2° C, ясно небе
Димитър Витанов от берковишкото село Бързия е пример за това как добрата репутация помага в бизнеса
Димитър Витанов е потомствен животновъд с 126 кози и 20 овце в берковишкото село Бързия. Той е пример за това как добрата репутация помага в бизнеса. До преди две години е произвеждал само млечни продукти от козе мляко, но търсенето на храни от други видове мляко го кара да се замисли как да разшири стопанството и да започне да отглежда овце.
„Много клиенти ме питаха: Само продукти от козе мляко ли продавате, друго няма ли? Възможностите на фермата ми позволяват да отглеждам още животни. Реших, че мога да отглеждам освен кози и овце. Година-две обмислях дали да взема овце и накрая реших, че ще взема, за да пробвам. Обсъдих изискванията с ветеринарите и те ми препоръчаха да отглеждам максимум 20. Това беше най-разумното решение, защото нямах опит в отглеждането на овце и трябваше да започна полека", разказва Димитър Витанов и допълва:
„Купих си овцете от един колега от село Меляне. Първоначално мислех да взема високомлечната порода Аваси, но говорих с колега с около 700 овце Аваси и разбрах, че тази порода е по-пригодена за отглеждане в ниските райони. Препоръката на колегите беше да взема местна порода - Балканска овца.
Доим малко мляко – между 10 л и 15 л. Имам малка мандра, в нея преработвам овче и козе, като ги редувам всеки ден. Нямам техника за съхранение и всичко трябва да се преработи много бързо. Понеже имаме малки количества, продаваме цялата продукция от козе и овче мляко на място във фермата и на фермерски пазари в София. Сиренето и киселото мляко се търсят най-силно в момента".
Мъчно се работи с администрацията
Трудно е да си животновъд в сегашните условия, защото за да успееш, трябва да умееш освен да се грижиш за животните, да имаш познания по счетоводство, по производство на млечни продукти и търговия с храни, казва Димитър Витанов и допълва: „По новините съобщават, че са изплатили милиони на фермерите, но като разпределиш тези пари през годината, не излиза и една минимална работна заплата".
При това изискванията към фермерите са все повече и все по-абсурдни: „Баща ми е на 70 години и трябваше да изкара курс за прикачен инвентар. Толкова години той отглежда животни, но го накараха да вземе тапия за животновъд. Принуден беше да се запише на курс за отглеждане на крави, а ние отглеждаме кози – всичко беше, за да се дадат едни пари за един документ", казва Димитър и посочва, че липсата на ефективност и на воля за промяна прави работата с институциите мъчна.
„Попълваме дневници, в които си принуден да пишеш глупости. Вероятно е ясно и на хората, които гледат дневниците, че някои инструкции са абсурдни", посочва опитният фермер и допълва, че наскоро му се наложило да доказва по няколко пъти едно и също обстоятелство пред държавните институции: „Наложи се да подавам едни и същи документи пред общинската и областната служба на ДФ „Земеделие". Не са виновни служителите по места, просто централната власт няма воля да организира ефективно работата.
Сутрин в 5 ч. съм във фермата, храня, поя, доя, грижа се за малките, за преработка всеки ден. Ако трябва сам да се справя и с тичането по институции, работата става трудна. Работният ми ден завършва със залеза на слънцето. Зимата е по-добре, защото по-рано се стъмва, тогава работният ни ден е 16-18 часа".
Нелоялна конкуренция и
изкупни цени под себестойност
Нелоялната конкуренция от хора, които продават свободно домашно сирене, остава проблем, който притеснява много регистрирани животновъди. „Нашата продукция се продава, след като свърши тяхната", посочва Димитър Витанов и уточнява, че цената на сиренето на черно е около 15 лв./кг: „Ние продаваме за 20 лв./кг. Разликата идва оттам, че всяка седмица ние даваме проби от нашите продукти за лабораторни изследвания, опаковките ни са чисто нови, а не употребявани каквито обикновено се ползват при производството в домашни условия".
Изкупните цени на фермерското мляко в района не преминават 1 лв. за литър. „Най-добрият вариант е, сам да си преработваш млякото. Така добавяш стойност", според фермера. По неговите думи сред местните хора е известно, че се внася мляко предимно от Унгария на цена от 70 ст./л: „Явно там по-добре развиват животновъдството, защото при нас нещата не са добре".
Без стимул за работа
Основното ограничение пред разрастването на фермата е липсата на работна ръка, казва Димитър Витанов и дава пример: „Обмислям, след няколко години да взема няколко крави или биволици, но изчаквам, защото в нашия район няма хора, които искат да работят каквото и да било. За фермата в момента се грижим аз и моите родители, които са на възраст над 70 години. Съпругата ми има друга работа, понякога помагат и децата".
Социалните помощи са стимул за местните хора да не търсят работа, посочва стопанинът: „Скоро търсих работници чрез фирма посредник, но има условие – на трима българи да се наема един чужденец. Ако имаше българи за работа, ние нямаше да имаме нужда от чужденци. Добре щеше да е да има българи, но няма."
Нови дейности
Образованието на бакалавър по счетоводство и контрол помага на Димитър Витанов да развива стопанството си и да се справя с документите за кандидатстване по програмите за подпомагане. През миналия програмен период е изпълнил успешно проект по подмярка 6.3 от Програмата за развитие на селските райони. „В момента кандидатствам с проект по Плана за възстановяване и устойчивост. Очаквам да имаме успех на второ класиране. Проектът е на стойност 450 000 лева, от които половината трябва да бъде мое участие. Ще трябва да взема банков кредит, който ще трябва да погасявам. Искам да поставя доилна инсталация с централен млекопровод, малка фотоволтаична централа, машини за обработка на ливадите и автоматично изхранване на животните", споделя опитният фермер.
Забавеното подпомагане тласка фермерите
към непосилни задължения
Забавената подкрепа по екосхемите, за хуманно отношение към животните и втория транш на компенсацията заради войната в Украйна тласка фермерите към ново задлъжняване, което ще се окаже непосилно. Много стопани няма да издържат и ще се откажат от животновъдството. Това каза пред „Български фермер" Димитър Витанов.
„Все още очакваме изплащането на помощта по две екосхеми и за хуманно отношение към животните. Това са три мерки, по които средствата вече трябваше да бъдат изплатени. В края на септември завършва Кампания 2024, а ние все още не сме получили парите за 2023 г. За много животновъди това е фатално, защото разчитат на тези пари, за да си погасят задълженията към НАП. Необходимо ни е да си набавим храна за 2025 г., идва разплащането на рентите. Когато се забавят тези средства, ние трябва да вземем кредити от банката и, след като изплатим лихвите, излиза, че разходите за фуражното зърно стават не 30 ст., а 40 стотинки. Системата убива животновъдите бавно и полека", категоричен е стопанинът.
Коментари