Очакват се сравнително добри добиви от скъпата подправка, въпреки че сушата се е отразила и на нея

Инес ЗЛАТАНОВА

Произведеният в България шафран е в топ 3 в света по качество. Това показват анализите и на българските, и на чуждестранните лаборатории, заяви пред „Български фермер" Антонио Бонев, председател на Сдружението на шафранопроизводителите в България (СШПБ). В него членуват 44 стопани, които произвеждат общо около 20 кг от скъпата подправка годишно. В 1 кг сух шафран се съдържат между 200 000 и 450 000 нишки (стигми), а за добиването му са необходими десетки часове ръчен труд. Това определя и високата цена от около 35 лв. за 1 грам или 35 000 лв./кг.

В момента шафранопроизводителите са пред кампания, даже в някои райони на страната са добити първите цветове. Очакват се сравнително добри добиви, но за съжаление сушата оказва влияние дори на такава устойчива култура като шафрана. Напояването е решение, но преди цъфтеж трябва да се сухо и да се внимава, защото преовлажняването води до гъбични инфекции, въпреки че културата е устойчива на болести.

„Производството на шафран е печеливш бизнес, защото културата е изключителна сама по себе си, може да се използва както като подправка, така и като билка в най-различни продукти", казва още Антонио Бонев. По отношение на себестойността и изкупната цена на посадъчния материал, при всеки производител е различно. Луковиците се продават основно на килограм, някъде може да се намерят и на бройка, а цената е по договаряне спрямо производителя, големината и качеството. Всеки член на СПШБ може свободно да обяви посадъчен материал за продажба, през сайта на сдружението и се договаря индивидуално със заинтересованите потребители за цената на принципа на свободния пазар. Бонев например продава луковици на цена от 22-26 лв./кг.

Има малко количество шафран, останал от предходни години, което обаче не означава, че е по-лош от новите партиди, твърди председателят на сдружението на шафранопроизводителите. Според него са необходими опити за пласиране както в страната, така и на външни пазари, но всичко е процес и трябва да се измине дълъг път до утвърждаването на българския шафран.

По думите на Бонев функцията на СШПБ не е юридическа, а по-скоро представителна, като изкупуване за момента няма, идеята е да се получи вътрешно такова между членовете на съюза, които на свой ред са регистрирани като фирми, ЗП, ЕТ и т.н. Ако на някой не му достига количество, за да задоволи конкретно търсене от клиент се обръща към своите колеги, които се отзовават и му предоставят суровина.

Още за производството на шафран у нас четете в новия брой на в. "Български фермер" от 7-13 октомври