6° C, лека мъгла
Работата започва още от месец май
Дойде времето, в което работата в лозето малко по малко набъбва и се увеличава. Надяваме се на благоприятно време оттук нататък и лозниците да започнат да цъфтят с пълна сила, летораслите да растат и да се развиват усилено и интензивно, да са здрави и да ги опазим от заразявания с болести и от поява на вредители.
За целта ще ни помогнат и предстоящите зелени операции, и планирането на работата с пръскачката и препаратите, и редовните наблюдения на растенията за евентуални и инцидентни нападения.
В същото време трябва да преценяваме и силата на лозата, за да можем да предвидим какво ще правим и евентуално колко грозде ще получим, разбира се, на базата на опита си от предни години.
Може да се каже, че още от месеците май-юни ние започваме сами да нормираме реколтата. Това става по различни начини, но
най-много помагат летните резитбени операции
и премахването на някои излишни листа и гроздове през юни. Тези наши намеси могат да помогнат да имаме балансиран добив и помагат да не се чудим по гроздобер защо гроздето е твърде дребно или защо не е съвсем узряло.
Отговорът е в това, че в повечето случаи количеството и качеството на реколтата и доброто й узряване в много голяма степен зависят от самите нас. Защото лозата ще роди толкова грозде, колкото е в състояние да отгледа и изхрани.
Какво е балансирана лоза
Една твърде претоварена с пъпки лозница няма да е в състояние през лятото да осигури необходимите хранителни вещества за цялата заложена реколта от нас. И в резултат на подобно претоварване няма да натрупа достатъчно захари, а растежът на плодовете може да се забави.
В обратния случай – при недостатъчно натоварена лоза, също не постъпваме добре. Тогава може да има плах растеж и в крайна сметка може да се получи по-малко реколта. Следователно балансът трябва да се намери или от стопанина, или от специалист, който да даде съветите си още от резитбата.
Често се пита колко грозде на лоза да оставим. За да разберем това, трябва на първо място да знаем какъв е потенциалът на сорта и лозата. За пример можем да вземем една плодна пръчка със средна жизнености с дължина 140–160 см, с 14–20 листа. Смята се, че такава пръчка може да изхрани приблизително 400–500 грама плодове, не повече.
Ако може да се даде някакъв съвет на начинаещи лозари, то той би бил да оставят не повече от един-два грозда на леторасъл, ако не притежават капково напояване.
Ако отглеждат сорт, който има много големи гроздове от рода на 1,5 кг или повече, тогава може да се наложи да оставят и един грозд.
При десертните сортове за добра и балансирана реколта се смятат 4 кг грозде от квадратен метър.
Може да се наложи при много заложена реколта да се премахнат листа и гроздове и това не трябва да плаши. Ако са много на брой трябва да се запазват само най-добрите чепки. А за тези, които ще се премахват трябва да се съди и по размера им, и по качеството на опрашването. Обикновено в края на юни е възможно да се прецени дали зърната са били опрашени или не.
Добивът ще зависи и от поливките
Приблизително 7-10 дни след цъфтежа на гроздето е необходимо то да се полее и подхрани.
Често се случва начинаещи лозари да започнат лятото да поливат лозите като другите култури в овощната или в зеленчуковата градина, което обаче не е правилно.
Водата е необходима на лозите веднъж на две седмици, но трябва да е в обилно количество. Ако летен месец се окаже сух и без дъжд, препоръчително е да се увеличи броят на поливките.
За младите лози е достатъчно да се направи напоителна ямка около тях, в която да се излеят 2-3 кофи вода.
За възрастните лози поливането в подобна вдлъбнатина близо до стъблото е неефективно, тъй като големите скелетни корени се простират дълбоко под стъблото, а смукателните корени са настрани на разстояние поне един метър. Ако няма капково напояване, по-добре ще е да се направят четири дупки около лозата, на разстояние един метър от стъблото и да се излеят по 2 кофи вода във всяка една от тях, в резултат на което се получават 8 кофи или 80 литра на лоза.
Грешка е да се прави слабо поливане, когато само земята се навлажнява в повърхностния слой от 15-20 см, защото тогава горният слой на почвата се уплътнява и губи своята въздухопропускливост, а надолу не влиза достатъчно вода. Поливането трябва да се извършва така, че почвата да се навлажни най-малко на 40 см дълбочина.
За да направят това тези, които използват тръби, трябва да ги заровят под ъгъл близо до храста, още по време на засаждането. Така постъпват някои любители.
Неправилно е и поливането със студена вода , която е стресираща за растението. Най-добрият вариант е резервоар или контейнер на двора, в който водата ще се сгрява.
Едно лятно подхранване - може
Едновременно с поливането може да се внесат и торове за подхранване. В 1 кофа вода се разтварят 10 г карбамид (азот) и 30 г калиев сулфат. Също така трябва да се добави и фосфатен тор, като суперфосфат например, който не се разтваря във вода и може да се внесе сух директно в почвата преди поливката.
В другия случай се използват комплексни торове с всички необходими елементи, такива се предлагат в агроаптеките.
Къде може да се сбърка? Трябва да се има предвид, че през летен месец количеството на азота трябва да е по-малко, калият не се променя, а фосфорните торове се увеличават.
В идеалния случай трябва да се извърши предварителен анализ на почвата в специална лаборатория за количеството налични микроелементи в почвата.
Коментари