Възстановяване на популациите от черноморски миди се забелязва по крайбрежието на Созопол. Това отбелязват повечето водолази там. За тях тази тенденция е силно положителна, след като дълги години са свикнали да виждат мидена пустиня заради нашествието на инвазивните рапани. Какъв симптом е това и има ли надежда за черноморската мида?

Промяната е съвсем отчетлива. Камъните са обрасли с миди. Не че рапаните са изчезнали. Но нещо е станало и мидите са там. Навсякъде около острова "Свети Иван" срещу Созопол.

"Дали от по-чистите морета, които имаме, дали от действието на пречиствателните станции, или от интензивното събиране на рапаните – наблюдаваме, че всичко се възвърна, мидите, живота, и попчета, и лихмуси и дънни рибки, които се въртят около тези мидени струпвания", коментира водолазният инструктор Найден Недев.

Мидите не са успели все още да си изградят еволюционни механизми срещу новопристигналия с корабите хищник. А рапаните в нашите води, без естествен враг се размножават на воля като оставят след себе си мидена пустиня.

"Имаше години, в които цялото дъно беше осеяно само с черупки от миди", добави водолазът.

Но морските биолози не са толкова въодушевени. За тях възраждането на мидените популации са локални и временни.

"Ами като цяло възстановяване и контрол на популацията на инвазивни видове в моретата е практически невъзможен с човешки дейности. През лятото, когато е топло и рапаните са много активни, те масово се концентрират там, където има черна мида. И могат за един сезон да унищожат всички миди в даден район, както в Созопол през 2019", обясни д-р Димитър Беров от Института по биоразнообразие и екосистемни изслевания, БАН.

След като са опустошили всичко наоколо, сега са минали на следващата мидена популация и тези тук могат да си поемат дъх. Но ще е за кратко. И рапанджиите, май, няма да помогнат много.

"Поради изкупуването на рапани за азиатските пазари тук се организират групи, които почнаха да работят и да вадят рапани и така си вадят доход хората", коментира Найден Недев.

"Проблемът със събирането на рапани е, че рапанджиите не събират малките рапанчета, а пък те също са много масови и се развиват много бързо", добави д-р Димитър Беров.

И така, на юг от Ахтопол, където и водата е по-топла, черната мида покрай брега от десетилетия почти липсва. Но не е изчезнала съвсем. Просто се е преместила на дълбокото, пише БНТ.

"Под 40-50 метра в шелфа, където въздействието на рапаните е по-малко, тъй като водата е по-студена по-дълъг период от годината и почти там няма въздействие от рапаните. И тези миди, всъщност, захранват крайбрежието с ларви, които могат да колонизират голите скали", добави д-р Беров.

И опазването на тези дълбоководни популации може да даде някакво предимство на мидите в неравната им битка с рапаните. Стига да има кой да контролира зловредното тралене.