15° C, ясно небе
Пазарът към момента е стабилен, въпреки икономическите трудности, информират от бранша
Всеки знае, че българинът обича да си похапва месни деликатеси, мезетата са му любими на трапезата. Доколко обаче страната е обезпечена от родното производство? Каква част от месото на масата ни е с български произход, тъй като тенденцията сочи, че животновъдите у нас намаляват осезаемо? В хипотетичния случай, ако BG фермите за месо изчезнат, за колко време секторът ще може да осигури продоволствената сигурност? Какви са тенденциите в сектора на месопреработка?
Отговорът на тези, а и на други въпроси в. Български фермер потърси от Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ), единствената браншова организация в сектор „Месопрерабока", която тази година отбелязва 30 г. от учредяването си. „30 години извървян път на предизвикателства, породени от непрекъснатите изисквания към бизнеса и несигурната международна обстановка", казва Атанас Урджанов, председател на АМБ. Относно състоянието на сектора за изминалата и настояща година, от асоциацията обясняват, че
предизвикателствата са свързани със
световните икономически условия,
промени в потребителските нагласи, нови законодателни изисквания относно устойчиво производство във връзка с опазване на околната среда, което задължава производителите да адаптират процесите си, недостиг на работна ръка, иновации в производствените технологии. Секторът преживява динамични промени, като преработвателите трябва да се адаптират към новите условия на пазара и непрекъснато повишаващите се изисквания на потребителите.
По наблюдения на асоциацията, пазарът през последните една-две години запазва стабилност. Предвид традиционната култура на консумация на месо и месни продукти у българите, се надяват търсенето както на типични, така и на иновативни български месни продукти да нарасне през следващите месеци. Пазарът се адаптира в отговор на променящите се нужди и предпочитания на потребителите, предоставяйки им разнообразие и качество на предлаганите продукти, докато се сблъсква с предизвикателства свързани с икономическата устойчивост.
Тенденциите в сектора
ще бъдат показани
на предстоящото от 13-и до 16-и ноември международно специализирано изложение МЕСОМАНИЯ. То ще се проведе в София, като за поредна година обединява български и чуждестранни компании, сред които производители, вносители и търговци на месо и месни продукти, машини и оборудване, иновационни технологии, адитиви, опаковки и опаковъчни машини, консумативи и всичко друго, необходимо за месната индустрия и търговия.
„Месните продукти, които се произвеждат у нас са с произход България – предприятията са в България, работните места, които осигуряваме са на български граждани, данъците, които плащаме са в България. Що се отнася до суровините, от които се произвеждат колбасите, всички месопреработватели предпочитаме да работим с наши български суровини, но както всички знаем, българското месо не достига. От свинското месо, произвеждано в България, голяма част се реализира в магазините за прясна консумация. За производство на месни продукти
около 40-45% от свинското месо
е от български производители
и 55-60% от други европейски страни като Испания, Германия, Франция, Белгия, Унгария, Нидерландия. При говеждото най-много 20% е българско месо, останалите 80% доставяме от ЕС", съобщават от АМБ за в. „Български фермер".
Месопреработвателите са категорични, че както показаха по време на ковид пандемията редом с останалите производители на храни, могат да се справят с кризисна ситуация, без да допускат празни рафтове в магазините, където се търгува месо. „Независимо от многото неизвестни в работата – извънредно положение, трудности с логистика, персонал, неяснота относно ситуацията, която беше необичайна за всички, продължихме да работим и да осигуряваме ежедневно храна на трапезата на българските потребители", коментират от АМБ въпроса за продоволствената сигурност.
За периода януари-юни 2024 г. по предварителни данни на МЗХ в кланиците са заклани 19 810 едри преживни животни (увеличение 9,5% спрямо същият период на 2023 г.) и са добити 41,4 тона месо кланично тегло (увеличение 7,4% спрямо същият период на 2023 г.). За същия период през 2023 година са заклани 18 100 говеда и е добито 38,8 тона месо. Закланите свине за първото шестмесечие на 2024 г. са 666 780, което е с 8,7% увеличение спрямо същия период на 2023 г. и е добито 46,3 тона месо кланично тегло (увеличение - 11,5%). За сравнение през същия период на 2023 г. закланите свине са 613 600 и е добито 41,5 тона свинско месо. Средно за 2023 г.,
изкупната цена на угоени прасета
в България бележи ръст от 15,2%
на годишна база, до 3,86 лв./кг живо тегло без ДДС, по данни на МЗХ. Общо внесеното количество прясно, охладено и замразено свинско месо за 2023 г. е с 3,8% по-малко спрямо предходната година и достига 126 996 тона. Водещ доставчик и през 2023 г. остава Испания, следвана от Германия, Франция, Белгия, Унгария, Нидерландия и др. През 2023 г. на външните пазари са реализирани общо 7 488 тона прясно, охладено и замразено месо от свине, което е с 5,3% под миналогодишното количество. Най-голям е износът за Гърция (увеличение от 21,1% на годишна база), по данни на агроведомството и националната месопреработвателна асоциация.
За 2022 г. вносът на говеждо се равнява на 7 400,3 тона, което е с 23% под нивото от предходната година. Основните доставчици са Полша, Италия и Нидерландия, следвани от Румъния, Испания, Дания и др. Изнесени са 400,1 тона говеждо месо, което представлява спад от 51,7% спрямо предходната година. Най-много се изнася за Унгария, Румъния и Гърция. През 2022 г. са изнесени 48,2 хил. броя живи говеда, с 12,8% повече спрямо предходната 2021 г.
През 2023 г.
