За първи път се случи такова силно единство между сънародниците ни от всички партии, увери евродепутатът Андрей Новаков. 0 Два са възможните варианти за окончателен текст за класификацията на етеричните масла. И двата изключват първоначалната идея за „опасни" на Еврокомисията

Радина Иванова

През последните 20 г. изключително много се увеличават регулативните изисквания към отрасъла на етерично-маслените култури. Производителите са принудени да се запознават, да изпълняват и да следват нови регламенти и стандарти, включително и на последващите от тях нови изисквания на купувачите.

„Създадоха се регламенти, които касаят употребата на продуктите в различни приложения на козметиката, парфюмерията, фармацията и храните. Редица съставки на етеричните масла бяха класифицирани като алергени, като притежаващи едно или друго свойство, характеризирано като опасно или рисково и съответно ограничени или забранени за влагане в крайни продукти", напомни Андрей Митов, дългогодишен участник в сектора и вицепрезидент на Европейската федерация по етеричните масла EFEO, по време на втората годишна национална среща на дестилаторите на етерично-маслени култури у нас.

Сред основните регламенти, които претърпяват промени са регламентите CLP (Регламент за класификация, етикетиране и опаковане на химикали) и REACH (Регламент относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали), които отнеха доста години и ресурси за подготовка и приспособяване на фирмите. Особено за малките, които са основен дял в бранша.

От друга страна, ограничаването на употребата на продуктите по чисто административен път в допълнение към достатъчно сложния пазар, излага на риск значителна част от потребителите и търговците. „Това подтиква международни асоциации като ЕFЕО да бъдат по-активни, да търсят съдействие на политици и експерти, за да бъдат защитени интересите на всички нас", допълва Митов.

Основна тема в промените на регламентите са породени от Зелената сделка и Стратегията на ЕС за устойчивост в областта на химикалите. Според промените етеричните масла са класифицирани като химикали, макар промените в регламентите да не са специално насочени към етеричните масла, но биха имали непредвидени щети върху дейността им.

Първа опасност е етеричните масла да бъдат третирани на база техните съставки като смеси от тях, а не едно цяло вещество. Това всъщност би довело до класифициране на маслата като „опасни", а след това ще бъдат ограничени от редица употреби, дори и с минимално съдържание на даден компонент. Тази промяна би създала редица сериозни затруднения, тъй като отделните вещества в етеричните масла са стотици в някои случаи, а в други те се изменят с течение на времето.

Втора опасност: промените в регламента REACH предвиждат производители с обем между 1 и 10 тона да бъдат приравнени като изисквания към по-горната група по обем – 10-100 тона. Това изискване ще има пряк ефект върху повечето български производители чрез налагането на допълнителна административна и финансова тежест. Промените също така предвиждат да се премине от „оценка на риска" към „оценка на опасността" от химически елементи. Тази стъпка ще създаде условия да се правят безпричинни и директни преустановявания на стопанска дейност до доказване на липсата на опасност и безспорно ще затрудни голяма част от българския пазар на етерични масла. Всичко това означава огромна работа по администриране и допълнителни изпитвания, вкл. ще коства значителни разходи за фирмите.

Трето, прекомерните регулации и тежки изисквания са в тежест за всички участници във веригата, а в голяма част те са малки и средни, семейни фирми, земеделци, дестилерии и търговци, което ги поставя пред сериозен риск. Още повече, че пазарът е достатъчно конкурентен. Така че нови изисквания биха имали фатални последици, ако някои етерични масла биха станали неприложими. Новите изисквания за етикетиране и описание на продуктите ще доведат до значителни разходи и ще застрашат пазара на натурални етерични продукти в рамките на ЕС. Така предложената промяна за етикетиране ще подкопае потребителското доверие в натуралните продукти не само на етеричните масла, но и на множество други продукти, ползващи етерични масла.

За да защити интересите на бранша - етеричните масла да продължат да бъдат регулирани съгласно тяхната специфика - следователно секторът да продължи да дава поминък за многото заети в регионите с етерични култури, Европейската федерация на етеричните масла EFEO своевременно е запознала всички заинтересовани власти - МОСВ, МЗХ, МИ, ЕП, ЕК и Съвет на Европа.

Над 100 са фирмите, членове на федерацията

От името й Андрей Митов благодари на Маргарита Александрова от Министерството на икономиката, на Петър Кировски от МЗХ за пълната подкрепа в тези срещи и формулиране на интереса на България. На евродепутатите и техните асистенти Андрей Новаков, Калин Захариев, Асим Адамов, Атидже Алиева-Вели, Радан Кънев.

