правилна държавна стратегия, ние може да работим успешно и без подпомагане, дори ще внасяме към бюджета сериозни средства. И го показваме това с програмата, която сме изготвили за развитието на сектор „Плодове и зеленчуци". За поред път ни се доказва, че Европа гледа на нас само като на пазар, на който да пласира земеделските си стоки. Вече на всички трябва да е ясно - ние не сме равнопоставени, ние не сме партньори, ние сме просто пазар.
Въпросът с европейските средства не е никак незначителен и той от години се поставя като сериозен проблем. Министърът нееднократно е казвал, че поставя въпроса пред колегите си от Съвета на министрите. Но към момента нищо. И оправданието, че виждате ли как министърът на Германия, или някоя друга облагодетелствана западна страна, ще обясни на фермерите им, че субсидиите им ще намалеят, защото ще трябва да ги разделят поравно с някои други страни, звучи несериозно. Извинете, но вече 18-а година, поне по документи, сме пълноправен член на Европейския съюз. Така ли е наистина? Разбира се, че не. И който твърди обратното, си затваря очите за реалностите. Не е ли една от целите на ЕС именно „солидарност", „споделяне", „равноправие", и т.н. ценности, които обаче се четат различно от всеки. Значи
ние сме задължени веднага да прилагаме
всички европейски регламенти,
нормативи и прочие законови разпоредби
Но не ни се полагат равноправни „благинки", явно те са за по-отбраните членки. И после нямало Европа на две скорости, не, на много повече са. И затова земеделците трябва да търсят решение на проблемите си сами, разбира се и с подкрепата на държавата, която е крайно време да работи в тяхна полза.
Ще се обединим, видяхме, че може да правим успешен бизнес, ще го споделим, ще работим за това производителите да сме конкурентни, казва Цветан Цеков. Затова, ние от НБКПЗ казваме, че български плодове и зеленчуци ще има. Ще напарвам всичко по силите си да възродим родното производство и да го поставим на водещо място, каквото заслужава.
Коментари