В съюза членуват големите играчи, които определят правилата в ЕС

Радина ИВАНОВА

Българските преработватели, обединени в наскоро сформираната Асоциация „Традиционни български консерви“, ще подадат молба за членство в Европейския съюз на доматопреработвателите „Амитом“.

„Това е първата стъпка към приобщаването ни в Европа. "Амитом" членува в световната организация. Участвайки там, ще разбираме какво се случва днес, какво ще се случи след 20 г, а не в България да научаваме нещата последни. Всички земеделци ще знаете в сайта ни – тази година на каква стойност е доматът, ще се запознаете с нови тенденции, ново бъдеще. И да знаете, каквито проблеми имаме, ние ще ги поставяме на европейско ниво“, обърна се към колегите си фермери Димитър Ангелинов, председател на асоциацията и съсобственик на „Дерони“.

По думите му, асоциации като „Амитом“ коват законите и субсидиите на Европа, те казват какво да се случва. Надеждите му са до края на годината членството да е факт.

В Асоциация „Традиционни български консерви“ членуват 12 фирми, водещи преработватели у нас. Работят задружно, за това обаче са необходими и много усилия. „Започнахме неща в нашата асоциация, които трябваше да създадем много преди това. Основното е да обединим всички земеделски производители с преработвателите. От 20 години правим срещи, „ядохме и пихме“ – както се казва, но накрая нищо не се случи. Минаха години на обиди, на разочарование, имаше непорядъчни колеги от бранша, пари не се плащаха, земеделски производители не си изпълняваха ангажиментите... Смятам днес да положим едно ново начало“, каза Ангелинов. Тази негова покана бе последвана с примера „Дерони“ - модерна, европейска компания, със затворен цикъл на производство от семето до бурканчето, със социална и финансова отговорност, застъпена на международни пазари, и какво ли още не. И най-важното – една от малкото компании у нас, която не работи с вносни суровини, а изцяло със зеленчуци от собствената 3500 дка поливна градина.

И все пак, за Ангелинов най-добър е примерът „Италия“, чието доматопроизводство се развива основно на принципа на семейни фирми, с по 500 дка. Ние трябва да създадем такива земеделски производители, които да имат интерес и да изкарват пари от дейността си, смята той.

„Целта ни (на асоциацията - бел. ред.) е да възвърнем българското зеленчуко- и плодопроизводство. През последните 30 г. то е почти унищожено, спадът в производството възлиза на 30 пъти, не 3% или 300%. Този процес продължава да върви надолу и надолу. Трябва да се обединим и да работим заедно. Само по този начин можем да преодолеем всички трудности“, апелира председателят.

Именно проследимостта на процесите може да гарантира качествения продукт, увери и доц. д-р Михалев от УХТ, според когото над 70% от качеството на храната тръгва от полето.

Още за производството и преработката на зеленчуци у нас четете в новия брой на в. "Български фермер" от 24-30 юли