добивът на пилешко месо в кланиците,
формира над 99% от общото производство
в страната и възлиза на 90,5 хил. тона, без съществена промяна спрямо предходната година (-0,05%), показва статистиката на МЗХ. Стабилното развитие на сектора е подкрепено от понижението на цените на основните фуражни култури спрямо необичайно високите стойности от 2022 г. и засиленото търсене на птиче месо, предвид неговите диетични качества и сравнително достъпни цени. През последните два месеца на 2023 г. се наблюдава увеличение на заложените в люпилните яйца за пилета за месо (със 7,2% на годишна база) и на реализираните еднодневни пилета за месо (с 5,7%).
През цялата 2023 г. и първите два месеца на текущата 2024 г. цените по веригата на предлагане на пилешко месо в страната са относително стабилни, докладват от МЗХ. Средната продажна цена на цели охладени бройлери (65%) в българските птицекланици за 2023 г. е 209,10 евро/100 кг без ДДС (4,09 лв./кг) – с 2,8% под отчетената за предходната година и с почти 21% по-ниска спрямо средната за ЕС, която нараства с 2,5% на годишна база (до 264,49 евро/100 кг или 5,17 лв./кг без ДДС). През януари 2024 г. средната цена на охладени бройлери (65%) в България се понижава с 4,4% спрямо година по-рано, до 200,37 евро/100 кг (3,92 лв./кг), като е с близо 25% под средната за ЕС. Същевременно, при среднопретеглената цена за ЕС се наблюдава леко увеличение с 1,1%, до 266,44 евро/100 кг (5,21 лв./кг). При държавите-членки, средните цени на охладени бройлери за януари 2024 г. се движат в широкия диапазон от 177,19 евро/100 кг (3,47 лв./кг) в Полша до 421,25 евро/100 кг (8,24 лв./кг) в Германия.
Цената в България е втората
най-ниска в рамките на ЕС,
след тази в Полша, сочат данните на агроведомството.
През 2023 година у нас е произведено 106 082 тона червено месо (в кланично тегло), като 83% от месото е добито в регистрирани кланици, а 17% – в стопанствата. Делът на свинското месо от кланиците достига 98,7% от общо добитото свинско месо. Делът на месото от говеда в кланиците е 43,8% от общо добитото говеждо месо. Произведеното месо от ЕРД и еднокопитни през 2023 г. е с 20,7% по-малко спрямо 2022 г. Произведеното месо от овце и кози е по-малко с 9,7% в сравнение с 2022 година. Свинското месо намалява с 6,2% през изследвания период. Намалява броят на закланите животни със 7,7% през 2023 г. спрямо 2022 година. Закланите говеда в страната са с 30,5% по-малко, свинете са по-малко с 5,3% в сравнение с 2022 г. Вносът на колбаси и подобни продукти от месо, карантии или кръв и приготвените храни на база на тези продукти за 2023 г. се равнява на 10 095,1 тона, а износът за същия период е 6 794,1 тона. Средното потребление на месо на член от домакинство за четвъртото тримесечие на 2023 г. е 10,1 кг, а на месни произведения – 4,4 кг.
Световното производство на свинско месо за 2023 г. достига 124,5 млн. тона, което представлява ръст от 1,4% спрямо 2022 г. Месото от едър рогат добитък в световен мащаб се е повишило с 1% на годишна база, до 76,6 млн. тона, а птичето месо е 146 млн. т, с 1,9% повече на годишна база.
Търговска структура за
реализация на месо у нас
Търговията с месни продукти в страната се осъществява по 4 начина – чрез големите хранителни вериги, квартални магазини, специализирани месарници и на неофициалния пазар за собствена продукция. В низходяща градация за посочените 4 вида търговия е и присъствието на вносна продукция, характерно присъстваща по веригите, за разлика от магазините на
български производители,
които са затворили цикъла
със създаването на марка, или продават суровина от собствени ферми неофициално.
Веригите предлагат широк избор от пресни, замразени и обработени меса, като основно присъстват пилешко, свинско и телешко/говеждо месо, както и субпродукти. По-рядко или сезонно се срещат конско, агнешко, заешко, пуешко и други видове месо. Като изключим пилешкото, веригите работят основно с вносно месо (прясно, но и замразено). При месните продукти се предлага изключително широка гама от български и вносни продукти. По груби данни, търговията чрез търговските вериги заема приблизителен дял около 40-45% от търговията за различните групи месо и месни продукти.
Делът на кварталните магазини в продажбите на месо и месни произведения спада постоянно през последните десетилетия, след като започва експанзията на големите вериги. Кварталните магазини предлагат ограничен избор от прясно месо и залагат основно на замразено (пилешко), както и на продажбата на месни продукти (трайни и малотрайни колбаси, месни консерви).
Месарниците бележат спад в дела си на пазара на месо и месни произведения в началото на века, което се свързва основно с бума на модерната търговия и икономическия растеж (по-голямата заетост и нуждата да се пести време при покупките). Следва нарастване на броя им с появата на специализирани магазини за месо, собственост на производители (средни по размер стопанства и кооперации), също на техни дистрибутори и търговци. Те са сред добрите примери за компании, затворили напълно цикъла – производство на фуражи, отглеждане и угояване на животни, транжиране и месопреработка, съответно продажба в собствени магазини.
Неофициалният пазар обхваща продажбите на дребните стопани на заклани животни на частни лица за собствена консумация. Съществува неофициален пазар и за отглеждане на животни „на ишлеме", т.е. частно лице поема издръжката за угояване на животното, разходите по клането плюс добавка за труда, срещу което си осигурява месото. Обикновено
неофициалният пазар е
активен около празници
като Коледа, Гергьовден, Великден и др. Основно по този начин се търгува агнешко и свинско, но също и пилешко. В този канал се включват и продажбите на месни произведения (суджуци, наденици) собствено производство на частни лица, които са особено популярни в и край местата за селски и екотуризъм.
Коментари