15° C, облачно
По-важните болести и неприятели, при които трябва да се провежда редовен мониторинг
БОЛЕСТИ
Брашнеста мана
Добре позната болест, която се развива особено силно в горски райони, където има натрупан висок инфекциозен фон.
Причинител на брашнестата мана е гъбата Phyllactinia guttata sp. coryli (Phyllactinia suffulta).
Симптоми:
Първоначално заразените растения не проявяват видими признаци, те се забелязват по-късно.
От долната страна на листата се образува фин налеп, наподобяващ паяжина. По-късно се развива и покрива цялата повърхност. В него се развиват плодните тела на гъбата – малки черни точици.
Заразяването става през пролетта.
Контрол:
- Избор на подходящо място за ново насаждение.
- Спазване на добри практики при отглеждане на културата.
- Третиране с продукти, които са на база сяра.
Бактериоза
Определя се като най-опасната болест за лешника, тъй като може да причини загиването на растенията.
Симптоми:
Заразата се проявява почти по всички растителни части на растението.
- По листата се забелязват дребни петна, които са ъгловати или закръглени, с жълто-зелен цвят. По-късно засъхват в центъра и стават червено-кафяви, с жълто-зелен ореол по периферията.
- Пъпките покафеняват и не се развиват.
- По кората на летораслите се развиват воднисти зони, оцветени в тъмнозелено, а по-късно стават черно-кафяви. Връхните части над заразата изсъхват, като листата остават по тях.
- По стъблото се развива некроза.
- По чашката на плода се развиват петна. Те потъмняват и изсъхват. Не образуват ядка.
Патоген:
Причинител е бактерията Xanthomonas arboricola pv. corylina.
Заразата се запазва по пъпките, рани по стъблото и клоните. При благоприятни условия през пролетта започва заразяването, което става чрез пъпките или чрез раните по растението.
Контрол:
- Избор на място за ново насаждение.
- Използване на здрав посадъчен материал.
- Прилагане на добри практики при отглеждане на културата.
- Резитба на заразените клони – прави се на 25-30 см под засегнатото място.
- Дезинфекциране на ножиците и другите помощни инструменти.
- През есента се третира с медсъдържащи продукти.
- Вегетационни третирания при наличие на зараза.
Гниене
Фитофторовото гниене е сравнително нова болест за страната ни. Вси още продължава да се проучва причинителят и въздействието му върху културата.
Болните растения се отличават на фона на здравите в насаждението. Те изостават в развитието си и са с намалена жизненост.
Симптоми:
- Листата са по-малки, хлоротични и завити нагоре. По-късно през лятото листата са хлоротични, с блед жълт цвят и червеникав оттенък. Те се завиват, увяхват и опадат.
- Част от пъпките не се развиват.
- Наблюдава се внезапно увяхване на връхните клонки и листа.
- Може да се стигне до загиване на отделни клони, дори и цели дървета.
- По корените в основата на кореновата шийка се образуват тъмносиви воднисти петна. Заразените тъкани се различават ясно от здравите.
Причинител на болестта е гъбата Phytophthora cactorum.
За контрол на болестта се препоръчва прилагане на подходящи фунгициди чрез поливка на растенията, след като се установят първите симптоми.
НЕПРИЯТЕЛИ
Лешников хоботник
Неприятелят е разпространен навсякъде у нас, вреди по плодовете. При силно нападение може да нанесе сериозни щети по реколтата от ядки.
Хоботникът развива едно поколение през годината, зимува като ларва в почвата.
През пролетта неприятелят продължава развитието си, като бръмбарите се хранят с листата и новообразуващите се плодчета. Голяма част от плодовете изсъхват.
Женските бръмбари снасят яйцата си - по едни или две в плодовете. Когато плодовете са много малки, отворите, направени от насекомите, може да зараснат. Ако са по-големи - ясно си личат.
Ларвите се хранят вътре в плода с ядката, като отделят огризки и извержения. По-късно нападнатите плодове окапват. Завършилите развитието си ларви напуска плода и отиват в почвата да зимуват.
Контрол:
- Събиране и унищожаване на повредените плодове, преди ларвите да ги напуснат.
