Ако винаги сте искали куче и сте обмисляли да осиновите, няма по-подходящо време от сега - навечерието на зимата, когато температурите навън падат все повече, настинките върлуват както по хората така и по животните, и като цяло доста от тях са обречени на тежка борба за оцеляване през студените месеци на улицата. Първо обаче трябва да сте сигурни в решението си –

това е дългосрочна отговорност, 

а изборът да осиновите пред закупуването

е благороден, давайки възможност на изоставено четириного да получи домашен уют, любов и топлина.

Осиновяването е много по-различно от покупката, процедурата е по-дълга, предварителното проучване също. За да изберете най-правилното за вас куче, което съответно ще е задоволено от грижите, които можете да предоставите трябва да разпитате хората в приюта. Те вече имат опит с отглеждането на кучетата, на които сте се спрели, така че да изберете възможно най-правилно. Трябва да сте наясно със всички изисквания и специални нужди, които може да проявява, за да сте сигурни, че можете да ги осигурите и да не се стига до несъответствие и връщане. Трябва всички членове на семейството да са готови на подялба на отговорностите, или поне да са в съгласие с факта, че ще посрещнат нов четириног член у дома. Уверете се, че сред вас няма

алергични към кучешка козина,

като контактувате с любимците на приятели и съседи, или случайни минувачи в парка. Те също могат да бъдат полезен източник на информация относно какво е това да си собственик на куче, като всеки четириног има своите различни специфики.

Осиновявайки си кученце няма да знаете кои са родителите на животното, така че няма да има как да получите ясна представа относно генетичните особености, като наследствени заболявания, външен вид, дали има породисти предци, какъв ще е характерът му и т.н. При закупуването на куче от развъдник обикновено поне единия от родителите (често и двамата) са наблизо, а човекът, който се грижи за тях може да ви даде подробности за размер, история, нрав и темперамент. При осиновеното куче, особено ако е било малтретирано или разделено от майката твърде рано, може да мине повече време и

да са необходими усилия,

за да се довери отново

и да започне да се държи приятелски с други животни или хора.

Възможно е да сте очаровани от малките палета, които няма как да не са сладки на тази възраст. След няколко години на растеж обаче, може да усетите, че очакванията ви за големина и външен вид не се припокриват с реалността. При някои хора това не е проблем, но за други е известно разочарование. Затова е хубаво или да проучите доколкото е възможно, или да нямате конкретни представи и надежди, а да приемете кучето каквото е, заради това, което е – верен до живот другар, независимо от размера, красотата, породата или характера. Важно е да прецените колко време искате да сте собственик на четириног любимец, защото обикновено взимайки малко кученце се обвързвате в по-дългосрочен план, отколкото ако вземете по-възрастно. Средната продължителност на живота на кучетата е около 15 години, като по-малките породи достигат и до 20.

Осиновяването на зряло куче има своите предимства, още повече ще сте удовлетворени, че давате втори шанс за щастлив живот на такова с недобро минало. Често хората са се отнасяли зле с възрастните кучета в приютите, затова трябва да сте особено внимателни през първите месеци. Травмираните кучета по-трудно се привързват и

в този рисков период могат да избягат

Поне първата половин година, а може и повече, ако кучето е по-недоверчиво, трябва да не го пускате свободно, а да го разхождате само на повод и да внимавате да не избяга. Повечето изгубени кучета са новоосиновени и нямат силна връзка със собствениците си, която също е ключова при намирането им. Колкото по-уплашено и недоверчиво е кучето, толкова по-сложно е, ако се изгуби, защото ще бяга от хората и може да се наложи улавяне чрез упойка, което също е рисков ход.

При осиновяването няма как да знаете колко голямо ще стане кучето. Понякога дори не се знае на каква възраст е към момента на осиновяване. Въпреки че липсата на точна порода не дава възможност да се прецени размерът, все пак има индикатори като големината на лапите и главата, телосложението и други, които могат да ви насочат поне приблизително какво да очаквате.

Поговорете си с хората от приюта,

те могат да ви ориентират относно това кое животинче би паснало добре на вашите възможности и начин на живот - дали ще го отглеждате в апартамент или двор, с деца или възрастни хора, по-енергично или по-спокойно да е то. Не се притеснявайте да задавате въпроси за всичко, което ви вълнува, за да не бъдете изненадани след това.

Осиновявайки куче неминуемо спестявате една известна сума пари, която иначе бихте дали, ако си закупувате чистокръвно от развъдник. Факт е обаче, че разходите за отглеждане си остават същите, независимо откъде сте се сдобили с новото си приятелче. Преди да се решите на тази стъпка уверете се, че сте оценили добре финансовото си състояние. Също рискът кучето ви да бъде откраднато, ако е непородисто е доста по-малък, защото някои породи са по-ценни от финансова гледна точка. Иначе е ясно, че всеки любимец е скъп на стопаните си. Освен това – през първите няколко дни от живота на кучето в дома ви е добре да сте около него – преценете възможно ли ви е да си вземете почивни дни, позволява ли го графикът ви да сте наоколо. Трябва да предвидите, че през първите няколко седмици с новото кученце у дома ще сте по-ангажирани. Погрижете се за това преди да вземете животинчето вкъщи, за да не се окаже, че няма как да го вместите и да се налага да мислите за други варианти - да го гледат роднини и приятели, например. Не че има нещо лошо в това, но първите моменти на сближаване и

изграждане на връзка стопанин-любимец

са важни. Ако ви предстои преместване, започвате нова работа или сте в очакване на бебе – може би не му е сега времето и може да изчакате.