Редактирането на гени или селективното размножаване обещават да създадат нетоксичен сорт на богатото на протеини и устойчиво на суша растение

Отглежда се в някои от най-негостоприемните и сухи райони в света и се отличава с богато съдържание на протеини. Но въпреки че е издръжлив и хранителен, този грах, известен у нас като посевно секирче, тревен грах, индийски грах и др., има уловка. Той съдържа отрова, която понякога може да предизвика необратима парализа, особено сред хора, които са недохранени.
Поради това той често се отглежда само като застрахователна култура, за да се осигури краткосрочно снабдяване с храна, когато реколтата от други култури е неуспешна. Въпреки това в Бангладеш, Индия, Пакистан, Непал, Етиопия и Алжир все още се срещат случаи на отравяне с Lathyrus sativus.
Сега група британски учени, изследващи тревния грах, разкриват тайните на производството на отровата. В близко бъдеще те очакват да създадат варианти, които да са свободни от токсичните странични ефекти на отровата.

"Много скоро ще можем да създаваме безопасни версии на тревния грах и да осигурим на нашата недохранена и прегрята планета една много ценна култура", казва научният ръководител на проекта д-р Ан Едуардс от Центъра "Джон Иннес" в Норфолк.

Ключовите биохимични етапи, при които се получава отровата на тревния грах, бяха разкрити, когато учените разкодираха изключително сложния геном на Lathyrus sativus. Те откриха подробности за пътищата, които водят до производството на отровата на граха. Това им дава възможност да използват техники за редактиране на гени или стандартни техники за размножаване, за да създадат версии, които не съдържат отрова или са с изключително ниско съдържание на токсини.

"Очевидно е, че не искате да създадете версия на грах, която не произвежда токсини, а след това да откриете, че тя вече не е устойчива и на суша", казва Едуардс. "Въпреки това изглежда, че премахването на токсините или наличието на много, много ниски нива на токсини не води до санкции."

Когато се консумира като част от балансирана диета, грахът е безопасен. Но когато другите култури не успеят да се развият и оцелее само издръжливият грах, консумацията му може да има мрачни последици под формата на невротоксичното заболяване латиризъм.

Най-ранното описание на болестта е направено от гръцкия лекар Хипократ, а на творбата на испанския художник Гоя "Благодарение на граха" са изобразени последиците от обсадата на Мадрид от Наполеон. На нея е изобразена жена, която вече не може да ходи поради последиците от латиризма, заобиколена от малка група гладуващи граждани, които чакат купички с храна, съдържаща отровния грах.

След като бъде лишен от токсичните си ефекти, грахът може да играе решаваща роля в един свят, който е засегнат от последиците на измененията на климата. "Не бива да подценяваме потенциала на тревния грах в целия свят", съветва Едуардс. "Той е бобово растение и бактериите в корените му правят тор, като превръщат азота във въздуха в амониеви съединения, които той освобождава в почвата и я подобрява.

Освен това тревният грах има огромна коренова система, която прониква дълбоко в почвата. Така че отглеждането му може да изиграе важна роля за подобряване на почвеното плодородие на цялата планета - както на запад, така и в сухите страни в Близкия изток и Африка."

Д-р Питър Емрих от Института за устойчиво развитие в Норич, който е един от учените, участващи в разработването на безопасни сортове грах, твърди: "Тъй като се подготвяме за засиленото изменение на климата, ще се нуждаем от култури, които могат да се справят със суша, наводнения или заливане със солена вода. Тревният грах може да оцелее при такива условия."

Източник: theguardian.com