Самоконтролът на рибните ни фабрики гарантира за качеството на продуктите.

Шведи ни одитират и се учудват, че у нас се работи на толкова високо ниво от гледна точка на хигиена и безопасност на храните.

Рибарство и аквакултури е единственият подсектор в отрасъла на земеделието и храните у нас, който бележи ръст, два пъти се е увеличил от края на 80-те години на 20 век до днес. Въпреки, че не е малък бизнес, той не получава нужното внимание в Бългагрия. А за разлика от други хранителни сектори, той дава висока добавена стойност, след като преработваме рибни продукти за елитни световни пазари.

Това каза д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор на най-голямата асоциация в сектора БГ ФИШ по време на втората кръгла маса на сдружение „За достъпна и качествена храна" с тема „Качеството и безопасността на рибните продукти в България“.

  • Преди 3 години бяхме първи в света по износ на хайвер от моруна. 50% от пъстървата, която развъждаме, я продаваме на Запад.
  •  Цялата ни продукция рапани отива в развития азиатски пазар, но ние сме малки за тях.
  • Внасяме над 200 вида рибни продукти, като голяма част преработваме за износ.
  • След като големи фабрики в Северна Африка спряха дейността си, Бълагрия стана водеща в преработката на скариди, които отиват за Европа. И сьомгата, която там консумират, я преработваме тук, изреждаше примери Господинов.

Самоконтролът на фабриките ни е на много високо ниво и това наситина се оценява от чуждестраните партньори. Шведи ни одитират и се учудват, че у нас се работи на толкова високо ниво от гледна точка на хигиена и безопасност на храните. Няма сигнали наша продукция да бъде върната.

Голяма част от роднит фирми не продават на нашия пазар поради ред причини - има по-елитни пазари, а с някои родни контрагенти се работи трудно, допълни още Господинов.

 "Радвам се, че в България все повече се говори за качествени храни. Историята показва, че рибните продукти са присъствали в диетата на българина. Битува схващането, че риба се консумира основно по Черноморието и край Дунава, но литературата показва, че българинът по устойчив начин е оползотворявал местните ресурси. Консумацията е била на високо ниво и в периода, когато сме имали океански риболов", допълни зам. - министър Георги Събев.

По думите му обаче по официална статистика България се намира в последните места по консумация на рибни продукти в Европа - 6,7 кг годишно на глава от населението по данни за 2021 г.

В световен мащаб се очаква ръст на търсенето на рибни продукти. Преработвателите ни се изнасят на взискателни пазари. Имаме добра инфраструктура за развитието на този сектор. Нека не изоставаме от този тренд, апелира зам. - министърът.

Според сметките на БГ фиш пък българинът консумира по 10 кг риба и рибни продукти на глава годишно, но НСИ не може да го докаже по ред причини.

Борислав Чавдаров, изпълнителен директор на ИАРА, допълни, че контролът на бракониерството индирекнто е свързан с качеството на рибните продукти. "Борбата с бракониерството не е пълно осъществима, трудностите са много, но на този етап успешно сме справяме", каза той. И увери, че при улова по законен път не се засичат проблеми с прясната риба и качеството ѝ.

За доброто качество на рибните продукти гарантират и от БАБХ и Комисията за защита на потребителите - КЗП. Що се отнася до нелоялните търговски практики, които от комисията засичат, за рибните продукти са малко. Става дума за ресторанти, които не посочват в менюто, че цената на кг е за живо тегло.