Технологията е изключително иновативна, носи редица ползи за културите, но също произвежда и ценен ток. А въвеждането й в практиката е в ръцете на народните избраници
Ваня ВЕЛИНСКА
Соларни панели, които са разположени върху малинови насаждения или пък върху ягодови лехи. Дори не звучи много екзотично, нито трудно постижимо. Ще успеем ли обаче да видим скоро такива инсталации у нас?
С иновативната технология се запознаха българските участници на международното изложение за аспержи и ягодоплодни, което се проведе в края на ноември в град Карлср, Германия.
Получихме покана от германска фирма, която се занимава с правенето на соларни панели, които се поставят върху малинови насаждения, да ги посетим, разказва Божидар Петков, председател до Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я). Срещнахме се с представители на компанията по време на изложението в Карлср. Останахме впечатлени от това, което видяхме. Възможностите на агросоларните инсталации наистина са големи.
Накратко иновацията от соларни панели, които се поставят над редовете с малини, но също така може и върху ягоди, както и върху останалите ягодоплодни култури – къпини, боровинки, френско грозде и т. н.,
цели не просто да произвежда ток,
но и да защити растенията
от неблагоприятни климатични условия
Инсталацията ги предпазва, и то много успешно, от силно слънчево греене, градушки, проливни дъждове и други абиотични фактори на средата.
За нас тази защита би била много успешна в опазването на малините от слънчеви пригори, които често наблюдаваме по растенията през най-топлите летни месеци на годината, пояснява Божидар Петков. Също така да не подценяваме градушките, които могат да нанесат сериозни поражения не само по плодовете, но и по малиновите растения, докато са в началните фази от вегетацията си, което да лимитира добива впоследствие, тъй като може да се стигне до унищожена листна маса, пречупени млади леторасли, повредени пъпки и т. н. Подобно е и с продължителните и проливни дъждове, които също носят негативи. Така че в случая тези панели биха дали едни отлични резултати срещу тези фактори на средата.
Може да кажем, че този тип съоръжение е изключителна иновация, продължава Божидар Петков. Знаете, че както в България, така и в Германия, има забрана за изграждане на соларни паркове върху земеделска земя. Може само на такава с категория 7 и по-висока. В България възможностите са почти изчерпани, затова се търсят и други решения. Не е тайна за никого, че у нас съществува порочна практика, с която се цели промяна на категориите на земеделските земи. Например такива от 5-а или 6-а категории стават 7-а. Разбираме, че този натиск е огромен, като в частност той е насочен към Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“, който определя категориите на земите. Това става съвместно с Министерството на земеделието, защото молбата за промяна на категорията се подава в МЗм, но институтът издава становището.
С позволението
соларни панели да се поставят по полетата,
където се отглеждат растениевъдни култури,
би се намалил значително натиска на тези енергийни „интереси“.
Много е просто да се стигне до печелившо решение за всички, коментира председателят на БАМ-Я. Например, аз като земеделски производител имам 60 декара малини, но нямам 500-600 хил. лв., за да направя соларен парк над насажденията. В същото време обаче мога да предоставя „въздуха“ над растенията на инвеститори, които да изградят соларната инсталация. Аз имам полза от това, че културите получават сянка, като не влагам допълни средства за защита, а те - си вземат парите от тока. Всички имат изгода от сделката.
Звучи елементарно и супер екоориентирано, кореспонидращо с насоките на Европа за позеленяването. На практика обаче, със сигурност, не е чак толкова просто и лесно. Поне към момента, основно заради законовите разпоредби. Решението в случая обаче зависи от волята на народните избраници.
Говорих в Народното събрание по темата, споделя Божидар Петков. Изложих предимствата на тази иновация, която е в полза не само на земеделците.
Предложението ни е да се изготви
един вид регистър на малинови, ягодови
и други подходящи култури,
върху които да може да се приложи тази иновация. Надяваме се да срещнем разбиране сред депутатите. Лично Росен Костурков, председател на Комисията по земеделие, обеща да ни съдейства, дори да направи връзка с компании, които се интересуват от инвестиране в подобни проекти.
Оказва се, че всъщност соларните панели може да се поставят не само в насаждения с малини и ягодоплодни култури, но и при много други, дори полски такива. На изложението в Германия производители демонстрират разнообразни видове инсталации, които са вертикални, с различен наклон и т. н. Така те могат да се монтират дори на полета със зърнено-житни и маслодайни култури, през определени подходящи разстояния, разбира се, а също така на огради, постройки, на пасища и др. Всъщност и сега върху селскостопанските постройки е разрешено да се изграждат соларни панели, но в повечето случаи те нямат достатъчно полезна площ, която да достигне оптималните параметри, които се целят.
Няма нужда от сериозни законодателни промени, категоричен е Божидар Петков, достатъчно е да се изготвят някои допълнителни текстове, с които да се уточни, че
може да се изграждат соларни паркове върху
земеделски земи, без да се променя статута им,
както и основния начин на използването им
Например, ако мястото е овощна градина, то пак си остава такава, но в нея може да се инсталират соларни панели.
Въвеждането на тази иновация е в полза и на държавата, разсъждава Божидар Петков. Вместо да се „чуди“ как да прави допълнителни подпомагания и финансирания за земеделските производители с държавни или с европейски субсидии, тя осигурява лесна възможност за инвестиции за самофинансиране и самоподпомагане.
Други интересни теми, обсъждани на изложението в Германия, са свързани с въздействието на екстремните климатични условия върху производството. Компании търсят и представят решения в напояването, справянето с работната ръка, по-високите разходи и системи за оптимизация на производството на ягодоплодни и аспержи и т. н. На изложението на българския щанд бяха представени вино от малини, боровинки, ягоди и къпини, както и инвитро посадъчен материал на български сортове, разработени от Института по овощарство в Пловдив.
Сред иновациите, показани в Германия, са
вендинг машините, които са подходящи
за директна продажба на плодове, зеленчуци,
мляко, месо, яйца. Машините се поставят в градска среда, но се зареждат директно от фермерите. С тях се гарантира не само свеж и качествен продукт, но и хигиенична среда.
Вендинг машините са добро допълнение на директните продажби и късите вериги на доставки, разяснява Божидар Петков. Може да се монтират на фермерските пазари, но и не само. Освен това в тях се предлага продукция 24 часа на ден, 365 дни в годината. Те са много подходящи за нежни плодове, каквито са ягоди, малини и други дребноплодни, но също яйца, бурканчета с мед, дори чували с картофи и т. н. Може да се използват и от био-, и от конвенционални производители.
А иновацията с агрофотоволтаиците е резонна и с иновативните агромашини, които се захранват с електроенергия. И ако те все още са екзотика и по-скоро изключение в практиката, то в не толкова далечно бъдеще ще са факт на полетата. Така че енергия от соларните панели може да се използва за зареждането им. Въобще възможностите наистина са неограничени. Остава да се възползваме от тях.
Коментари