По време на гласуването на преговорна позиция по темата, с 20 гласа разлика, Европейският парламент стигна до благоприятен резултат за страната ни, която е световен лидер в розопроизводството, а именно изключване на розовото масло от обхвата на предложенията. Но дискусията не е приключила. Окончателното решение ще се вземе на т.нар. тристранно сътрудничество между ЕП, Съвет на министри и ЕК, вероятно в края на годината. Но по всичко личи, че първоначалното предложение на Комисията ще отпадне.

Как го постигаме?

Българските кметове от Розовата долина бяха първите, които сигнализираха на националните власти за предстоящите предложения за промени от ЕК, предложени в края на 2022 г., и възможните последици за индустрията, стана ясно от срещата. Няколко месеца след публикуване на предложението кметът на Казанлък Галина Стоянова алармира, че Европейският съюз застрашава бъдещето на българското розово масло и призова държавата да се застъпи за розопроизводителите и за този традиционен за страната ни поминък. Задействаха се всички по веригата, в координация с НПО сектора на българско и европейско равнище.

Успоредно с това ЕFЕО имаше основна роля в дискусията с ЕП и ЕК, и Европейската агенция по химикалите относно въвеждането на регламента REACH. Това позволи на фирмите да преминат процеса на пререгистрация с приемлив разход и усилия.

В Парламента: „Постигнатото надхвърли моите очаквания. Това са усилия, които ще подсигурят хляба на хиляди семейства в България", изрази задоволството си Андрей Новаков. „България за първи път инициираше процес в Европейския съюз. Французи, италианци, испанци и гърци (гъркиня е докладчик по темата) идваха да ни питат как да подходим. Много ми хареса, че другите координираха действията си с нас. Оттук насетне трябва да се държим по същия начин със самочувствие на хора, които могат да решават европейски проблеми.

В Съвета: „От самото начало, по време на шведското председателство, България имаше лидерска позиция в целия процес на преговорите. В Съвета бяхме единствените, които оповестихме за потенциалните последици от предложеното ново класифициране на веществата. Всички в началото ни гледаха странно, още повече, че Комисията твърдеше че не е нов подход, а просто не е тълкувано правилно", обясни Маргарита Александрова от Министерството на икономиката и индустрията.

По думите ѝ българската страна е положила максимални усилия на всички нива – експертно, политическо, дипломатично, за да устоим аргументирано и последователно позицията за дерогация за етеричните масла. За разлика от индустрията, където държави като Франция и Испания били активни в отстояване на позицията, на експертно ниво същите държави не показали съпричастност с проблема, и то в контекста на председателството на Швеция, която се слави със зелената си политика и всяко повдигане на въпроса водеше до скептицизъм.

„Проведохме много срещи с всички заинтересовани държави, за да ги убедим, че техните индустрии имат интерес от дерогацията, постепенно така мобилизирахме някакъв вид подкрепа", съобщи Александрова.

Друго предизвикателство било да намерят научна обосновка, тъй като CLP се занимава с класификация на вещества според техните характеристики и не се занимава със социално-икономическите последици. „Благодаря на индустрията за това, което ни предоставиха като данни. И на международните институции за солидната научна обосновка, която направиха", каза тя.

В крайна сметка преговорите приключиха в последната секунда със заличаване на предложения подход. Т.е. вместо „вещества с повече от една съставка", в текстовете има „вещества" и „смеси". Опасността е, че се въведе клауза за преглед, съгласно която след 4 години ЕК трябва да направи анализ и доклад по отношение на разглеждането на подхода за класифицирането на веществата и при необходимост да излезе с ново законодателно предложение. Това означава, че след четири години браншът и страната ни трябва да стартират същата битка.

Това е един от окончателните варианти, до които може да стигне решението на Съвета и ЕП (по време на гласуването Комисията има само съвещателен глас). Вторият е новото законодателство относно етикетирането и класификацията да не касае етеричните масла, с дерогация за вещества от ботанически произход, както бе прието в ЕП. В него обаче има клауза за преглед след минимум 6 години, но секторна - само за етерични масла, срещу която ще се бори българското представителство и на двете нива. Дерогацията е много по-правно стабилна и в дългосрочен план гарантира сигурност за сектора, спрямо предложението на Съвета. Докато при другия вариант, след 4 години ЕК няма да се откаже отново да въведе концепцията си, смята Александрова.

Важно е парламентът да отстои позицията, но нов текст не може да се появи от някъде. Надявам се да имаме финален резултат до края на годината, защото има единомислие между Съвета и ЕП, изрази мнението си Новаков. Добрата новина е, че Испанското председателство има отношение към отрасъла, страната ще се стреми да приключи темата до края на мандата си, през декември са предвидени два триалога.

Производителите изпращат една добра година

Розовото масло е емблема на страната ни, осигурява заетост както в земеделието, така и в сектора на туризма. Развива се в 17 административни области, 2900 са регистрираните розопроизводители, а заетите по време на кампании са около 40 000 души. Имаме 51 дестилерии и 66 обекти за преработка.

