Не всички храсти могат да се разделят. Тези с едно основно стъбло, каквато е вейгелата например, не са никак подходящи.

Разделяне се прилага на храсти, които се разклоняват от основата още в почвата.

Всяка издънка трябва да си има собствен корен. Разделянето се извършва с права лопата. Храстът се подкопава от всички страни, след което се разделя на 2 или повече части в зависимост от размера му.

Методът може да се приложи рано на пролет или през есента след листопада. В този случай е много важна първата резитба след разделянето.

Присаждането е висш пилотаж

За присаждането на храст на калем са необходими два компонента- коренова система с развито стъбло (подложка)и малка част от клонче на желания сорт и вид храст (калем).

Спазват се много правила. Трябва да има съвместимост между двете части. Диаметърът на клончетата трябва да е еднакъв. Съобазява се растежната сила на двете части и т.н.

Присаждането на калем се извършва през пролетта. Има различни методи - на разцеп, на седло, обикновена и английска копулация и т.н.

След напасването на двата компонента те се връзват с полиетиленова лентичка или рафия. Периодично връзката се отпуска, докато не се получи срастване.

На спяща пъпка се прави през юни и юли

Необходимо е стъбло за подложка, а от желания сорт и вид се взема малко щитче със спяща пъпка и лист.

От листа се оставя малка част или само дръжката. Тя служи като индикатор на прихващането. Изискванията за съвместимост важат и тук.

Върху кората на подложката се прави най-често Т-образен разрез.

Кората се отлепва внимателно от дървесината, така, че да се оформи джобче. В него се напасва щитчето с пъпката.

Пъпката се пристяга с полиетиленова лентичка или рафия, като се внимава да не се орони пъпката или листната дръжка.

Резници от иглолистни се вкореняват по-трудно

В промишленото производство тези резници се вкореняват в специални условия. В домашни също е постижимо. Има няколкто тънкости, при спазването на които се получават добри резултати с успеваемост от 50 до 80 процента.

Едно от най- важните изисквания за успешно вкореняване е резникът да се вземе от сравнително младо растение. При различните иглолистни срокът на младенческа възраст е различен, но основно се приема резници да се взимат от до 5 годишни екземпляри. Не, че резници от стари дървета или храсти не се вкореняват успешно, но става по- бавно. А това увеличава шансовете за развитие на гнилостни процеси в зоната на раната. Майчините растения трябва да са здрави и свободни от вредители. Това също е важно.

Преди събирането на резници почвата около растенията трябва да е влажна. При различните видове химичните процеси през сезоните протичат по-рано или по-късно. Това определя подходящия период за взимане на резници. За повечето иглолистни такъв настъпва след едно-две замръзвания през късната есен. Резници не се взимат през зимата.

Най-лесно се вкореняват видовете купресус, лъжекипарис, юниперус, туите лейланд и смарагд, както и други иглолистни растения, използвани с декоративна цел.