- Почвени обработки през лятото ограничават популацията на неприятеля, тъй като унищожават част от ларвите, които са в почвата да зимуват.
- Третиране с подходящи инсектициди, като се спазват точно указанията на производителя за най-подходящия период.
Лешников сечко
Основен неприятел е за лешника, но напада също орех, както и горски видове – габър, върба и др.
Възрастните неприятели се появяват през пролетта – май и юни, като женските снасят яйцата си под кората на едногодишните клонки. Ларвата първоначално изгризва кръгла галерия, а след това надлъжна, която може да достигне до около 50 см дължина. Те зимуват в нея, а на следващата пролет прави низходяща галерия. В края на есента оформя камерка в основата на клона, където какавидира и зимува втори път.
Лешниковият сечко развива едно поколение за две години.
На мястото, където е изкопана кръглата галерия, се образува изпъкнал пръстен. През есента той изсъхва и води до нацепване на клонките.
Контрол:
- През зимните месеци се изрязват клонките, където се виждат пръстеновидните образувания. Те се унищожават.
- Третиране с инсектицид по време на имагиниране на младите бръмбари – през пролетта.
Може да се извършат едновременни третирания за борба с хоботника и сечкото, както и срещу други неприятели.
Миризлив дървесинояд
Неприятелят се развива за две години. Зимува като гъсеница от различни възрасти във входове в дървесината на ствола и големите клони.
Летежът на пеперудите започва в края на пролетта – обикновено май и продължава до септември. Те летят привечер, снасят яйцата си по напуканата кора, рани от резитба или други. Излюпването на гъсениците продължава няколко месеца, чак до началото на есента.
Младите гъсеници навлизат през кората в дървесината и изгризват широко галерия. През първата година живеят заедно, а през втората и третата – самостоятелно, като изгризват вертикални ходове. Местата, където се намират гъсениците миришат на оцет – оттам и името не неприятеля.
Нападнатите храсти имат отслабено развитие, може да се стигне до пречупване и изсъхване.
Контрол:
- Добро поддържане на между- и вътрередовите пространства.
- Премахване на плевелите.
- Резитба на изсъхнали клони и дървета. Задължително е да се унищожат.
- Балансирано торене, което гарантира по-здрави растения.
- Внимателна резитба, да се избягват раните. Ако се направят – да се обработват с подходящи продукти.
- Варосване на стволовете, което предпазва кората от напукване през зимата.
Пъпков акар
Ненасекомният неприятел е изключително опасен, може да доведе до редуциране на реколтата.
Акарът поврежда клетъчните стени на пъпките, които още през есента нарастват и се деформират. През пролетта женските акари напускат пъпките и се заселват по младите листа, където снасят яйцата си. Нимфите се развиват през лятото, а след това навлизат в новите пъпки. Възрастните се хранят през есента и зимата.
Установено е, че пъпките, в които се развиват женските цветни органи, са предпочитани от вредителя.
Нападнатите растения имат слаб растеж, а добивите са редуцирани с 50%.
Контрол:
- Използване на здрав посадъчен материал.
- При установяване на пъпковия акар в насаждението се третира неколкократно с подходящи акарициди. Извършва се по време на пролетната миграция на акарите.
НОВИ ВРЕДИТЕЛИ
Зелена миризливка
Вредните стадии са нимфите и възрастните. Те смучат сок от всички части на растенията, но преди всичко от пъпки и плодове. Неприятелят вреди по зелените плодчета, като смуче сок от тях. Вследствие на повредата се образуват петна по плодовете, ядката хлътва, наблюдава се преждевременното окапване.
Кафява мраморна дървеница
Повредите се нанасят от нимфите и възрастните, които се изхранват основно с пъпки и плодове. При лешника неприятелят нанасят повреди по време на цялата вегетация.
- При нападение на младите ядки, то те спират да нарастват, а черупките остават празни.
- При нарастващите ядки се наблюдават деформации.
- Когато ядките са напълно развити, то се образуват вкорковени и некротични петна.
Обикновена сливова щитоносна въшка
Неприятелят е изключително опасен. Повредата се изразява в отслабване на дърветата и изоставане в растежа им. При висока плътност на вредителя може да се стигне до изсъхване на отделни клонки и клони.
Коментари