5° C, предимно облачно
Защо производителите не бяха сигнализирани за опасността навреме, а институциите отново вървят след проблема?
Нов неприятел вилнее из овощните градини в страната. Носи екзотичното име черна златка и всъщност въобще не е непознат. Просто никога не е бил сред икономически важните вредители за овощните видове. Досега. В отделни градини у нас се съобщава за сериозни щети от черната златка, дори вече за изкоренени градини.
Според браншовата камара „Плодове и зеленчуци" ситуацията е критична за българското овощарство. Те прогнозират, че има вероятност през следващата година да останем без праскови, кайсии, череши, вишни и сливи, тъй като нападението при тези видове е най-сериозно. Пораженията от неприятеля в някои овощарски региони вече са достигнали 100%.
Наистина ли овощните градини в страната са в сериозна опасност и плодопроизводството през следващия сезон е под въпрос?
Несъмнено проблем има
И със сигурност той е сериозен. Дотолкова колкото би била опасността от всеки вредител, който в даден момент има каламитет и нанася сериозни щети по културите, резонно по реколтата. Да си припомним преди няколко години това беше доматеният миниращ молец, след това дрозофила сузуки, а само преди две - ливадната пеперуда и царевичния стъблен пробивач. Така че появата на нов вредител, който създава опасност в даден период, не е прецедент. За съжаление, ще има и в бъдеще.
Земеделието е много динамично - въвеждат се нови сортове, обновяват се технологии, климатът е изключително непредвидим. Вредителите се променят през годините, съответно активността им също. Сега са проблем №1, след няколко години може и да ги „забравим".
Според специалисти именно климатът е един от факторите, който е повлиял на разпространението и размножаването на черната златка. Топлото време е довело до запазване на висока численост, тъй като ларвите лесно са преживели зимата. Освен това се е получил удължен период на разпространение на възрастните, съответно по-висока плодовитост и намножаване на популацията, т.е. достигане до каламитет. Друга причина е
в занижената и недостатъчно ефективна
растителна защита в някои овощни градини
като цяло.
Смятам, че черната златка не е „чудовище", с което да не може да се справим, коментира Божидар Петков, председател на Национална асоциация на биологична растителна защита, органични торове и иновативни технологии. Още от 2023 г. от асоциацията работим с колеги овощари от Гърция и Италия, страни, в които също са имали проблем с вредителя. И решения има. Именно затова през 2024 г. проведохме няколко информационни кампании в няколко региона, в които има повече овощни градини – Пловдив, Русе и Разград. Така че ние от асоциацията не сме съгласни с колегите, който гръмко се изказват и прогнозират „края" на родното овощарство. Ние сме категорични, че черната златка може да се контролира и да се намали вредното ѝ действие.
Разбира се, съвсем по нашенски: ако потърсиш две мнения, ще получиш най-малко три. Всеки има гледна точка. И със сигурност истината е в някоя пресечна точка.
И отново подчертаваме, че проблем има, но по-интересен е въпросът защо се стигна до сегашната ситуация? Със сигурност вина имат и държавните структури, т.е. МЗХ, в частност Българската агенция по безопасност на храните. Именно това е институцията, която следи местните, а също и карантинни вредители и съответно дава препоръки за контрола им. Дори студент по агрономство, и то още в началните семестри, ще ви каже, че
при всеки вредител се започва
с „прогноза и сигнализация"
Това си е направо наука, която обаче позволява да се установи появата, размножението, разпространението и да се предвиди дали даденият вредител е предпоставка да се превърне в икономически опасен и ако да – какви мерки за контрол трябва да се предприемат. От години в България такова „животно" като прогноза и сигнализация не съществува. Реакцията на БАБХ обикновено е като „след дъжд качулка". Препоръки се дават след като каламитетът на дадения вредител е факт и тези мерки не водят до никакви ефективни резултати. Е, може би за следващия сезон. В някои случаи обаче може дори да са безпредметни. Една е ситуацията при зеленчуци и полски култури, които и да се компрометират на 100%, то на следващата година може да се реагира и да се избегне или поне ограничи проблема. Друго е при трайните насаждения, при които едно сериозно нападение може да доведе
до унищожение не само на отделни
дървета, а дори и на цели градини
Нещата са несъпоставими.
За съжаление, при черната златка може да се стигне наистина до компрометиране не просто на плодовата реколта, но и на овощното насаждение.
