Елейна, Янина, Свежен и Искра са имената на четирите нови сорта маслодайни рози, селекционирани в Института по етеричномалслени култури в Казанлък. Въпреки че българското розово масло повече от 350 г. шества на световната сцена, българските учени не спират да работят и да отговарят на съвременните предизвикателства.

Няма друго растение, отглеждано от хората, което да се е запазило почти непроменено толкова години. Съвременната селекция при културните растения изисква създаването на все нови и нови сортове и хибриди, които да отговарят на променящото се търсене.

Разбира се, и маслодайната роза не е подмината от това, но в значително по-малка степен. Основното изискване към розите, отглеждани сега, както и преди стотина години, е да дават качествено масло. И тук обаче няма как да се избяга от стремежа за по-високи добиви, както и за растения, устойчиви на болести и неблагоприятни климатични условия.

Именно това са целите, които са си поставили и нашите учени при създаването на новите сортове, разработвани в продължение на години. Сега сортовете са признати и могат да се прилагат в практиката. На този етап е трудно, тъй като сортовете бавно намират приложение в практиката, признават учените от института. При полските и зеленчуковите култури, е лесно. Там всяка година можеш да сменяш сортовия състав. Розовото насаждение обаче се създава поне за 15-20 години. Затова и въвеждането на новите сортове ще стане по-бавно - при създаването на нови насаждения или при подмяната на остарели градини. А отглеждането на тези нови сортове си струва, тъй като те са изключително високопродуктивни, с качествен свеж цвят и етерични масла. Освен това те са устойчиви на болести и ниски температури.

Въпреки че в света има над 200 вида и над 18 000 сорта рози, ненадминатото българско розово масло се получава от вида Роза дамасцена, каквато е казанлъшка маслодайна роза. Друга роза, която също присъства в етеричното масло, е бялата маслодайна роза. През годините са правени много кръстоски между тези два основни вида рози с други местни и чужди форми и видове, за да се селектират разнообразни сортове. Получени са доста интересни рози с красиви и ароматни цветове, които се използват в практиката, а някои дори имат колекционерска стойност.

Една от целите на съвременната селекция е създаването и на специални хибридни форми, които да са подходящи изключително за биологично производство, което има много добра реализация на международните пазари, признават от института.

Научните работници искат да акцентират и върху бялата маслодайна роза, която в миналото е заемала доста големи площи у нас. Това се е дължало на факта, че в старите стандарти за суровина са посочени и двата вида, но в днешния международен стандарт за розово масло категорично е дадена само Роза дамасцена.

Качествата на бялата маслодайна роза обаче са недооценени, смятат българските учени.

Този вид има потенциал, който още не е изявен и затова те искат да го разработят. В света се търсят нови аромати, а този вид е в състояние да предложи нещо различно. Затова усилията на специалистите са насочени към изследвания на физиологията на вида и влиянието на абиотичните фактори върху етеричното масло, особеностите при съхранението на цвета, резервите за пълното извличане на маслото, спецификата в състава и свойствата на етеричното масло, възможностите за извличане и приложение на биологично-активни вещества.

Както споменахме, българското розово масло е с относително постоянен състав и сравнително тесни граници на вариране, количествени различия в компонентите се наблюдават както при селекционираните сортове и внедрената популация, така и при смесването им в смеси.

Вложено в смеси, етеричното масло от бялата маслодайна роза дава отражение върху мирисовата оценка в положителна посока, категорични са учените. Проведените изследвания показват възможности за получаване на стандартно розово масло, чрез контролирано смесване на етерични масла от селекционираните сортове, популации и видове. Получените данни и оценки биха могли да намерят практическо приложение при внедряване на сортовете в производството.

Как се подпомагат производителите на рози

Розопроизводителите могат да кандидатстват за подпомагане по Програмата за развитие на селските райони по четири мерки. Това са мярка 214 "Агроекологични плащания", мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", мярка 141 "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" и мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери". Най-голяма е субсидията по мярка 121. По нея земеделските производители могат да получат средства за модернизиране и подобряване на конкурентоспособността си. Могат да си купят машини, оборудване и съоръжения, за реконструкция и изграждане на производствени сгради. Минималният размер на допустимите разходи за един проект е левовата равностойност на 3500 евро. Максималният размер на инвестицията достига до 1 500 000 евро, но тя е само за кандидати, които са предприятия, партньори или свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия.