0° C, лека мъгла
Осиновяването на бездомно куче, вместо закупуването на породисто е благородна кауза и добродетел, но има и различни трудности. Много хора са привлечени от идеята, че могат да спасят животно, което заслужава спокоен и щастлив живот, но това е рязка промяна за самото куче. Повечето безстопанствени кучета не приличат на типичните домашни, които имат опит в живеенето в семейна среда. Ако обмисляте да приберете куче от улицата или да го осиновите от приют трябва да сте сигурни, че можете да му предложите, от което действително се нуждае и, че ще съвпадне с начина ви на живот.
Видове бездомни кучета
Улични
Бездомните кучета нямат навика и възпитанието за живот с хора, а някои от тях са достатъчно диви, че да ги избягват. Най-доброто спасение за едно такова куче е да бъде оставено да живее живота си както и където е свикнало, но никога не вреди да му оставяте храна, вода, или дори стари одеала около местата, които обитава. В някои страни това е обичайна практика, в други съществува голяма опасност за уличните животни, поради ниската толерантност към тях. Уличните кучета са свикнали да оцеляват на улицата, да защитават себе си и територията си, затова е възможно да живеят с постоянни емоционални белези от опита си по оцеляване на улицата.
От приют
Тези типични поведения може и да не се отнасят до родените в спасителните центрове кучета, но пристигналите на по-зряла възраст кучета в приюта също са били улични и имат болезнения емоционален опит. Не трябва да забравяме, че поведенческите черти могат да бъдат наследени и кученцата родени в приюти може да са генетично програмирани да притежават уменията, необходими за оцеляване на улицата. Те вероятно са предразположени да се страхуват от хората, да пазят ресурси и да са териториални, както и да бъдат много креативни в бягството от трудни ситуации и намирането на хранителни ресурси, без значение колко е предизвикателно да се намерят. Родените в приюти обикновено пропускат периода на социализация с хората, докато не бъдат осиновени, а като се има предвид генетичната им история точно ранната социализация би била най-добрият шанс за оцеляване в тясно човешко общество или семейство. Тези наследени умения, съчетани с неадекватна социализация, не са непременно особено желан гост и могат да доведат до много конфликти и разочарование както за собственика, така и за кучето.
Предварителна подготовка
Това е нещо много важно при осиновяването на куче от приют. Там поне ще могат да ви предоставят сведения за произхода на животното, от колко време го гледат, какво е здравословното му състояние, дали са му правени имунизации и обезпаразитяване, дори какви са хранителните и поведенческите му навици. Някои кучета имат история на преместване, може вече да са били осиновявани, може да са преминали през няколко жилища и семейства, с които поради някаква причина, дали от тяхна или негова страна не са ее напаснали към начина им на живот. Може би ще ви интересува къде и на какво е обучено кучето, дали се разбира с деца и други животни, дали има специални умения като ловуване, пазене, събиране на стадо и т.н. Много от кучетата в приютите не са без порода, срещат се както чистокръвни, така и смесени от две различни породи. Кучетата микс не са кучета без порода, а са кучета с повече от една порода в гените си, и както всяка такава имат своите характерни черти, таланти, нива на издръжливост и т.н. Екипът на приюта всеки ден се грижи за тези кучета, така че може да ви даде най-изчерпателната информация относно характера на кучето, което сте харесали. Обмислете добре дали обноските и нравите му ще ви допаднат, дали сте готови да работите по отстраняване на поведенческите му проблеми, ако има такива и дали ще можете да осигурите безопасна среда и необходимото внимание.
Обмислете дали ще можете да посрещнете нуждите му, защото ако сте в грешка и се окаже, че му трябва повече обучение, отколкото сте предполагали или грижата ви е непосилна би се наложило да го върнете обратно в приюта, а това може да усложни психическото му състояние. Осиновяването е преди всичко отговорност.
