Има разлики в надценките и качеството на българските и вносни стоки във веригите

ВИЗИТКА:

  • Венцислав Върбанов е роден на 16 април 1962 г. в Долни Дъбник, Плевенско. През 1991 г. завършва зооинжинерство.
  • В периода от 1991 г. до 1997 г. заема поста на кмет на Долни Дъбник. На 21 май 1997 г. става министър на земеделието и горите в правителството на Иван Костов. Заема тази длъжност до 2001 г.
  • През 2001-2009 и 2010-2013 г. е народен представител, като в този период е и част от Комисията по земеделието, храните и горите.
  • Собственик е на една от най-големите биологични овцеферми в България, като отглежда над 2000 овце, занимава се и със зърнопроизводство и преработка.
  • През 2014 г. става председател на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) и в момента изпълнява четвъртия си мандат. От 2024 г. е и председател на новоучредената Българска агрохранителна камара (БАхК).

Тихомир ТОНЧЕВ

- Г-н Върбанов, очаквате ли новият закон за агрохранителната верига, който готви министерството на земеделието да подобри положението на българските производители във веригата на доставки?

- Имахме среща с министър Тахов и той ни каза, че новият проектозакон е готов. Ще го пусне в процедура по съгласуване. Ако бъде приет при всички положения ще помогне да се отрегулират веригите за доставки. И евентуално самите български производители да получим едни по-добри цени, като в същото време и българските потребители да получат едни по-добри цени.

- Кои са най-пречещите на агробизнеса нелоялни търговски практики - дайте примери, които новият проектозакон ще реши?

- На първо място надценките. Аз нямам толкова добър опит в работата с вериги, но според колегите, които имат пряко наблюдение се оказва, че има разлика в надценките на българските продукти и вносните такива. Също има разлика и в качеството. С проектозакона би трябвало и достъпът на български продукти във веригите ще бъде облекчен. Поне това е декларирано към момента.

Все пак говоря под условие, че не съм видял още готов законопроекта. За надценките ще трюбва политическо решение, след като има разногласия между министрите. За надценките има противоречия дори и между неправителствените организации.

- Защо, какви са опасенията?

- Опасенията са да не би евентуално веригите да избутват такива производители, защото ще ги припознаят като противници. За мен, това звучи малко несериозно.

Всички сме наясно, че без веригите не може

Наясно сме, че те ще продължат да работят. Въпросът е да се регламентират взаимоотношенията. И да се даде една възможност повече български продукти да има по витрините.

- Трябва ли в закона да бъде фиксиран минимален процент на български стоки във веригите в основните групи храни?

- Не виждам как по друг начин може да се случи това. В други страни точно така е процедирано и регламентирано.

- Няма как обаче да бъде записан конкретен процент - например 50% от храни, които у нас не се произвеждат достатъчно...

- На нас ни е напълно ясно какво може да бъде записано и какво не може. Ние дори не искаме да се слага таван на цените.

От агрохранителната камара искаме

да се направи пълен анализ

И да се стъпи върху него, защото ние сме против груба административна намеса в търговските взаимоотношения. И като цяло в агрохранителната верига, защото това може да доведе до изкривявания, които след това ще се върнат върху нас отново като производители.

- Какво престои, за да стане факт този проектозакон?

- Пред закона стои една много тежка процедура като се има предвид, че няма доминиращо мнозинство, управляваща партия или коалиция, която да е безкомпромисна и да може да наложи някакво решение. Особено като имаме предвид тук колко преплетени и колко разнопосочни интереси има.

- Има ли опасност законопроектът да бъде блокиран в парламента?

- Ние се надяваме в крайна сметка да получим подкрепата не само на министерството на земеделието и на министъра на земеделието. Но и на министерство на икономиката и цялото правителство. И на всички партии, защото въпросът е комплексен и засяга българските производители и българските потребители. Нека да не забравяме, че и ние като производители сме и потребители.

- Решение ли е обединението на земеделските производители, за да увеличат пазарната си мощ и заедно по-добре да защитават интересите си в преговорите с веригите?

- Това може да помогне, но не е решение. В момента ние нямаме препятствия в тази посока. Няма нещо, което да ни пречи ние да се обединим, да се кооперираме.

- Може би липсват икономическите стимули и логика?

- Да, няма ги икономическите стимули в тази посока. И нека да погледнем и каква ни е народопсихологията.

