Първият сняг по високите върхове в планината вече е факт. Зимата наближава и в ниските части, независимо дали ни се иска или не. Ние все ще намерим как и къде да се стоплим, но как се спасяват от студа растенията? Всеки градинар трябва да помисли за зимна защита на чувствителните видове докато времето още е хубаво. Не бива да се отлагат и предзимните резитби на декоративните храсти.

От простичките мерки за защита, като загребването и мулчирането с клонки и слама до сложните индивидуални структури около растенията с полиетилен или агрил, разликата е голяма. Факт е обаче, че

всичко зависи от студоустойчивостта

на конкретните видове

и способността им да се възстановяват напролет. Дори едно варосване на стволовете на дърветата би било от голяма полза, особено предвид резките колебания на температурата. Затова не го пропускайте.

Палмите например, имат нужда от собствена зимна къщурка, а някои дори и от отопление. Няма шанс да оцелеят с едно просто мулчиране. Студоустойчивият банан пък има отлична възстановителна способност, но надземната маса отмира през студените месеци. При него мулчирането и загърлянето на стъблото с растителни остатъци дават отлични резултати.

Не забравяйте да полеете преди минусите

За да сработи защитата, трябва да вземат предвид много фактори. Мулчирането и загръщането на стъблата с органична материя трябва да осигурява не само топлина, но и добра циркулация на въздуха, защото в противен случай може да се стигне до гниене. Полиетиленовите укрития също са колкото полезни, толкова и опасни в това отношение.

Важно условие за успешно презимуване е почвата да е мокра преди да замръзне. Влажната почва предпазва корените, защото задържа повече топлина от сухата.

Както казахме, зимните условия, резките температурни колебания и студените ветрове могат да бъдат много опасни. Слънцето може особено да навреди на скоро засадени вечнозелените растения. Случва се да се получат изгаряния по листата или дори по стъблото. Защитен екран ще реши проблема. Такъв ще бъде от полза и на ветровити места с постоянен вятър от една посока.

Присадката е най-чувствителна

При розите присадката е най-чувствителна. Важи и за всички други присадени растения. Градинарите знаят, че преди зимата розите се подрязват високо и се загребват. Това са мерките за защита при тях. А в някои райони дори не са наложителни.

В студените райони и високопланинските места се препоръчва загрибването да става не само с почва, но и с листа и клонки от иглолистни растения. Присадката трябва да бъде защитена от минусовите температури. Внимавайте какви листа използвате. Те не бива да са болни. Вземете почва за купчинката от друго място, за да не оголите млади коренчета.

Когато присадката е високо над почвата,

както при щамбовите рози, някои червенолистни или плачещи форми на сливи, череши и други, няма как да бъде затрупана с почва, а загребването в основата не е от кой знае каква полза. Слабото място е именно зоната на срастване между присадника и подложката.

Едно от решенията е цялото растение да бъде наведено до нивото на почвата и да се затрупа с листа и почва. Голяма е обаче опасността от пречупване на стъблото или събуждане на спящи пъпки от подложката. Вторият вариант е загръщане на стъблото и короната със зебло или друга защитна материя. Около розовото мини дръвче може да се изгради цилиндър, който да се напълни с листа. Те ще послужат за изолация.

Независимо от всичко, с предпазните мерки не бива да се бърза, защото топлината може да подлъже растенията.

Снимка: 4-5