Очаквания при осиновяване
Най-големият проблем при осиновяването са погрешните предварителни очаквания, че новият любимец ще бъде като домашно куче – общително, пазещо стопаните си и вещите, екстровертни и жизнерадостни. Не винаги обаче е така, често бездомните кучета са с травмирана психика и развиват поведенчески проблеми от страх или стрес, като например маркиране на територията в новите си домове, ранно будене с прекомерния си лай, страх, недоверчивост и т.н. Не трябва да прибързваме с предлагането на цялата си любов и арсенал от прегръдки и милувки, защото не са свикнали с това и може да им окаже натиск като се появи изневиделица.
Като цяло резките промени трябва да са сведени до минимум, защото животът на кучето така или иначе се преобръща – вярно, към добро, но предвид ранената психика и евентуално физика, промените се възприемат трудно, бавно и постепенно. Така уличните кучета могат успешно да станат семейни, ако стопаните им помагнат да се адаптират към начина, по който искат да живеят, проявяват постоянство и търпение и им осигурят пространство, където кучетата могат да остават отделени насаме, ако пожелаят. При обучението възпроизведете това, на което бездомните кучета се радват, като търсене на храна, катерене, плуване, ловуване, игри на лов като дърпане на въже, играчки с храна в тях и т.н. Средата, в която живеят, трябва, доколкото е възможно, да възпроизвежда средата, от която са произлезли. Например градско улично куче ще се адаптира към трафика, но селско или крайбрежно ще намери живота в града за изключително труден. Уличните кучета са свикнали с едно определено ниво на свобода и рязкото преминаване към затворено пространство и разходки на каишка не би било щадящ подход. Най-добре е ако имате къща с двор или по-просторен апартамент, особено ако в гените на кучето има енергични породи. Ще отнеме време на едно улично куче да свикне да седи предимно в двора и да не излиза по улиците. Бъдете готови да живеете с кучето, което сте осиновили, вместо да се опитвате да промените кучето, за да пасне на вашия свят, тъй като това рядко е успешно. Единственото което можете да направите за напасването е отказване от вредни и неприятни за вас навици с усърдно обучение.
Вредни навици за изкореняване
Не е задължително спасеното куче да е трудно за опитомяване и да има поведенчески проблеми, особено ако е прибрано от улицата или приют в ранна възраст. В зависимост от опита, възрастта и генетиката на осиновеното бездомно куче може да се сблъскате с различни предизвикателства, които могат да бъдат преодолени. Това не винаги са проблеми в поведението, може да бъдат естествените такива, които кучетата са извършвали през по-голямата част от живота си, за да се адаптират към околната среда и да увеличат шансовете си за оцеляване. Уличните кучета ще имат по-утвърдени навици в сравнение с кучетата, които наскоро са били изоставени и следователно са скитали за по-кратък период от време. Уличните кучета могат да проявяват деструктивно, агресивно, ловуващо или шумно поведение, предпочитат да бъдат по-активни привечер и на разсъмване.
Ако имате хищно улично куче, няма да можете да промените това негово хранително желание. Хищничеството не може да се промени с обучение, тъй като е инстинктивно. Тогава не въвеждайте котка или не оставяйте пилета да се разхождат свободно в градината ви, тъй като те няма да останат там много дълго. Уличните кучета може да не се притесняват да използват агресия, тъй като това е начинът, по който оцеляват, за да получат ресурси, от които се нуждаят. Агресията е естествено кучешко поведение. Нашите домашни кучета се възпитават от малки, така че да нямат нужда от агресия. Ако имате малки домашни любимци, които вашето улично куче може да срещне, тогава ще трябва да внимавате много, за да ги държите разделени. Не вземайте улично куче, ако живеете на ъглов парцел или имате пътека, граничеща с него, тъй като това вероятно ще активира териториална агресия, тъй като уличното куче ще се опита да държи всичко далеч от територията си. За уличното куче е нормално да защитава ресурсите, да защитава своите територии и да намира собствена храна, след като е прекарало много часове в търсене и лов, така че очаквайте да крие храна и копае в земята.
