16° C, ясно небе
Люспите на суровината могат да се използват като храна за животните
Пазарната цена на какаото претърпя безпрецедентен скок, като от началото на 2024 г. едва до пролетта се увеличава с 250% спрямо предходната година. Според Bloomberg, през февруари тази година фючърсен договор достига 5600 долара за тон, което е най-високата цена от 65 г. насам. През април суровината достигна невиждани стойности в световен мащаб – над 10 до 12 хил. долара за тон какаови зърна. След Великденските празници цената падна обратно на около 7000 долара/тон, като за два дни се отчете рязък спад с около 27%, но и към момента все още остава 3 пъти по-висока от миналите години (около 5400 долара за тон). Цените на какаото скачат, тъй като предлагането е по-ниско от търсенето за трета поредна година, според Международната организация по какаото (ICCO).
Въпреки спада в продажбите на шоколадови изделия, производителите са принудени да повишат цените им (като за 2023 г. се наблюдава ръст от 10-15%), в унисон с глобалната инфлация, така че правят сериозни печалби, докато произвеждат по-малко. Тази година се очаква световното първично производство (на какаови зърна) да спадне с 11%. Това е обезпокоителна тенденция на фона на
утроеното търсене за последните 40 г.,
което надхвърля предлагането
В световен мащаб се консумират 4,8 млн. т какао, 90% под формата на шоколад. Европа е водещ потребител с 50% от търсенето. Тази година предлагането е малко вероятно да надхвърли 4,5 млн. т. Според световните изследвания до 2050 г. Африка няма да може да поддържа производството на достатъчна реколта. Всичко
това се дължи на слабите
реколти в Западна Африка
и прекъсвания по веригата за доставки. Проблеми като болестта на черните шушулки по какаовите дървета (гъбична инфекция, разпространявана от дъждовете) и други патогени, изискващи химическа обработка, климатични явления като топлите течения Ел Ниньо, отглеждането на пряка слънчева светлина (което е и причина за обезлесяване) и неподновяването на възрастни дръвчета също оказват своето влияние в производството на продукти от какао. Страни като Еквадор и Кот д'Ивоар, водещи производители в света, претърпяват драстичен спад в добивите, поставяйки недостигът на предлагане като проблем в средносрочен план.
Четири държави представляват 75% от световното производство на какаови зърна, над 60% от които са в тесния диапазон на Западна Африка, което го прави уязвимо на подобни икономически и метеорологични шокове. В Кот Д'Ивоар, например, икономиката е зависима от износа на какао, който съставлява 40% от общия експорт на страната и 10% от нейния БВП.
В такъв момент фермерите в Африка имат няколко алтернативи – да продължат да оперират с по-ниски доходи, да култивират нова земя или да преобразуват културите в палми или каучукови дървета, или
да подновят растенията
на над 15-годишна възраст,
чиято производителност е паднала под нивото на рентабилност. Последното обаче означава, че трябва да изчакат новите насаждения да станат на 5 години, за да започнат да плододават, а преместването на градините води до изсичане, следователно обезлесяване на девствени площи, за да се извлече финансова полза за индустрията от горските територии. Недостигът на производство за покриване на нуждите изисква разширяване на обработваемата земя, което също е в разрез с опазването на горите и води до обезлесяване – процес, изострен от трудността по проследяване на какаовите продукти след етапа на смилане. Тамошните земеделци са изправени пред нови изисквания за произхода на стоката от други страни, проблема с бедността, контрабандата, гражданските конфликти, и натиска от големите концерни в индустрията за по-ниска цена, при което нямат възможност да инвестират в подобрения и решения за опазване на насажденията от климатичното влияние.
По отношение на шоколадовата индустрия в България, прогнозите са износът на шоколад да достигне 226 млн. долара до 2026 г. спрямо 184 млн. долара през 2021 г. Това се равнява на среден годишен темп на растеж от 3,2%. От 2001 г.
българският износ нараства
средно с 9,6% всяка година
През 2021 г. България е на 25-то място в света, след Унгария със 184 милиона долара. На първо място е Канада, а Белгия, Италия и Нидерландия са съответно на второ, трето и четвърто място. Очаква се вносът на шоколад в България да достигне 221 млн. долара до 2026 г. спрямо 184 млн. долара през 2021 г. - среден годишен темп на растеж от 2,9%. От 2001 г. българският внос нараства средно с 8,6% всяка година. През 2021 г. България е на 32-ро място в света, след Нова Зеландия със 184 милиона долара. САЩ е на първо място, а Германия, Франция и Обединеното кралство са съответно на второ, трето и четвърто място.
Дестинациите за износ на какаови зърна са предимно в Европа и Северна Америка, където суровината се преработва в продукти за шоколадовата индустрия, които носят високата добавена стойност. За текущия сезон, Кот д'Ивоар преработва 615 000 т, а за сравнение, основна дестинация за преработка извън страните производителки е Нидерландия, където се обработва почти същото количество какао – 600 000 т. У нас има няколко индустриални предприятия – на „Монделийз България", част от американския концерн Kraft Foods (до 1994 г. фабрика „Своге"), „Нестле", „Алкао", "Мелбон", "Дари мекс" и други. На територията на страната също има много по-малки преработвателни спредприятия, които произвеждат бутикови изделия от какао, като бонбони, фигурки и занаятчийски (или т.нар. „крафт") шоколади. За фабриката в Своге е планирано разширение с нова линия за формоване на шоколадови таблетки, в което са инвестирани 40 млн. долара. Лидер в сектор „Преработка на какао, производство на шоколадови и захарни изделия" за 2020 г. е „Нестле България" АД-София с 20 112 000 лв. печалба, по данни на Българска стопанска камара. Швейцарският собственик не е спирал инвестициите дори по време на пандемията, когато също е монтирал нови производствени мощности и поточна линия.