Световен лидер сме. Годишно се произвеждат от порядъка на 2,5 тона розово масло, около 99% от количествата се изнасят за традиционни пазари като ЕС, САЩ, Австралия, Китай, Япония, арабския регион, информира Маргарита Александрова от Министерство на икономиката.

Годината откъм климатично отношение допринесе за една дълга последователна кампания за бране и нямаше едновременно цъфтене, което да доведе до задръстване на дестилериите. Нямаше излишна надпревара за цвят.

През 2023 г. набраният цвят достигна 14 хил. тона, което е с 14% повече от миналата година и доближава резултата от 2018 г., показват данни на „Интелиагро". Заявените за подпомагане площи са 4374 ха, което е с 4% по-малко от 2022 г. От тях 684 ха са биологични, но отчитат 23% спад. 110 ха са в преход към биопроизводство, което е същото както през 2022 г. Реколтирани са близо 4630 ха, или с 6% повече спрямо година по-рано. Средният добив на цвят е 304 кг/дка.

Със 7% спада броят на заявилите подпомагане за маслодайна роза. Намалението продължава с бързи темпове, което води до малко по-висок среден размер на стопанството от 3,5 ха. Корекцията на площи продължава най-бързо в Пазарджишко, докато площите в Розовата долина остават почти без промяна.

Пазарът на масло продължи да се възстановява през 2023 г., производството на масло се оценява на 3,2 тона, а цената на международния пазар достигна 10 хил. евро на кг.

Изкупната цена на цвета се повиши с 30% от 2021 г. – до 3,82 лв. на кг, дължейки се до голяма степен на трудовото възнаграждение за бране.

„За пореден път се доказва, че розата е благодатно растение, можем да очакваме добри рандемани, когато се полагат грижи. Като продукт на лукса, в кризи продажбите се снижават, точно за това не можем да си позволяваме изключително високи изкупни цени, трябва да сме балансирани, за да си гарантираме съществуването на продукта", обърна се към розопроизводителите Весела Черварова от „Биоланд България".

И собственици на дестилерии, и представители на земеделското министерство са единодушни, че Законът за маслодайната роза доведе до добри резултати в изсветляване на сектора и дисциплина, но на места трябва се доусъвършенства.

„Всичкият цвят, който преработваме, е с договори и плащане по банков път, пунктовете за събиране се обявяват в общината, законът добре регламентира всичко, регистърът за договорите също е положително нещо", допълни Николай Ненков от „Гален-Н". Според него обаче срокът за обявяване на договори – 30 април, е нереалистичен и ще е добре да е до края на кампанията, защото някой може да спре да работи с теб. Също така договорите трябва да са 5-годишни и да се правят анекси при необходимост, защото административната тежест за компаниите е огромна.

Необходим е повече контрол, тъй като има и хора, които все още не го спазват, изтъкна Черварова, както и да се помисли по темата за детския труд. Турция например вече търпи санкции за това.

Според Петър Кировски от МЗХ пък в закона липсва принципът на признаване на представителност в сектора, за да се ограничат атаките към тях кой участва и кой не в дебатите. Темата за ишлемето също е слабост в закона.

Бъдещето е и във фармацията  Андрей Митов, вицепрезидент на Европейската федерация по етеричните масла EFEO

Андрей Митов, вицепрезидент на Европейската федерация по етеричните масла EFEO

Радион Попов, собственик на дестилерия, цитира български и световни изследвания от последните 60 години, които недвусмислено показват ролята на два основни компонента на розовото масло за спиране на растежа на туморната клетка. Така че освен за парфюмерийната индустрия, розовото масло ще има голям принос и за лечението на човека. Освен това има доказателства как жена с Ешерихия коли, лекувана с 3-4 вида антибиотици безрезултатно, я ликвидира с розово масло за една седмица. Бактерията, която причинява язва, също може да се убие от розово масло, показват изследвания на биолога Петко Петков, баща на Кирил Петков.

Здравето на потребителите и околната среда е приоритет за дестилериите и производителите на розов цвят, увери Андрей Митов. Етеричните масла се вписват достатъчно добре в концепцията на Зелената сделка, с оглед на това как се произвеждат, голяма част от тях са и биологично сертифицирани.

Андрей Митов, Маргарита Александрова от МИ и Андрей Новаков от ЕП на сцената с модератор Моника Върбанова
Андрей Митов, Маргарита Александрова от МИ и Андрей Новаков от ЕП на сцената с модератор Моника Върбанова
Радион Попов, собственик на дестилерия, дава още важни доводи за ползите от българското розово масло
Радион Попов, собственик на дестилерия, дава още важни доводи за ползите от българското розово масло