Какво всъщност представлява черната златка и какви поражения нанася с вредната си дейност?
Черната златка е основен неприятел предимно за костилковите видове - праскова, кайсия, зарзала, слива, череша, вишна, но напада още круша, дюля, глог, маслодайна роза и др. Тя е установена на нашата територия още през 40-50-те години на миналия век. Развива едно поколение за две години, зимува в стадий ларва.
Вредят както бръмбарите, така и ларвите. Възрастните насекоми нагризват дръжките на листата, пъпките и кората на дърветата, а ларвите издълбават ходове в главния корен. Вследствие на повредите листата опадат още през лятото, а дърветата имат отслабено развитие, постепенно изсъхват и загиват. Най-лесно нападението от черната златка се диагностицира по опадалите листа, които са с нагризани дръжки – много характерен признак.
Разбира се, достатъчно е да имаш само тази информация, за да разбереш, че
превенцията срещу този вредител е
от изключително значение
И преди всички да се установи, че той ще представлява заплаха през сезона. Да, но и БАБХ признава, че липсват разработени ефективни инструменти за наблюдение на неприятеля – няма феромонови уловки, цветни лепливи капани, сензорни и дигитални методи. Зелената сделка и нейните регулации за забрана на много активни вещества също ограничават възможния контрол с продукти за растителна защита. И макар в момента да няма инсектициди от „тежката артилерия", има продукти, с които да се осъществи добър контрол.
Не е вярно, че няма продукти за растителна защита, които да се използват срещу черната златка, казва Божидар Петков. Асоциацията предлага цял комплекс от мерки в борба срещу неприятеля, в които са включени препарати на основа на гъбни, бактериални или нематодни агенти. Всички тези методики са представени публично и безплатно на нашите семинари. Овощарите, които ги приложиха в градините си, постигнаха контрол. Също така смятаме, че е крайно време
да отпадне митът, че биопрепаратите
са само за биопроизводство,
напротив те са все по-голяма алтернатива на химичните средства за растителна защита точно там, където те вече не действат или трябва да се спазват карантинни срокове, или има изградена резистентност.
В случая с „истерията" черната златка още повече проличава колко важен трябва да е подходът интегрирана растителна защита. И тя започва именно с превенцията – и то не само срещу този неприятел, а като цяло срещу всички икономически важни вредители за дадената култура. Изключителен инструмент за доброто фитосанитарно състояние на градините е те да се обгрижват постоянно. Да се прилагат добри практики, които да гарантират именно това отлично здравно състояние на насажденията.
Към момента овощарите в страната искат специална програма, която да ги финансира при купуване на препарати срещу черната златка. Тя да е по подобие на тази при другите култури като домати – срещу доматения миниращ молец, или при картофи – срещу теления червей. Според тях е важно да се разшири листата от биологични продукти, за да може да се осъществява по-добър контрол. А тъй като биопродуктите са по-скъпи, не всеки производител може да си ги позволи. И държавата в случая би могла да окаже подкрепа.
И още в отговор на исканията на овощарите държавата да предприеме мерки, то
от БАБХ отговарят, че са
сформирали две работни групи
Едната е за разрешаване на употреба на биоагенти, а другата – за изготвяне на национална стратегия за контрол на вредителя.
Похвално, но пак казваме, върви се след събитията. Както овощарите са длъжни да поддържат насажденията си в добро състояние, за да предотвратят подобни тежки ситуации, не трябва ли и държавните структури да са разработили всякакви възможни стратегии и при нужда веднага да ги прилагат? Изготвянето им след възникване на проблема не носи решения, в случая на силно засегнатите градини. Те са в полза при бъдещи прояви, които, разбира се, не искаме да се случват.
За съжаление, това е диагноза. И преди две години се търсеше решение за ливадната пеперуда постфактум. И то се оказа излишно, защото неприятелят следващата година вече не беше такъв сериозен проблем. И трябва ли след няколко години отново да се сигнализира за даден вредител, който „изневиделица" ще се появи, чак когато „направи" пораженията? И след това да се търсят решения. Забелязва се, че инвазивните видове през последните години много бързо намират „почва" за развитие – лесно се приспособяват, бързо се намножават – и вредната им дейност е налице.
Според Цветан Цеков от Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци" следващият възможен проблемен неприятел е т. нар. китайска дървеница, която вече е установена в България. Само малка подсказка към специалистите от БАБХ да се самосезират навреме.
Коментари