На второ място в сектора за същата година с печалба в размер на 5 349 000 лв. е фирма „Алкао". В нейната фабрика в Първомай се преработват какаовите зърна от Западна Африка в какао на прах и компоненти за шоколад – какаова маса и какаово масло. Фирмата е създадена през 2012 г., като част от турската „Алтънмарка", чиито собственици закупуват имота в Първомай. Така разширяват пазарните си възможности към Европа. Анелия Малчева, търговски специалист на фирмата, споделя за в. „Български фермер", че последните няколко години излизат на пазара с продажби към национални или чуждестранни производители на шоколадови продукти по модела B2B (Business to business), а скоро ще започнат да произвеждат и крайни продукти за потребителите. Затова в момента се интересуват от процесите в крайния етап на преработка, например зелени и устойчиви практики за пакетиране.
„В страната сме на високо индустриално ниво, има и фирми, които правят ръчни шоколади и т.н., но нашето производство е масово -
преработваме около 40 хил. т
какаово зърно годишно,
което е голям обем. Добре покриваме пазарите в Европа и Близкия изток, защото сме дъщерно дружество на турска компания, създадена през 90-те години на миналия век. Тепърва започваме да изнасяме на запад, затова се интересуваме от европейските политики за устойчивост и обезлесяване, както и регулациите за износ. Знаете, първенците в Европа са Белгия, Нидерландия и Германия с традиционното си производство на шоколад, но ние като прохождащи смятам, че имаме перспективата да сме полезно производство за региона на Балканите", казва Малчева.
Според нея климатичните промени са само част от проблемите на производителите на какао, заедно с политиките за обезлесяване, обработката на земята без детски труд по демократичен принцип и други. Затова недостигът на какао е в световен мащаб, но за щастие тяхната фирма не изпитва проблеми с доставките. Разказва за това как от миналата година цената на какао зърната на борсите много се е повишила, поради различни фактори и все още не може да се нормализира, което влияе върху потребителските цени, но за момента определя сектора в България за стабилен.
Фабриката им е построена върху 22 дка площ. Към момента там работят около 230 души на 3 смени, така че производственият процес да е непрекъснат 24/7. Планира се създаването на чисто нова шоколадова фабрика в близко бъдеще, за да може процесът на производство да бъде финализиран и търговията да достига както бизнеса, така и крайните потребители. В цеха всичко е автоматизирано, цикълът е затворен – от вкарването на какаови зърна, през производството, до пакетажа. Инвестира се постоянно в нови машини, като последната инвестиция например е в нова линия за алкализация. Постоянно се увеличава капацитетът, т.е. фабриката се развива и осигурява нови работни места, което е добре за региона и среща подкрепата на местната власт. За 2023 г. печалбата им е 6,5 млн. евро.
От казаното от Анелия, вероятно най-полезно за българските фермери ще бъде това, че отпаден продукт в тяхната фабрика,
какаовите люспи, в Европа
се влагат в храната на добитъка
У нас това е непозната практика, но този страничен продукт е безопасен и полезен за животните, особено за едрия рогат добитък. Търговската директорка на фирмата за преработка на какао твърди, че се е опитвала да предложи тази алтернатива на родните животновъди като решение на проблема с недостига на фураж. Към момента люспите се продават в Централна и Западна Европа, където успешно е внедрена употребата им като фуражна съставка. Тя си обяснява неуспеха на тази практика у нас с това, че животновъдните ферми тук са по-малки и по-предпазливи, заради което се колебаят да използват нов продукт за фураж. Все пак определя суровината за полезна, защото има преимущества при изхранването на животните – вкусна е, засилва метаболизма и е стимулант, както всеки компонент на какаото.
Големи компании като „Монделийз" и „Старбъкс" преработват този отпадък, превръщайки го в храни и напитки, привличайки онази част от потребителите, които призовават големите производители да намалят замърсяването върху околната среда. В Камерун дори, какаовите черупки, изсушени на слънце и смилани на прах се предлагат като фураж. Те съдържат мазнини и витамин D, давайки по-добра хранителна стойност, когато са направени на брашно. Също тебромин, който е вреден за физиологията на животните, затова се премахва от състава при повторната преработка за фураж. Могат да се използват като заместител на фуражи, храна за птици, говеда и свине, предлагайки се в дажбата. Детеобромираните какаови черупки и люспи
могат да заменят царевицата от
диетата на животните на 30-50%
Друго селскостопанско приложение на страничните суровини от преработката на какао е торене на почвата. Използването на странични агропромишлени продукти в храненето на животните е обещаваща стратегия за намаляване на конкуренцията между храните и фуражите, разходите за храна за животновъдите и въздействието върху околната среда на производството на храни от животински произход.
Коментари