Бездомните кучета може да имат травмиращ опит с лоша социализация, пренебрегване и дори малтретиране. Това може да ги накара да реагират с недоверие към хора, други любимци, да се страхуват дори от внезапни движения и шумове от дома, които не познават, например прахосмукачка. Да спечелиш доверието на спасено куче, което се страхува от всичко, не е лесна задача, но може да се окаже едно от най-удовлетворяващите преживявания, свързани с живеенето и споделянето на живота ни с кучета. Гледането на тези кучета как постепенно се превръщат в по-уверени същества е възнаграждаващо, защото осигурява на собствениците им усещане за постижение и удовлетворение от цялото инвестирано време и усилия, които в крайна сметка са си стрували.
Дори и най-слабите звуци и движения могат да предизвикат реакция на борба или бягство, което означава, че тези кучета почти винаги са в състояние на хипер-бдителност с малко възможности за истинска релаксация. Способността за научаване на нови поведения (с други думи, обучение на послушание) често е нарушена, когато кучето е в такова състояние. Въпреки това, страхливите кучета лесно се научават на избягване или отбранително поведение, за да се измъкнат бързо от възприеманите заплашителни ситуации. За да подобрите процеса по подпомагане на такова наплашено куче трябва да се стараете да гледате света през неговите очи. Често то не успява да получи възстановителен сън, а това състояние на ума в продължителни периоди от време изобщо не е здравословно. Не ги винете, ако бягат от всичко движещо се, ако проявяват необичайно поведение и се опитват да се справят с определени ситуации, разчитайки на инстинктите си.
Вътрешните шумове, които най-често будят страха са домакински уреди, падащи предмети, тряскане на врати от течение и т.н., а външните могат да бъдат коли, лай на други кучета, звуци на ремонти от съседите. Възможно е куче, което още не е свикнало с новия си собственик да се стряска при резки движения от негова страна или кихане, кашляне и силен смях. Някои чувствителни кучета може да се страхуват от собствениците, влизащи в стаята или през вратата, когато носят много предмети. Други може дори да не харесват някои дълбоки гласове и може да им е трудно, ако се страхуват от мъже. Когато съставяте списък със стряскащи, предизвикващи страх стимули, може да е от полза да ги подредите в йерархичен ред, за да разберете върху кои от тях трябва да се работи най-много. Следователно в горната част на списъка би било важно да поставите случки, които карат кучето да лае, да бяга и да се скрие. В долната част са тези, които могат просто да събудят кучето от сън, предизвиквайки лек отговор и след това кучето отново заспива.
Важно е да осигурите безопасна зона на кучето си, позволявайки му да се оттегли на спокойствие, където евентуално да се отпусне. Нормално е кучето да се крие и под леглото или просто да се отдалечи от семейно събиране или, ако идват гости.
Обезопасяването може да включва дребни промени у дома, като блокиране на достъпа до прозорците или затъмняването им, деактивиране на звънеца на входната врата и т.н.
Намаляването на близостта, осъществяване на очен контакт, надвисване и протягане на ръка към куче, което се плаши от приближаване на непознати може да окаже положителен ефект. Повторяемостта на процедурата бавно и спокойно, ще докаже на кучето, че може да се чувства сигурно в ръцете на собственика си. В такъв случай увеличаването на разстоянието до такава точка, че непознатият да присъства, но на достатъчно разстояние, че кучето да не се крие зад собственика си, може да бъде добра отправна точка.
На куче, което се страхува от велосипеди, може да бъде показано колело от разстояние и да бъде нахранено с много вкусно лакомство, докато превозното средство изчезне от погледа. С времето и няколко повторения кучето изглежда по-спокойно и дори щастливо да види това, което осигурява поощрение. При куче, което се страхува от гръмотевици, може да бъде обучено да играе забавна игра със собственика.
В днешно време на пазара има много помощни средства за успокояване, които често могат да помогнат за премахване на стреса. Успокояващите добавки за кучета, които не изискват рецепта съдържат аминокиселината L-Theanine, алфа-казозепин или триптофан. Има няколко други помощни средства за успокояване под формата на хомеопатични лекарства, успокояващи ризи и компактдискове, възпроизвеждащи специални звуци и музика за кучета.
Коментари