Ако се дадат икономически стимули могат да бъдат провокирани хората да мислят в другата посока. В момента така сме устроени, може би не е само българска черта, но преки наблюдения и опит показват, че това хората не го желаят, затова не се е постигнало. Не виждат смисъл, въпреки че всички осъзнават, че ако бъдат заедно ще бъдат по-силни не само в преговорите с търговските вериги или други търговски субекти, но ще бъдат по-силни при закупуване на суровини. Но както виждате няма такива сдружения. Там, където бяха направени, просъществуваха година-две и се разпаднаха, защото не виждат смисъл.

- Ако сдружението не е решението, какво е то?

- Решението е комплексно. Държавата на първо място да си поеме функциите,

всички контролиращи органи

да си вършат работата по цялата верига

И ние неслучайно казваме да бъдат забранени имитиращите продукти. Това пак е защита, както към родните производители, така и към потребителите да има качествени стоки. Защото като консумират въпросните имитиращи продукти постепенно и трайно увреждат здравето си, с имитиращи продукти тровим хората.

- БАхК изпрати позицията си - искате пълна забрана на имитиращите продукти. Твърди се обаче че това ще доведе до общо поскъпване на млечни и месни храни, което ще лиши най-бедните до евтина, макар и некачествена храна.

- Точно така стоят нещата. Може да е по-добре да се купуват по-малки количества, но качествени стоки отколкото да се тъпчем с боклуци, които вредят на здравето.

- До кой е изпратена позицията на БАхК?

- Първо до медиите и министър Тахов. Поискали сме среща с министър-председателя Росен Желязков, за да му я представим. Стартирали сме един цялостен процес, защото си даваме сметка, че промените няма да настъпят с една пресконференция или с приемането на един закон или изменението на една наредба. Това ще бъде един дълъг и сложен процес, но трябва да извървим пътя докрай.

- Защо искате пълна забрана на брашна от насекоми в храни? Има ли такава опасност?

- Затова е и влязло в нашата позиция. Всички представители на камарата подкрепиха едно такова решение за невлагане на брашна от насекоми. Ние не може да забраним нещо, което ЕК е разрешила. Но се ангажираме да не влагаме брашно от насекоми в нашите продукти.

- Не е ли малко рано, има ли такива брашна?

- Не ни подценявайте. В България има доста иновативни и гъвками хора. Те винаги търсят алтернативи особено за изкарване на пари. Защото най-вероятно е по-евтино да гледаш щурци, отколкото крави

- Кои са най-големите проблеми за българското земеделие в момента - само достъпът до веригите ли?

- Не, тук разглеждаме в конкретния случай веригите. Но най-големият проблем е, че в три поредни години имаше много тежки метеорологични условия, които допълнително влошиха ситуацията.

Иначе като се започне с ковид кризата, след това войната в Украйна, като прибавим и ниските изкупни цени са само негативни фактори, които няма как да не се отразят на едно производство, което все пак зависи и от природата. Освен това се свива платежоспособността и нямаме добър пазар - хората стават все по-неплатежоспособни, което също оказва влияние. И накрая стигаме и до липсата на адекватна политика в последните години - чести смени, няма приемственост, няма национална стратегия, която да бъде следвана от всеки следващ, който поема управлението. Всичко това се отразява.

- А напояването?

- Имаме някаква надежда сега. За първи път се виждат по-сериозни суми в бюджета. Това е някаква светлинка в тунела. За напояването имаше заложени доста сериозни средства и в стратегическия план и в плана за възстановяване и развитие, но бяха премахнати.

- Тази година има повече сняг и дъжд, няма ли надежди от това годината да бъде по-добра?

- Има някаква влагозапасеност, но е много важно оттук натам какво ще стане. Всичко е в божиите ръце.

- Голямо опасение е, че обявените големи военни разходи на Европа ще бъдат за сметка на намаление на структурни и кохезионни фондове - включително за ОСП. Какво ще стане със земеделието у нас, ако това се превърне във факт?

- Определено рискът го има. Преди няколко дни новият еврокомисар Хансен изложи визията си за бъдещата обща селскостопанска политика и за следващите години. И се вижда, че там няма никаква финансова рамка. А без финансова рамка не може да се прави никаква политика.

Притесненията не са само за България. Притеснени са в целия Европейски съюз. Като прибавим и евентуално приемане на Украйна, нещата стават още по-сложни.

- Друга идея е в следващия програмен период да има само един общ фонд за една страна за всичко - от земеделие до енергетика. Това добро решение ли е и ако не защо?

- Разбира се, че не е добро решение. Ние сме на един пазар, конкурираме се помежду си. Досега се водеше единна обща селскостостопанска политика и въпреки различията в подпомаганете все пак имаше някакви принципи за подпомагане. Ако всички пари се сложат в обща сметка и всяка страна самостоятелно да ги преразпределя, не ми се мисли какво може да се случи.