-2° C, лека мъгла
Мексиканската амбистома е лесен за отглеждане домашен любимец
Най-често аквариумите са асоциирани с декоративни рибки. Кой би предположил, че в нечии аквариуми плуват мексикански водни саламандри? Е, оказва се, че амбистомите са нерядко срещани на пазара за домашни любимци (предимно зоомагазини) и нерядко отглеждани в домашни условия. Тези необичайни „водолази“ разкриват една не дотолкова позната страна на акваристиката.
Каква е тази животинка?
Аксолотълът е вид воден саламандър, с интересен въшен вид. Той се дължи на това, че животното остава в ларвовидна форма дори в зряла възраст, без да дозавърши метаморфозата си. Развитието му още се нарича неотения или ювенилизация – забавяне на физическо или соматично развитие на организма. В изключително редки случаи могат да претърпят метаморфоза и да заприличат на тигров саламандър.
Името му идва от древен език на ацтеките и в буквален превод означава „водно чудовище“. В природата обитават езера и вулканични кратери в централната част на Мексико. Дивата популация спада към категория „критично застрашена“ и е в Червения списък на световнозастрашените видове. Дивите индивиди рядко са бели. Често срещаният в зоомагазини, мутант албинос е създаден в американска лаборатория през 50-те години на миналия век.
Способността им за оздравяване е забележителна – могат да регенерират цели крайници и жизненоважни структури като части от мозъка. Порастналият индивид на възраст 18-24 месеца обикновено достига около 30 см. Около 18-я месец узряват половите органи и се разбира дали е мъжки или женски.
Земноводни са - дишат както през кожата, така и чрез бели дробове и прапратообразни хриле. Окраската може да е вродена или да се развива постепенно – появата на точици или петна не трябва да ви притеснява.
Как се отглежда?
Това което трябва да знаем за екзотичното земноводно е, че макар и лесни за отглеждане, трябва да се спазват определени условия за живот. Средната продължителност на живота им е 10-15 години и имат сходни изисквания с повечето декоративни рибки. Това, че са хищни обаче не позволява да съжителстват с рибки, но пък могат в група себеподобни. Цената за един индивид е около 20-30 лв.
Среда и условия за живеене
Достътачен обем на аквариума за един аксолотъл е 60 л, с размери на дъното 60 на 30 см. Колкото повече от един отглеждате, толкова по-голямо от посоченото пространство ще трябва да осигурите, както и собствено укритие за всеки един индивид.
Температурата на водата трябва да бъде поддържана между 15 и 24°C, ако надвиши 28°C може да бъде животозастрашаваща. През лятото алтернативи за поддържане на ниски градуси са вентилатори и климатици, насочени към аквариума или поставяне на бутилки с лед или ледени кубчета във водата. Не използвайте замразители за хладилни чанти, заради наличието на вредни за амбистомите вещества в състава им.
Аксолотълите предпочитат мека до неутрална вода, но се адаптират и към алкална. Трябва да поставите филтър, съобразен с размера на аквариума, който да я превърта в рамките на 3 до 6 пъти на един час. Имайте предвид, че саламандърът не обича течения и вибрации и ако се свива в ъгъл е заради силното движение на водата. Около 30-40% от водата трябва да бъде сменяна веднъж седмично, като е добре дъното да се сифонира. При смените също се измерват параметри като нива на амоняк, нитрати, pH, твърдост и хлор. Амбистомите са силно чувствителни към хлора, затова използвайте дехлоратор или подобрител за вода. Наблегнете на биологична филтрация, при нужда може регулярно да използвате активен въглен.
Осветлението трябва да е слабо до средно, важно е да се осигурява мрак през минимум 12 часа от денонощието.
Декорация
Настилката по дъното на аквариума не трябва да е грунд, защото по време на хранене има опасност аксолотълът да всмуче някое камъче. Обикновено се слага пясък, може да е кварцов, не по-едър от кристална захар. Акваристите препоръчват да се боднат няколко стръкчета водна растителност, мъх или водорасли. Земноводното се радва на широколистни растения като анубиас, а също и на убежища като кухи пънове. Рапани, мидени черупки или други предмети от соленоводната акваристика също са добър избор.
Хранене
Месоядни са - в природата менюто им включва насекоми и дребни рибки. В домашни условия могат да им се дават замразени ракообразни като артемия, насекоми като хирономус, филе от риба или калмари, малки червейчета, прешленести червеи тубифекс, водна бълха дафния и готова храна за амбистоми и костенурки. Ако им се дават торни бръмбари, трябва да бъдат нарязани. Не са претенциозни, но всеки индивид има различни предпочитания.
Хранят се веднъж дневно с около 4-5 гранули, като повече от два дни без храна не трябва да остават. Ако са гладни стават агресивни едно към друго, а това може да доведе до сбиване и отхапване на крайници. Хубаво е, ако са повече от една да се хранят след гасене на осветлението, защото тогава стават активни и няма опасност едната да спи, докато другата „ловува“.
Закупуването на хранилка е добра инвестиция – тя е нагласена да прави две завъртяния едно след друго, като на всяко пуска количеството дневна порция. Нормално е процесът на хранене да протича с дъвкане, изплюване и повторно поглъщане. Не са податливи към преяждане и затлъстяване.
Здраве
Ето няколко от най-честите болестни състояния и решения за тях, за да отгледате здрава и жизнена екзотична животинка.
- Брумация - вид типична за студенокръвните земноводни и влечуги летаргия. При нея метаболизмът се забавя, активността на организма намалява в определени температурни условия.
- Мъжките и женските се гледат отделно, като само при размножаването се събират докато си изхвърлят хайвера. Растат в прозрачни яйца.
- Ако амбистомата дълго време заема поза с опашката изкривена нагоре, най-вероятно и се ходи до тоалетна, но не успява – за да се улесни изхождането трябва да се потопи в съд с по-студена вода.
- Ако копае дупки в пясъка и се опитва да си заравя главата в тях, най-вероятно осветлението напряга зрението му – в такъв случаи намалете светлината и осигурете декоративно убежище.
Коментари